Честито малко драконче, мила Валка! Нека сладката Ивка расте здраво и спокойно дете и нека ежедневно огрява дома ви с безгрижни усмивки! 

      Момичетааааа.... вкъщи сме си     
Искам да благодаря на всички за прекрасните пожелания, толкова ме развълнувахте
И да разкажа накратко защо се забавихме с изписването... имах зелени околоплодни води, Ивка бе глътнала от тях, бе повърнала кръв и се наложи да и поставят няколко системи и антибиотици.Но вече всичко е наред.
За раждането ще разкажа някой друг път.
Ето ни и нас

Ех, че сте сладки. Тати и беба в тон, приказни сте Вале и ти си много хубава и свежа, все едно не си раждала

Валеееее,добре дошла с бебка.Страхотни сте.Ще чакаме снимки и разказче.

Много се радвам, че след случилото сте добре и сте вкъщи.
Чакам с нетърпение още снимки и разказче 

Честито бебче  Живо и здраво да Ви е и много щастливо!

Вале добре дошли  Прекрасни сте мило семейство 

Вале, мила, наистина сте чудесни! Пожелавам ви само прекрасни моменти с малкото драконче и с гордия татко! Много, много целувки!!!

Лелееее, изтървала съм новината!   
Валкаааа, честита ви първородна дъщеря!  Да е жива и здрава, да расте весело будно и умно дете, да осмисля всеки ден от живота ви с много положителни емоции и гордост!  Да има много късмет и едно безгрижно детство с много приятели!
На теб мама-героиня - добре дошла у дома и да се възстановяваш бързо!
На снимката сте чудесни и двамата сияете от радост! 
Пращаме ви много целувки и прегръдки с Пипи!

Такаааа... ще се опитам да разкажа онова вълнуващо нещо РАЖДАНЕТО.Знаете, не съм дарена с красноречивост, но поне ще споделя фактите.
Понеделник вечер, вечеряме, мен ме понаболва корема, ама си трая.То е ясно, че се почва, ама кога ли ще бъде... През нощта се събуждах на няколко пъти със съвсем леки болки, викам ееееех, вижда му се края на началото.Сутринта станахме с мъжо, пийнахме кафенце, а мен ме почват и болки в кръста, ама пак си трая... отиваме на ЖК, там - преглед за разкритие - 1см, почнала била да пада тапата, до довечера щяла да падне, викам си добрееее... значи утре ще е големият ден .Бисер си ме върна в къщи, много се чудих дали да го пускам да ходи на работа, защото болката почна да се засилва, но си замълчах, ми няма да седи и да ме гледа 2 дни как се гърча, я... пък ако се наложи ще го викна.
И тъй... седнах във фейса, лафя тук -там,засичам контракции в 2 сайта, ама като не съм сигурна кога точно почва... засичах ги на 20тина мин, но болката си беше поносима.Реших, че може и нощеска да родя и трябва да имам сили затова бегом в леглото, да бе, да...Въртях се почти час, разбра се, че няма да спя и пак на компа... а то ме човърка отвътре да споделя с някой... и се засякохме със Сабинката (Инка Маслинка) и разказвам аз, че вече доста си ме боли, така и така, а тя милата се чуди как да ме успокои... Стана вече към 16ч и звъня на Бисер да се прибира.Продължавам да засичам контракции.Дойде си той влязох в банята....Той засича... 7-10-15мин... и реших, че тръгваме.

Следва продължение...

Учудващо Бисер караше много спокойно (Явно добре съм се прикривала), стисках дръжката на вратата и се молех да имам поне 4см разкритие за упойка.Татито правеше опити да ме развесели, но колкото и да ми се искаше, не можех да споделя чувството му за хумор.
Пристигаме в Т.Киркова към 17:30ч, онзи от охраната пък ни пита "Вие къде?" ."Ами раждам, казвам, в кой кабинет да ида".Човечеца ме изгледа съжалително, обясни любезно и ни пожела успех".Помислих си "Брей, колко са любезни".Качваме се в каб.203, приемаме един лекар, чух акушерката да го нарича д-р Ташков.Казвам ви момичета като чух, че е той така се зарадвах, защото когато всички ме уверяваха, че съм за секцио имено към този лекар се бях насочила.И така, вече окрилена, че попаднах на моя д-р качвам се на магарето... "Мда... 2см" казва Ташков"Ако искаш можем да те приемем веднага, но според мен по-добре се разходете още няколко часа и елате пак, няма смисъл да се мъчиш тук".И си тръгна, а аз     .Акушерката всепак ме регистрира, записа там някакви данни и ми пожела успех "Едва ли ще се видим, смяната ни свършва скоро".Ха-ха... те незнаят с кой си имат работа и колко бързо ще се върна.Това разбира се аз не го знаех.
Излизаме от болницата, Бисер предлага да се разходим...Каква ти разходка, аз едва ходя, викам му прибираме се, у нас ще раждам.Спомням си как сядайки в колата неможех дори вратата да затворя и се чудех все пак дали да не се върна.Болката беше... айде няма да казвам,помислих си, че ако това е болката при 2см разкритие, до 10см няма да издържа , абсурд.Прибрахме се, почнах да кървя, сложих една превръзка и се настаних на дивана да си се гърча, а Бисер на компа засича, дори не се налагаше да му казвам кога да цъка, той сам разбираше...След незнам колко време може би около половин час почнаха контракции на 3-5мин и  да ми се ходи до тоалетна - ха, мисля си, това да са напъни, не е възможно и отивам аз в тоалетната, да,ама не ще... корема ми се свива яко, а нищо не излиза, бисер започна сериозно да се притеснява и вика отвън."Мило, добре ли си"Отговарям, че съм добре, ей сега да се изходя, взимам пак душ и тръгваме, да ама не мога да се изходя.Боже, та аз едва ходех, Бисер ме влачеше...Каза ми, никакъв душ, преобличай се и тръгвай (забравих да спомена, че на едно от ходенията до WCто повърнах и си омазах тениската).Тъй де преоблякох се някак и тръгнахме.

