И аз съм живо потвърждение на "сентенцията", че без една татуировка може, но с една не може

...или поне трудно човек остава с една. Първата си я направих преди доста години, малко след като станах пълнолетна, че дотогава имах забрана от родителското тяло
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
, на лявата плешка е, цветна и представлява орнамент. Преди 2 г. бях на море и за да "запечатам" един страхотен миг от живота си хукнах към Бургас да си татуирам йероглиф на врата, значеш "изгрев". Третата и четвъртата татуировки си ги направих заедно като подарък за 29-ия ми рожден ден. Едната е на вътрешната страна на китката, на иврит и представлява името на един от седемте архангели, чието име в превод означава "божествена светлина/огън". Другата е на стъпалото ми и представлява вишнева клонка (от поговорката, че "най-прекрасният измежду цветовете е вишневият" и филма "Последния самурай", който е един от любимите ми") и надписа "No love lost, no love found", от песента "No love", в смисъла на това, че няма изгубена любов, защото няма намерена любов, т.е. няма защо да се съжалява за нещо, което не е било достатъчно истинско и е свършило и ти всъщност не си изгубил. Мъжът ми все иска да ми я "изтрие" от крака

, но съм му обещала някой ден да я "префасонирам" на "love lost, love found" - изгубена любов, намерена любов. Но си ги обичам всички татуировки, не съм съжалявала, че ги имам, не съм ги направила за позьорство, а защото наистина носят послание за мен. Ангажиращото е, че през известен период от време трябва да се освежават, особено когато са на места, които се търкат така да се каже.