Честит първороден син Принцеске.Нека да ви е здрав ,много да ви радва малкото съкровище.На теб желая бързо възстановяване и чакаме разказчето ти

Честита малка-ГОЛЯМА  радост  много усмивки да ви носи 

Честит първороден син! Нека малкия Симеон да расте здраво и будно детенце, да ви носи много радост и да ви направи горди родители! Чакаме те с разказче и снимки!

Здравейте момичета
ние от няколко дни сме си вкъщи
гледаме се и свикваме с новото ни ежедневие.
Толкова е хубаво, въпреки че не си доспивам! Симо е много послушен. Папка спинка и ака. Само понякога плачкаме, но то коремчето ни наболява.
Моето раждане беше много трудно. Подробно ще го опиша по-нататък. Само ще кажа, че беше 27 часа и не ме хвана епидуралната упойка. Също плацентата ми не беше напълно отлепена и водите ми изтекоха много рано, а разкритие - никакво.
Но въпреки всичко, резултата е най-хубавото нещо, което ми се е случвало.
Благодаря на всички за пожеланията.
До скоро от нас!

Дани, тъкмо днес си мисле за вас.
Радвам се, че сте добре и двамата! . Все така да е послушен ида ви радвам малкия Симо.

Добре дошли и на двамато у дома  Радвам се, че се спогаждате с малкия и свиквате добре един с друг. Зарадвай ни с малко снимчици на бебокчо! Наистина си се измъчила - толкова много часове - чак ме е страх да чуя разказа ти, но важен е добрият краен резултат

Леле Принцеске, аз съм изпуснала новината  честит първороден син!!!
Да расте здраво и щастливо дете, гордост на мама и татко!!!!
Разбрах, че сте се прибрали, ще се върна да прочета разказа ти!!!

Честит първороден син! След 27-часови мъки, сега само щастие и усмивки да ти носи мъника! 

И аз съм позакъсняла ...
Честита първа рожба!!!  Да е много здрав и силен, а късмета да го съпътства навсякъде! 
Добре дошли у дома!!!! Учете се един от друг.

Такаааа, ето ме и мен с разказа за раждането ми. Знаех, че ще е трудно, и до сега винаги съм разпитвала познати и приятелки за ражданията им, и съм искала да ми кажат истината. И знаех че ще боли, но това което ме срина беше дългото време, през което аз не получавах разкритие.
Но нека почна отначало. На 27.09 бях на консултация и ми пуснаха изследвания, и доки ми каза да ида да си ги взема на другия ден, за да са най-актуалните за родилния дом. Говорихме за бебо и всичко изглеждаше нормално. Няма да забравя думите и " Всичко е наред, и при теб и при бебо, така че те очаква съвсем скоро едно леко раждане!" И аз окрилена от думите и се прибрах и вече наистина нямах търпение. Но следобяда нещо много ми се скапа настроението, и едно такова ми се доспа и ми беше едно лежерно..... Абе странна работа. Приготвих вечерята, хапнахме и кум 10 и 30 аз си легнах, но сякаш не можех да заспя спокойно. И в 12 и 30 усетих как ми текват водите. Сякаш пишнах, както си спя. Станах и отидох в банята. И така видях как тече и не иска да спира. Върнах се и викам на милото " Миси хайде, изтичат ми водите!"  А той  приготвихме се и тръгнахме за Шейново. В 01:00 бяхме там. Приеха ме, преглед за разкритие - 1 см.  Само! А водите текат - ужас!
Казахме си чао с милото и аз щастлива, че скоро, най-много до сутринта ще съм родила се подготвях емоционално за момента.
И така цяла нощ почти без болки доооо 08:00 сутринта, когато минаха на визитация. Питат ме как съм, и аз викам оооо супер, почти не ме боли, и ако това е раждането...... мога всеки ден!!!

