Ели, не остана  След по-малко от месец заедно с твоя любим ще станете едно много хубаво, усмихнато и щастливо семейство  Пожелавам ти оставащите дни да са спокойни и да им се наслаждавате. Ще чакаме да споделиш подробности за вас и сватбата ви 
                             
  П.П. Аз лично съм  любопитна особено много за частта с музиката-все пак бъдещата булка се занимава с танци 

michelle Найстина съм трогната от вниманието ти,   защото от една страна тайничко се надявах да имам моя темичка, но от друга се притеснявах че няма да има интерес към мен, защото не пиша много често във форума.
Благодаря ти от сърце и се радвам че има с кой да споделям емоцийте около подготовката и самата сватба! 

Честита темичка! Леко доизкарване на финалните метри и чакаме да започнеш със споделянето

Ellito, честита темичка! Нека този месец е безметежен и изпълнен с чудесни емоции и много усмивки! Насладете се на последните седмици от подготовката на така очакваното събитие! 

Ели, честита темичка и от мен!

Пожелавам ти страхотно настроение в оставащите 30 дни - толкова бързо ще минат, че няма да се усетят. Затова нека всичко по подготовката те зареди и още повече вдъхнови

Тъй като сме от един отбор - този на големокраките припомням ти за снимки на обувчетата

Използвам възможността и за поздравления за бурканчетата - много сладурести са   

bubu_123,tsvetentse1,Trubadura Благодаря много за хубавите пожелания 

Хайде сега преди да описвам подготовката ни , нека ви разкажа малко за нас 

Ние с моя бъдещ мъж сме заедно от 5 години , като в началото имаше малко драми в връзката ни, но в последствие мога да кажа че тези години минаха като миг без особени сътресения (за което съм много щастлива  )
Предложението дойде миналата година, август месец на едно наше пътуване. Първо бяхме на море, а после бяхме за няколко дни на посещение при родителите му в град Сливен (той е от там но от много години живее в София) Ако някой е ходил там или е от там,знае че над Сливен има много красиви скали и приказна гледка (нещо подобно на Копитото за хората от София). Бяхме там на разходка, аз нищо не подозирах и дори малко ми беше скучно и мрънках да слизаме защото съм гладна. Все пак той настояваше да отидем до една по-изолирана беседка над скалите да поседнем. Аз пак си упорствах , че не искам но на края склоних  Милият се видя в чудо с мен 
Както и да е , седим си ние аз се оглеждам отекчено, а той изглежда някак притеснен.
Изведнъж падна на колене и извади кутийка с пръстен, започна да обяснява как ме обича и иска да съм с него цял живот, а аз стоя и не мога да повярвам. Мислех си че не е реално. И така стой той там с пръстена пък аз си мълча  Така няколко секунди и на края той пита дали ще стана негова жена и аз казвам едно "Да, евентуално" Представяте ли си  Толкова се бях шашнала че не знаех какво да кажа точно . Той още ме бъзика за "евентуалното"
И после той ми сподели че е купил пръстена още преди месец и искал на морето да ми предложи.Ние в Созопол си имахме едно ресторантче с приказна тераса над водата което си наричахме "Нашето ресторантче" и ходехме там всяка година , но уви, като отидохме онази година там се оказа , че са зазидали терасата. Той се притеснил че вече плана му пропада и като сме отишли в Сливен там в беседката решил че тогава е момента.
И така, общо взето от тогава плануваме и организираме нашата сватба! 
Надявам се , че не съм ви отекчила с нашата история 

ох, толкова ми става мило като ви чета 
честита темичка от мен и много, много щастливи дни

Ех, че романтично!

Леко понастръхнах, четейки разказчето ти - много истинско!
Предполагам, че след първоначалните трудности във връзката ви, предложението, направено с такъв жест, внимателно планиране и изчакване на най-подходящия момент, е абсолютен знак за теб за това, че това е Твоят човек, твоята половинка!

Много красиво! Пазете дълго този спомен и винаги се усмихвайте, не евентуално  

Хайде и аз малко да се отчета за свършените ни неща 
Мисля че почти всичко имаме вече, както и вчера си поръчахме халките  за което много се притеснявах че е късно, защото доста от момичетата тук си ги бяха избрали и купили доста в началото на подготовката.Но нямаше проблем и петък трябва да са готови! 
И май остана само костюма на младоженеца, коато също може да е трудна задача , но той е малко по инатлив и иска да не му се бъркат при избора и да не го пришпорват много, та аз просто ще стоя и ще чакам да свърши и това (разбира се докато не се ядосам  )
Почти всички дребни неща имаме (тази седмица ще ги снимам и ще ви ги покажа )
Само се чудим също още за украсата, не мога да реша дали сама да си я права или да наемем агенция само за ресторанта 
Другото нещо за което се притеснявам и остава да се свърши е ангажирането на музиканти за извеждането.Аз като дългогодишна танцьорка на народни танци си мислих че това няма да е проблем и ще намеря от моите познати някои, но нещо май нещата не стоят така. И сега се чудя от къде да намерим музикантите. Ще съм благодарна ако някой може да предложи или знае за такива музиканти (става въпрос за София)

Честита темичка. Пожелавам ти спокойни и безгрижни дни до най-приказния ден. 
Роклята ти е очарователна и ти стои прекрасно 

Ellito, ЧЕСТИТА ТЕМИЧКА!  

mstoqnova , lunno momiche Момичета много ви благодаря за хубавите думи 
Аз сега ще ви покажа чашите ни. Това беше една от първите ни покупки но не ги бях снимала до сега  Без украса са, защото украсата е в другото ми вкъщи (и нея ще я снимам като я взема ) 

Много съм щастлина  защото вече си взехме халките  Станали са по-хубави отколкото очаквах

качила съм още снимки в галерията

Обаче още се притеснявам от това че не съм си намерила гримьор  а пък остава малко време, давайте идейки че не знам какво ще правя.
Иначе всичко май върви по план. В понеделник ще ходя да ми взимат кръв за Васерман  и мислих направо да си направя пълни кръвни изследвания,само се притеснявам че до момента никога не са ми взимали кръв  но мисля че ще го преживея.
И последното от което да се оплача е от бъдещата свекърва  Тъй като сватбата ще е в София ,а те са от Сливен онзи ден ми съобщи че мислела да дойдат направо на деня на сватбата  ужас
Толкова много се ядосах че не знам какво да кажа.Ако тя няма желание да дойде по рано да помогне, аз на сила ли да я карам 
Надявам се да ми мине сега като си казах , но още съм ядосана!!!

Ето и халките :

Честити ти покупки, миличка!  С много щастие и много, много години да си носите халките 
За свекърва ти - изобщо не се коси - по-добре, че я няма да ти се мотае из краката и да те нервира. И най-милият човек на света да е жената, все пак сватба е, всички са притеснени, изнервени, по-добре далеч.
Моята е от София, ама изобщо нито се е сетила да помага в къщи, нито ми е минавало през ум да я питам. Всъщност, тя не е идвала у нас повече от две годиниж (не сме в лоши отношения или нещо такова, просто се виждаме навън или у тях, ако ни поканят на гости). Майка ми и тя имаше мераци да идва в деня на сватбата, но я склоних да дойдат предишния следобед, и то защото има разни неща, които трябва да донесат, за да ги оставим в ресторанта предишната вечер, а и за да вечеряме всички заедно с родителите на милото. Но мама ще дойде у нас чак в деня на сватбата - предишния ден си отиват директно в хотела.
Най-добре си е човек сам като си свърши работата, така поне никой не ти лази по нервите, не ти мрънка, не те поучава. Горе главата, ще се справиш