Здравейте мили момичета, толкова ме трогнахте с пожеланията си, благодаря ви от сърце
! Горещи благодарности и на милото ни щъркелче
.
Едва сега успях да открадна няколко минутки и сядам да напиша няколко реда за раждането на нашето съкровище. Алекс се роди на 07.09. в 11:10 часа, 2770 кг, 49 см.
Всичко започна на 06.09. Станах рано сутринта, проверих си багажа отново, изкъпах се и по обяд тръгнахме към болницата. Изпитвах толкова силни и смесени чувства: вълнение, трепетно очакване, притеснение дали всичко ще е наред. Пътьом спряхме с мама в св. Неделя да запалим свещички и да се помолим. В София това е „моята” църква, в нея съм ходила да се моля в най-важните моменти от живота ми, в нея беше и венчавката ни.
Стигнахме в Токуда, приеха ме и започна подготовката – попълване на документи, настаняване, мерене на тонове, консултация с анестезиолог....В стаята вече имаше две момичета, аз бях третата. Заприказвахме се уж да се поразсеем, но за мен времето минаваше бавно, сърцето ми биеше в гърлото, а притеснението беше огромно. И така до сутринта. Почти не мигнах от върнение. В 06:00 започна подготовката. Аз бях второто секцио. Няма да обяснявам колко бавно минава времето от 06:00-10:30. Колкото повече наближаваше моментът, толкова повече очите ми се пълнеха със сълзи от притеснение
. Гледах часовника на стената, а минутите ми се струваха часове. В 10:30 дойде сестрата и ми включи първата система. Започна се
! Тръгнахме към операционната, където вече ме чакаше анестезиологът. Вътре беше пусната тиха музика. Спомням си, че от вълнение така треперех, че едва успях да се кача на операционната маса. Очите не спираха да ми се пълнят със сълзи и през цялото време се молех всичко да е наред с бебето. Накараха ме да свия колене към главата си и след 10 мин вече ми бяха сложили спинална упойка и епидурален катетър, от които доста ме заболя. После ми сложиха кислородна маска, апарат за мерене на кръвното, нова система, вързаха ме за масата.... След мъничко влезна и моята лекарка, заедно с др. Илиев. Хвана ме за ръката и каза, че най- хубавото предстои. Секциото започна. Струваше ми се, че минават часове, а не минути, въпреки че не усещах болка. По едно време се оказа, че бебо не иска да излезе и започнаха да ме натискат доста силно по ребрата, извикаха и анестезиологът да помага. Тук вече усещах силна болка, но единственото, за което се молех беше всичко с бебо да е наред. След още 10-тина минути моето съкровище се роди и пуснаха happy birthday
! В мига, в който проплака ми потекоха сълзи, този път от щастие! Усетих как от плещите ми се стовари цял тон! По тялото ми се разля блаженна топлина и се отпуснах. След мъничко сложиха Алекс до мен и ми дадоха да го целуна. Не съм вярвала, че човек може да изпита такава огромна обич за една секунда
, но е факт! След още 40-тина минути вече бях в стаята. Казаха, че мога да се обадя на таткото. Жоро дойде страшно развълнуван и щастлив, каза ми, че съм герой, а аз му отговорих, че много обичам Алекс
. После му го показаха. Така приключи моето раждане.
На другия ден раздвижването беше доста болезнено, но в мига, в който гушнеш малкото съкровище всичко се забравя. Името избрахме след два дни, а изписването беше на 11.09. Сега вече сме у дома и свикваме един с друг, но имаме проблеми с кърменето
- не ми достига кърма и сме на смесено хранене, а ме е страх да не се отбие съвсем заради биберона. Гледам да стимулирам гърдите през два-три часа, пия лактогонни чайове, храня се пълноценно и почивам доколкото мога, но още не са се урегулирали нещата. Вчера звънях на една от консултантките при Хедра – Ива Драганова, препоръча ми я позната. Обеща следващата седмица да се видим. Толкова много искам да е само на кърма
, дано да се подредят нещата.
Качвам и няколко снимки от родилното. Веднага щом намеря още малко време ще пиша пак и ще кача още снимки. Целувки от нас с Алекс на всички мами и бебчета.
Честито момченце Ани 
А как се казва съкровището на мама има ли вест??? Много искам да ви видя мама и бебе 
Целувки 
