Мили момичета, michelle, lunno momiche, conflate, lionelsa, asseto, Тiama, jivetoo, evane, vilenceto,           
благодаря ви за хубавите пожелания!

Извинете ме за късното ми появяване - сватбата ни беше преди 15 дни, а аз чак днес успях да разопаковам част от багажа ни ...  и в този ред на мисли и едва днес успях да подготвя снимчици и да ги споделя тук с вас!

Всичко мина невероятно бързо с много емоции и страхотно веселие. Все още не всички снимки са дошли при мен, но като имам по-различни от тези, които вече качих, ще ги споделя с вас.

Преди да опиша по-подробно как приключи подготовката и как премина всичко бих искала да БЛАГОДАРЯ на всички ви! 
Толкова мили и внимателни сте, а съветите и идеите, които споделяте, ме подкрепяха през цялото време. Лудост или не, но дори и в много напрегнат момент от подготовката си спомнях какво сте споделяли във форума, как усмихнати и щастливи изглеждате на сватбените ви снимки! Това ме окуражаваше и си казвах, че за нищо на света не бих искала да пропусна един от най-значимите моменти в живота ми и в нито един спомен не бих искала да бъда тъжна точно тогава.....

Силно ви прегръщам всички и до скоро четене!

Теодора

Мила Trubadura, била си прекрасна булка! Снимките, които си качила, са толкова жизнени и изпълващи с положителни емоции... Сигурна съм, че тържеството ви е било чудесно! А за украсата на шампанското, просто нямам думи! Адмирации за цялата концепция и украса 

прекрасни сте Trubadura, толкова много обич лъха от снимките, бъдете винаги така озарени от пламъка на любовта помежду ви !!!!

Прекрасни снимки
и на мен украсата на шампанското много ми хареса - много е забавна и свежа 

Разгледах и аз снимките с голям интерес. Много хубаво се е получило всичко. Не, че съм се съмнявала. И както на останалите, мой фаворит е бутилката шампанско Много ми харесва и роклята ти. А любимата ми снимка е тази, на която надничате, дали е време да влизате в ресторанта

Благодаря ви за хубавите думи, момичета, мили дами

Украсата на шампанското стана от третия път - със сестра ми започнахме с тривиалното увиване, връзване и ядосване, след което, просто водена от борческото настроение, се получи -

всъщност сега толкова време след, си давам сметка, че всеки един детайл може да стане по хиляда начина, с 2 или 200 лева бюджет - много е важна обаче концепцията и какво искаме - аз исках да се почуствам на сватбата си като на детски рожден ден на две хлапета, които винаги ще бъдат влюбени ... ей така по детскиму чисто и непреднамерено ... отчасти се получи ... не е случайна и снимката, която lionelsa отбеляза - фотографът ни, който умишлено не беше професионалист, много добре усети моментите, на които най-много държим   

да взема да разкажа малко, а?

за всички вас, които бихте имали търпение да ме изчетете и съпреживеете емоциите ни:

седмицата преди сватбеното трианале беше упомрачително динамична:

понеделник/b] пазаруване на дреболийки, за които трите месеца на подготовка мислих
резултат/b] мазоли от ходене и страхотно главоболие, но затова пък доволна

понеделник вечерта/b] доизмисляне на хореографията за първия ни танц (за уточнение - направих микс със скрач звуци от Валс № 2 на Шустакович, Бийонсе "single ladies", Врабчета "бански на лалета' - изборът на музика не е случаен, но това е за друга тема
резултат/b] легнахме си в 3 през нощта

вторник/b] пътуване до свиленград, откъдето взехме виното и ракията - знам, че звучи като лудост да шофирам до другия край на б-я за един багажник с алкохол, но и това е друга тема (в момента ви пиша от тутракан, така че само илюстрирам факта, че съм почти непрекъснато на път из краищата на б-я)
резултат: имахме 70% от алкохола, който даже на връщане от свиленград оставих в боровец

сряда/b] сутринта рано-рано бяхме на пазара "Димитър Петков" за оглед на цветя; през останалото време правих табелки, връзвах панделки, тествах букет, бутониери и пр.; разбрах, че гостите ни се увеличават с 4ма + 2 деца
резултат/b] една идея по-близо до състояние на "почти готови"

сряда вечерта: репетиции на първия ни танц
резултат/b] младоженецът е леко ранен в крака, поради вихърния валс и ограниченото пространство; легнахме си в 2 часа през нощта

четвъртък/b] ходих до офиса, защото имах задачи, които не бях свършила и ми тежаха на съвестта; вечерта си изправих косата от нерви, а и за да съм по-така за подписа
резултат/b] бях супер изнервена, а младоженецът не беше благоразположен за репетиции за танца

петък/b] 10:00 бяхме пред обредната зала натъкмени с натъпкана кола с багаж за боровец; 10:45 вече бяхме семейство според бг законодателството; отидохме в боровец и аз продължих с разни дребни нещица, като подмяна на етикетите за бутилките-подаръци за гостите; вечерта - репетиции на танца
резултат/b] нямахме първа брачна нощ, но затова пък спахме добре

следва ...

