Ех че хубава новина.
Честит ти син Ясен мила Бастет.Пожелавам ти да се възстановиш бързо.Малкия Ясен да расте здраво,щастливо и много обичано дете.Нека да предизвиква всеки ден усмивка на лицетото ти и да осмисля живота ти.Поздрави и целувки.

честито ви  синче, мила BASTET! да расте здраво и живо детенце и да радва всички вкъщи!

BASTET, честит ви син!!!
Да разте много силен и голям мъж. Да е будно и весело дете и да ви радва много!

Ех каква хубава новинка.

Еййй момичета, благодаря много много за подкрепата и за хубавите пожелания!! Да ви се връщат, та и още по-хубави!!

Почвам някакъв разказ между кърменето и лайняните тайфуни, дано успея и дано е полезен на някого.
Не знам как да обобщя.. моето раждане беше свят от болка.. беше ужасно.. беше ми много трудно.. почти не се справих.. обаче успях.. успяхме, защото ми помогнаха лекарите много.. и беше прекрасно.. най-хубаво беше като свърши.

Започнаха ми контракции в събота към обед.. и ме болеше всичко - гръб, кръст.. всъщност от самите контракции болеше най-малко. Не можех да седя, нито да лежа.. имах 2 варианта - ходене или клечане върху фитнес топка. Изнервих се безпредеееелно. Освен това ми казаха да не ям вече нищо. Представете си как се чувствах. И така 12 часа. Ходих 2 пъти до майчин дом за да видим че няма разкритие. Но в 1 през нощта вкъщи контракциите ми станаха на 3 минути - има-няма разкритие, беше непоносимо. Смилиха се и ме взеха с 2,5. Така се бях изморила от клечането, че краката ми трепереха неудържимо.. попълвах документи, не ми даваха да седна, защото казаха, че ще натисна главата на бебето, после тръгнахме нанякъде, трябваше да лежа, докато ми запишат тоновете, после ми обещаха, че ще ми дадат да стана и да се разхождам. Едвам издържах тия тонове ужасни, обаче докато мине времето вече лежах в локва до кръста, изтекли са ми водите - не можело вече да ставам, нито да сядам, нова лента донесоха и пак писаха тонове.. Дoведоха и друго момиче, тя с изтекли води, но без контракции, гледаше ме милата и се ужасяваше.. аз се опитах да й кажа че не е толкова зле, че аз просто след 12 часа зор съм много изнервена и затова изглеждам така. Кога са ми сложили такова пластмасово в ръката за система не помня (това изобщо не боли), но първо нямах банка да тече, после казаха, че е станало време да ми наливат нещо за упойката, сложиха ми инжекция в дупето, май беше но-шпа. А започна да боли. Ужааааасно да боли, боли, боли... сложиха ми такова пластмасово и в кръста (отново не боли) ... и болката стана поносима. Но бях вече много раздразнена и уморена. И започнаха напъни. Много е трудно с тия напъни.. направо.. не ти стига въздух.. боли.. казват ти да напъваш само корема, ама не може, не става някак си.. аз се тресях цялата, напъните ги усещах от пръстите на краката до скалпа, ушите ми заглъхваха.. преместихме се в може би вече родилна зала, там е доста по-удобно, но аз започнах да изпускам напъните - не мога бе.. нещо става, едно такова, все едно не съм там, чуждо тяло все едно.. или въздух не съм си поела и започва да ме носи, или мускулите ми не ми се подчиняват, болката се върна много яко.. и не знам, тук загубих контрол и се паникьосах, събра се много народ покрай мене, поне 6 човека, всеки ми дава акъл, а мене все едно ме няма.. и тогава много ми помогнаха, много. Натискаха ми корема, рязали са ме, защото имам шевове.. Просто не ми стигнаха силите. Всичко друго си представях, но не и това.. много странно. Все едно има нещо много тежко, което не можеш да вдигнеш - опитваш, но не става. И те продължават да ми казват напъвай - а аз вече виждам бебока... така изкарах плацентата без да разбера. А той първо не плачеше, а плюеше няколко секунди - ама много силно - като възрстен човек все едно и аз се чудя какво става.. и тогава ме втресе ама.. страховито.. зъбите ми тракат, погледа ми се тресе, не мога да фокусирам. Те ми показват бебето, аз го виждам четворно. И ми викат - е радвай се, бе, кажи нещо - аз казвам не мога, тракат ми зъбите.. и едваааам се усмихвам за да ме оставят намира. И това беше. Ужас някакъв. Бях много разочарована от себе си, а и не смеех да се зарадвам докато не ми върнат бебето от първите прегледи. Лежа си и гледам тавана, едвам смотолевих там едно мерси на докторите и толкоз. 2 банки глюкоза изсмуках, те викат - бе ще боли малко, малко по-силно ще я пуснем системата.. бе какво боли бе, аз от империята на болката се връщам с една банчица ще ме плашат там.. Пуснаха мъжа ми при мене, не помня какво сме си говорили, говорила ли съм въобще.. Минаха 2та часа, дадоха ми бебето да си го държа на корема, аз като го стиснах все едно край никога няма да го пускам вече.. и заедно си отидохме в стаята.

Ако бях сама да раждам на полето.. нямаше да се справя. Това как тялото си знаело, пък инстинкти, пък природата.. абе бош-лаф е това, да знаете. Да са живи и здрави доктор Кръстева и мъжа й, и доктор Михов и там акушерките и целия народ дето се бяха събрали, защото иначе.. не ми се мисли. Родила съм в 5 без 10. Толкова малко време, а толкова зор.. да не повярва човек чак.

Избора на екип е хубаво нещо, и упойката е хубаво нещо, и вип стаите са хубаво нещо, в някоя друга тема или мнение ще разкажа защо.. Ай да сме живи и здрави само!