Последва преглед за разкритие. Този път ме прегледа д-р Илиев. Е казвам ви като ме бръкна  звезди видях! Наистина! Така извиках, че той се стресна  И само каза - сантиметър и половина!!!  Цяла нощ и никакво разкритие! Пак разходки! До 10 и 30, когато пак ме прегледа и каза - няма промяна 1,5 см!  Запошнах да се отчайвам. Много бавно ставаше. А и поне да ставаше нещо, а то.... Доктора ми сложи таблетка за предизвикване на раждането. И последваха безброй записи на тонове, прегледи, разходки и т.н. На всички прегледи казвах  на лекарите, ако съм стигнала 5 см., че искам епидурална упойка. Така си бях решила, но уви бях мноооооооого далече от тези сантиметри. А прегледите ужасни. Много боли. Но същевременно нямах търпение да ме преглеждат, защото осъзнавах че така ми помагат за разкритието.
Дванадесетте часа на действието на таблетката преминаха в страхотни болки. А аз - не седнах, само се разхождах и се молех да имам разкритие. И само за сведение, коридора на втория етаж на Шейново има 78 плочки  Междувременно милото ми звъни по телефона през един час, и аз плача  и му казвам всичко. Не знам дали беше правилно, но не можех да го държа в неведение. А той милият плаче повече от мен.     

И така към 01:00 часа на 29 вече на 4тият см. разкритие ме вкараха в предродилна зала и извикаха анестезиолога за упойката. Не знам дали той не успя или разкритието ми беше малко, но упойката ме хвана само в дясната страна на корема и на десния крак. От ляво болката си продължаваше яко да ме върти.  И тогава казах, че нещо не е наред. Боли ме от ляво и всичко усещам. Викнаха пак анестезиолога. Той извади маркучетата и пак бе боде в гръбнака. И тогава дойде облекчението. Наистина се зарадвах, но ако знаех че ще ме държи само 40 мин., щчх да ги използвам за ефективна почивка. Всички доктори много се учудиха заяо ме пуска толкова рано упойката. И то две дози !!! 
Болките се върнаха с голяма сила!!! Много ме болеше! Молих се да свърши по-бързо всичко!  Плачех!
Виках!  Всички ме успокояваха. Пак прегледи - разкритието нарастваше. И по едно време усещам аз напъни, ама слабо  И викам на лекарите, че се почва! Ноооо напъните - неефективни. В контракция успявах само два напъна на направя, и за трети вече нямаше контрацкия. Не успявах! 
И така 15тина 20 минути без никакъв успех, а лекарите само ми викаха "Хайде Даниела, напъвай, изакай го това бебе. Хайде, още веднъж!!!......." И когато чух репликата: " Преместете я на магарето, губим тоновете на бебето, ще се наложи форцепс !!!        Ето това беше повратния момент. Само успях да извикам :"Неееееееееееее никакви щипки. Не разрешавам, неееееееее!!!"

Вдигнаха ме и ме заведоха до магарето. Усетих епизотомията! И си помислих.че лекарите няма да се поколебаят да ползват всички средства, за да изкарат бебето! За което са много прави. Ето тогава силата се вля в мен. С три напъна родих Симо! И всичко свърши! Нямаше болка......... Чух как ми викат, да се надигна да погледна бебо. Видях как го аспирират и той проплака! Този звук ме прегърна...........и успокоена се отпуснах и се оставих да ми изкарат плацентата. Но уви и тук проблем - тя не е отлепена!!! Хайде пак всички отгоре ми. Натискат ме! Бъркат ме...... Успяха! И тогава усетих как потъвам............ и бебо не плачеше, и паниката ме обзе. Казах че ми е лошо, включиха ми система, кислород и разни други маркучи а аз само питах как е бебето ми, и защо не плаче. А той милият спинкал  На мама златото и сега си спинка добре. 
И така последва шев и кройка и два часа лежане с торбата на корема. Шевове имам много. Попитах колко са, за да мога да се хваля поне, но не ми казаха 
Обадих се на таткото. А той милият плачеше от радост.
Симо ми го донесоха 6 часа след раждането, но нямах сили да го взема. И след това радостта измести всичко! Болката се забравя или поне отминава на заден план и виждах само моето злато - Симо!!!

Принцеске,  ти си майка-героиня, изчетох разказа ти на един дъх и го преживях, виж не се сетих да броя плочките в Шейново, докато кръстосвах коридора и аз

Наслаждавай се на всеки миг с твоето злато Симо и няма дори да се сещаш за болката и преживяните трудни моменти 

Голямо браво Даниелка    
Аз честно казано допреди няколко дни все още си усещах болката.Първите 2 дни едва-едва ходех... даже си мислеха, че съм секцио...
Прегръдки и целувки