събота: в 10:00 всичко се завихри - започнахме да украсяваме ресторанта, да посрещаме гости, да си гледаме часовниците и питаме "дали ще успеем"

в 16:00 часа управителката на хотела ме видя, че все още ръкомахам по дънки и тениска из ресторанта със зачервени бузи, дойде при мен и ме попита "драга госпожо, вие булка ли ще сте тази вечер или част от персонала?"

в 16:20 влетях в стаята при едната ми братовчедка по бельо и обувки, за да ми сплете косата

в 16:45 вече бях облечена (честно да ви призная до последно не вярвах, че ще успеем в 17:00 за църковния ритаул), гримирана (само да подчертая - приложих всичко, което научих за самогримирането и също така мазилата, които специално си купих вкл. и основа за лицето, моля ви се) и усмихната се скрих в една от стаите на апартамента, където бяха нашите; междувременно бях пратила агенти да закачат 10-ина табелки "булка" на 10-ина различни врати (младоженецът и кумувете така и не бяха запомнили номера на апартамента на нашите хихихих)

обаче бързо ме надушиха и докато се опитваха да омайят сестра ми да ги пусне в съответната стая, аз прелетях по балкона от едната стая в другата и им излязох в гръб ...

е, всичко започна и протече поне за мен като насън.

ето и някои от флаш моментите;

в църквата имаше объркване на халките ни - коя на кого е и за кой пръст е, доста забавно е да те напуши смях, когато трябва да си сериозен ...

в ресторанта - точно преди да влезем направихме последна репетиция на квадратчето за валса, тъй като младоженецът се беше стегнал като на изпит и само повтаряше "веднъж да свърши танцът и ще започне купонът". изключително признателна съм му, че не се отметна и се държа много мъжки

последствие всичко се разви така, както трябваше да се случи ... е, имаше някои моменти, които не си бях пожелала - дребни такива, дето за момента ме дразнеха, но си казвах, че това е наашият ден и само от нас зависи какъв ще го помним ... имахме страхотни изненади - моите колеги ни подариха суперска палатка, която бяха разпънали отвън пред ресторанта, украсена с балони и фенери, заведоха ни до нея със затворени очи ... кумата ни беше подготвила много трогателни моменти ... почти всички танцуваха и пяха като за последно и не искаха да се прибират по стаите като намалихме съвсем музиката ....

трябваше да си тръгнем от ресторанта в 1:30 часа, след което се преносохме за малко в нощния клуб, а оттам във фоайето, където до 3:30 седяхме една солидна групичка и бъбрихме за живота, любовта и други непреходни и преходни състояния

легнахме си в 4:30 и 8:00 вече бяхме на крак

почти всички се бяхме събрали за закуска, когато сестра ми дойде при мен и ми подари кецове с думите "кака (от 10 години не ме е наричала така), както традицията повелява, когато по-малката сестра прежени кака си, й подарява обувки"... трябваха ми 10 секунди, за да осъзная какво ми казва и вече сълзите сами рукнаха ... подариха ми за сватбата зет хихихихи невероятен момент - нашите почти изпаднаха в нервна криза - това, че сестра ми и нейният приятел, французин, са подписали малко преди тя да се прибере от Щатите, им дойде като гръм и не само на тях - всички ни гръмнаха, дълго бяхме чакали някакво развитие при тях и ей на - случило се е ... и така благата ракия се превърна в шампанско и сълзи от щастие ...

следобяд по някое време потеглихме към кърджали, откъдето в понеделник сутринта в 4:00 часа тръгнахме за Турция, където 5 дни се опитвахме да възстановим мазолите на краката, мускулната треска, пъзела от сватбения спомен и преживявахме отново и отново ...

как ме развесели
прекрасна новина, да й е честито и на сестричката ти неведнъж съм казвала - най - красивите неща са спонтанни и непланирани
много, много любов и настроение!

Здравей, Теди!

Не съм писала досега в твоята тема, но хвърлях поглед на мненията ти във форума. Днес прочетох разказа ти за сватбата и той ми подейства толкова нахъсващо, че просто не се сдържах да не напиша. Гледах снимките от тържеството ви и трябва да призная, че макар че не съм вярвала, че без професионален фотограф може да има добре уловени моменти, тук ти ме обори - и ти, и всички гости на сватбата ти, изглеждате изключително енергични, усмихнати и искрени. Също така четях и преди, че си правиш всичко за сватбата сама и действително - всичко изглежда красиво и премерено, никакви излишни финтифлюшки. Поздравления за организацията!

Моля те, разкажи повече за избора на песните за сватбата, за това как решихте фотографът да не е професионален, въобще... всички неща, които показват, че човек може да има хубава сватба и без да възлага това на координатори, агенции, украси и т.н. Направи ми впечатление, че май халките ви са бели, от какво са направени? Наистина действаш вдъхновяващо!

Желая ти много щастлив семеен живот и да си все така креативна! 