Цитат на: BASTET в 30.09.2010 16:47

Ако бях сама да раждам на полето.. нямаше да се справя. Това как тялото си знаело, пък инстинкти, пък природата.. абе бош-лаф е това, да знаете.

Ти ме отчая от живота !  Отивам да се грьмна някьде 

ПП. Защитниците на цезаровото ще има да ми натриват носа с това твое мнение докато сьм жива   

Мога само да кажа, че добре, че не си била на полето. Сьжалявам, че толкова ужасно си го преживяла  но пьк се радвам, че сега сте добре ти и бебенцето 

Не мисля, че има за какво да се разочароваш от себе си, нито пьк недай Боже, да се обвиняваш за нещо. Никой не е казал, че е лесно. Пьк в родилното всеки знае как влиза, но никой не знае как ще излезе. Крайният резултат е налице - повече от успешен (ще чакаме да го и видим като сколасаш) 

Много целувки на теб и малкия !

Бастет, мила, първо да ви честитя появата на Ясен и да ви пожелая да сте живи и здрави и много щастливи!
Искам да ти кажа, че ти си абсолютен греой 
Ако щеш ми вярвай, ама точно както ти го описа, така съм си го представяла раждането винаги 

Радвам се, че въпреки мъките, през които си минала, вече сте си у дома и ви желая с излизането от болницата да са останали там трудностите и вече всичко да ви е по мед и масло!

Цитат на: inaxastra в 30.09.2010 17:20

Ти ме отчая от живота !  Отивам да се грьмна някьде   

Май и аз така!
След бързите раждания на Валка и Жужи,си мислех-ето нещата стават като на сън!

Радвай се сега на съкровището,заради което изпита всичките мъки!
Целувки и на двама ви

Ооо не се отчайвайте, момичета, късно е за това вече Така и така няма връщане назад, дори и да не е "като на сън", или се случи да е като някой по-лош сън, пак се преживява, после имате малък посерко/а да им се радвате и нищо друго няма значение. Освен това, епизиотомията НАИСТИНА не боли. Нито като ти я правят, нито после. Престрашиш ли се веднъж да седнеш на шева.. после е лесно. А сядаш, щеш не щеш, защото в началото не те държат много краката, а искаш да ходиш при бебока, да го дигаш, да го носиш, да го гушкаш..

Мисля, че беше добро решение да съм в стая с бебето. Сега вкъщи сме сами по цял ден и това ни най-малко не ме притеснява. Гледах сестрите там и сега правя всичко като тях. Няма такъв елемент да ме е страх да го хвана или нещо такова - та аз го размъквах три дни и половина из болницата - бях и сама в стая, нямах кого да моля да го наблюдава, като трябваше да отида до сестрите примерно за документ или нещо, си го нарамвах и си го влачех с мене. Не реве по цяла нощ, това са митове и легенди. На целия етаж не съм чула бебета да се дерат. Реват тия в общите помещения, дето никой не им обръща внимание.

Даже имах посещение от бъдещи майчета в деня на отворените врати. Леле какъв майтап, аз бях заспала и като видях толкова народ в просъница, реших не знам защо че ми е визитацията от човешките (не педиатрите а другите) доктори и добре че не си свалих гащите, защото това ми беше инстинктивната реакция  - 'щото те все тов ме караха да правя, да си показвам шевовете.

Ааа, мен продьлжава да не ме е страх. Твьрдо сьм си го решила моя си начин и си имам моите си вдьхновения и бая повече от това требе, за да ме уплаши.
Иначе има си там разни техники, за да не се стига до епизио. Ще ги видим дали шь подействат. Ще ви кажа като мине 
Както вече бях казала, дори и супер зле да протече, поне ще донесе задоволство на тези, които са ми казвали да избера лекото и те ще те имат пьлно право да ми заявят "Аз ти казах" 

Толкова за раждането. Ако беше лесно, щеше да се е разчуло.

Много ти се радвам как пишеш 

За бебето не се успокоявай, че не плаче. Не плаче все още. Па може и хич да не ревне де. То не е казано, че задьлжително требе да се дере, но да знаеш, че има и такива. Изкарала си кьсмет на ангелче (макар да е рано да се каже) 

(Голямо успокоение ти треснах, ама това, да си го вьрна за онова с полето) 

Иначе и мьж ми всички тия терзания ги решава с "Вече е твьрде кьсно"  Все едно ако сме знаели (а някои от нас не са чисто боси в тая област) нямаше да забременеем (аз и той де).

Не сьм пила още кафе и какви ги дрьнкам 

Кьрма имате ли си?

Цитат на: BASTET в 01.10.2010 09:56

Ооо не се отчайвайте, момичета, късно е за това вече

Страшна си-право куме в очи!
Развесели ме рано сутрин 

Аз тази темичка съм я пропуснала, но не е късно да кажа едно Честито 
Много хубави постове за раждането (нищо , че така е протекло) и за след това  За съжаление понякога нещата се случват, не точно както си ги представяме.... но резултата е по-важен 
Много се смях за човешките доктори 
Да ви е жив и здрав Ясен, и скоро да ни го покажеш да му се порадваме 

BASTET, честито и мен. Да порасне голям и много щастлив. Съжалявам за изживеният ти кошмар, но най - важното е, че вече е минало и сега сте добре. Гледкайте си се и си се радвайте един на друг 

Bastet,  честит син, да ти е жив и здрав Ясен и много да те радва 
Трудностите покрай раждането са вече в миналото, сега се наслаждавай на всеки момент с малкото човече

BASTET, разказът ти е хубав , а според мен си се справила добре, не е лесно, а и всички тук го знаем, абе боли си и това е, но резултатът е прекрасен, което ми напомня че трябва да го видим твоя Ясен!