Този път татито караше доста по-бързо, но почти без нарушения.
Влизаме, охраната като ни видя
Качваме се пак, в кабинета преглеждат някой, а аз се гърча в коридора, подпряна на парапета.Бисер вика "Седни".Е, как да седна, аз ако седна, няма да стана.Толкова ме болеше, а знаех, че това е едва началото...Д-р Ташков минаваше на близо, видя ме, позна ме и веднага ме вкара в кабинета.А там една мацка, толкова спокойна, викам си тая ражда ли...какво ли .Качвам се на магарето и чувам "Мда... много добре".Аз "Какво значи това?" А той "Ми ти си готова, имаш 9см разкритие, бързо в родилна"     .Викна някаква акушерка уж за клизма, обаче той се отказа, няма време, "тя ще роди всеки момент".Чудех се да плача ли , защото изпуснах упойката или да се радвам, че вече съм почти родила.
Бях казала на Бисер да не ме чака, защото кой знае кога ще родя, обаче сега размислих и му казах да чака.
Сложиха ме на някакво легло, за да ме видят на видеозон и беж веднага в родилна... сега като се замисля бях поизплашила персонала и много се суетяха около мен.Айде на магарето...

Малко да се върна назад
Първото посещение беше към 17:30
Второто - 19:30
Точно в 20:00 бях качена на магарето.Продължаваше някаква суматоха, нищо неразбирах, чух, че някой питаше за водите и след секунди Ташков ги бе спукал, дочух, че са зелени.Ташков се помота още малко около мен, но явно реши, че нямам нужда от него и ме остави на една млада акушерка.Ама тази акущерка толко вяло и безразлично ми говореше "Айде напъвай"..."Валентинке нищо не правиш".Може и така да е било, незнам, аз уж напъвах...И така около 15тина мин.Мина друга акущерка покрай нас и нещо ни се ядоса, че се мотаме и се зае тя с мен.Ето това му казвам аз акущерка, по-късно дочух името и - д-р Чурешка.Жената започна много заповеднически и строго да ме наставлява кога да дишам, кога да напъвам кога да почивам...Явно беба излизаше защото изведнъж се събра доста народ около мен, на последния напън някой ми запуши носа и .... погледнах напред.Видях как я вдигат, и отпуснах изморена глава.В същия момент осъзнах, че не я чух да плаче и надигнах пак глава, проследих я с поглед как я носят в дъното на другата зала и чух плача и.Беше 20:28ч.Боже колко ми олекна и пак се отпуснах на магарето, подготвяха ме за шев и кройка.Чурешка даваше наставления, че 2-3 шева са ми достатъчни.Тя дойде над главата ми почна укорително да ме пита защо съм дошла толкова късно.Започнах да се оправдавам като ученичка, че преди 2 часа(всъщност са били 3) съм била на преглед в спешния кабинет и са ме върнали.А тя "Момиче, ти следващия път ще родиш за 5 мин, да внимаваш, ей, при първата болка трябва да си тук"
Започна се едно шиене... половин час... вече поуспокоена даже почнах да се бъзикам с шивачката..."Ти 2-3 шева щом ги правиш толко време представям си ако бяха нужни 15-20шева, кво праим???"Тя пък се очуди на моето спокойствие и ме пита не ме ли боли, и аз неееееее, как ще ме боли си мисля, току що родих моята прекрасна дъщеря, нищо друго не е важно.
След шевовете ме качиха на количката и ме закараха при Бисер да ме види за 5 мин , той горкия един такъв по-ошашавен и от мен.
Ами... това е моят разказ.

Искам да уточня мнението си за Т.Киркова, защото предполагам има бъдещи мами, които това живо ги интересува.Персоналът в родилно отделение е великолепен, нямаше мама, която да се еоплакала от тях за 6дневния ми престой там.Проблемът обаче е в детското отделение, цербери големи са тия там.Дълго е за обяснение защо, но се чувствах длъжна да споделя.

ПП. Моля да извините правописните грешки особено думата акуШерка, чак сега видях, че навсякъде съм я писала с Щ.