Изключително зареждащо разказче  Чрез него и снимките успях да се потопя в атмосферата на вашия ден! А сестра ти ти е подарила невероятен подарък Бъдете все така лъчезарни и се обичайте много 

Миличка Trubadura, макар с доста закъснение, честитоооо! 
Отдавна не съм чела разказ, който да ме зареди с толкова много положителни емоции  Имала си страхотна, незабравима сватба и дано от тук нататък животът ви предлага все такива моменти, все такива дълго чакани изненади  Признавам, че моментът с най-неочаквания сватбен подарък ме просълзи - може би защото си представих и моето "какино" (братовчедка ми, която ми беше шаферка и ми е като сестра) как след някоя друга година ще ме кани на сватба 
Снимките ви са уловили цялата емоция и добро настроение от вашия ден - браво! Дълги години да си ги гледате и докато двамата се променяте под тежестта на времето, нека влюбените ви погледи винаги си останат същите! 

Ето това е филм с неочакван край Имаш страхотен стил на разказване.  Определено ме разведри и повдигна духа ми. Пожелавам много семейно щастие и на теб, и на сестра ти!

Здравейте, булки

Много сте мили с всички тези коментари и пожелания - като влизам тук, все се усмихвам и ви прегръщам силно 

Директно в отговор на Деничка Звездичка:

Деничка:


Моля те, разкажи повече за избора на песните за сватбата, за това как решихте фотографът да не е професионален, въобще... всички неща, които показват, че човек може да има хубава сватба и без да възлага това на координатори, агенции, украси и т.н. Направи ми впечатление, че май халките ви са бели, от какво са направени?

Концепцията за музиката ни беше да има за всеки вкус по нещо, като тънко избегнем така актуалния поп фолк. затова и трак листата ни включваше любими песни от категориите: бг фолклор, ретро и модерен поп и танцувална музика, рок балади, рок едн рол, ретро гръцка, ретро сръбска и ретро чалга няма как А и друго си е да пееш боса "Ти си мой грех" ...

Относно избора за първия ни танц - още в самото начало предложих да е микс, за да не е тривиално една песен, а и за да зададе общото музикално оформление на сватбата - последствие идеята, за да бъде приета поетапно надградих с любима песен на младоженеца "Бански на лалета", към която съвсем "естествено" предложих валс. За да се приеме (тъй като трябваше да учим стъпки), предложих да е от руски композитор, както и да звучи по-драматично За да има рязка граница помежду им, вметнахме бийонсе (песента и по-скоро клипа към нея ми е много любим), а и тя си е тематична, така да се каже - тъй че стратегията ми проработи - консултативно и с усещане за личен избор младоженецът подкрепи идеята за първия танц.

Фотото и видеото - първото ни беше предоставено от двама от нашите гости, а видео въобще нямахме. Фотографите ни не са проесионалисти, но като любители от доста време практикуват скъпото си хоби. Единият от тях, след като му предложихме да снима, каза "опасявах се, че няма да ми предложите. с удоволствие ще снимам, иначе ще се чудя какво да правя". Другият е започнал стаж в едно студио за фотография и като реверанс към тях, се отказахме от професионално заснемане. Видеото въобще не сме го коментирали - младоженецът не пожела, поради това, че пред камера всеки щял да се притеснява, и така. усетих, че ще бъде прекалено да искам и това от него, и напълно подкрепих желанието му.

Халките ни са от бяло злато. Аз нося само сребро, а младоженецът каза, че не иска друг метал за халките ни - и, хоп - готово - имаме пресечна точка.

В интерес на истината ние двамата сме доста различни - имаме различно виждане за детайлите, но като цяло, искайки всеки да се чувства комфортно и щастлив с другия, търсим пресечната точка. Така беше и с подготовката на цялата сватба - всяко решение е взето от двама ни с обсъждане. Имаше въпроси, към които аз имах по-конкретни желания, и съответно действах по мой начин, за други младоженецът беше водещ, без последствие да му държа сметка, защо едно или друго нещо е било еди как си...

Още в самото начало на подготовката си уточнихме кои са нещата, с които не искаме да правим компромис и всичко останало беше лесно. Аз не исках да се чувствам като гост на сватбата ни, затова и всичко мина през ръцете ми - нямам претенции за най-вълшебната майсторка, просто исках да преживея истински всеки детайл. Това ми костваше време и здравословни нервни трусчета.

дори 5 мин. преди да дойдат да ме вземат, терапевтирах майка ми , която милата след като шивачката й беше съсипала роклята, се налижи да си купува нова в последния момент. не я беше пробвала, и като я облече, трябваше да я пооправяме ... в резултат, не супях да се лакирам!!! но какво от това - това не ми попречи да радвам хората около мен, а и сега съм лакирана, а пък майка ми на снимките е шеметна в танците в роклята си с корекции

Здравей Трубадура,
Идеята с дръвчето- булка  е много хубава, ще ми позволиш ли да взаимствам някои неща? Потребителското ми име е съвсем истинско, ще ставам свекърва /живот и здраве/ на 23.12.2010, малко преди Коледа и идеята на сватбата е "Булка по Коледа". Нещата трябва да са хем предколедни, хем булчински. Налага се аз да "натъкмя" сватбата, защото младоженците ще си дойдат в България за няколко дни по празниците.