Здравейте на всички, успях да си посъбера мислите и мисля да започна с моя разказ

В събота сутринта (04.09.10) станах към 8 а.м... не бях спала от вълнение или по-точно се будех на всеки половин час, за да не се успа..

Майка ми беше купила закуска..и тъй като от много булки знам, че трябва да хапна..се мобилизирах и изядох една форнета

.. Пихме кафе със сестра ми и една нейна приятелка, след което се изкъпахме и отидохме 3те на фризьор..До тук добре--бях доста спокойна, чак аз се зачудих. Прическата ми стана доста бързо..и около 11.30 си бях в нас, започваща да придобивам вид на бъдеща булка. Гримьорката ми дойде ( една от шаферките), оправи първо майка ми..после и мен. Дойде фотографа, който ни правеше между другото всякакви снимки. Аз бях спокойна тъй като всичко вървеше по план..украсата у дома беше страхотна ---благодаря на Денито за което,кетъринг имахме и бяхме готови. Времето започна да напредва, а при мен имаше една шаферка и две саученички----доста недостатъчни за спиране на бъдещия ми мъж... Чухме клаксоните, че вече са пред блока... Просто изтръпнах....почнах да се нервирам облякох си роклята за около 10 сек, сложих бижутата и почнах да чакам...е това беше много страшно..не съм се чувствала така никога--ще ме хареса ли..няма ли.. Бях страшно уплашена. В същия момент се изсипаха около 10на приятелки, които ме пазеха и се успокоих..слава богу

..Влезе той на прага на вратата, но те не го пускат...а го карат да обещава разни неща/а нашия се пазари с тях../ беше много смешно. Накрая дойде, разбули ме, целуна ме и разбира се ми каза колко съм красива

.. До тук добре и в един момент.....
Слизаме по стълбите и в хола какво да видя--имаше сигурно около 50 човека, толкова се шашнах, бях се вцепенила..дори нямах чаша за наздравиците..Както и да е ..видяхме се с които можахме, направихме си малко снимки, посмяхме се.. и към 14.20 трягнахме от нас. Баща ми ме изведе с бяла кърпа, както си му е реда и ме предаде на бъдещия мъж. Извихме едно голямо хоро пред нашия блок и след 5 мин тръгнахме с колата към Ритуалната зала... В колата бях спокойна, но като стигнахме ..леле трепереха ми ръцете от вълнение. Всичко беше като на сън, все едно не се случваше с мен...
Извикаха ни поименно и какво се оказва..моят мъж си забравил личната карта(тогава ми идеше да го убияя, защото това го бях сънувала)...хайде бързо отидоха и я взеха.и продължихме ритуала..Всичко беше толкова хубаво, имаше много хора, които не спираха да ни повтарят колко сме красиви и да бъдем щастливи. Ритуалът беше много приятен, до някъде забавен...единствено не смеех да погледна родителите си, които знаех, че ще са насълзени, а не исках точно тогава да се разплача.. Всичко беше прекрасно.
Излязохме от залата всички ръкопляскаха по стълбите, правихме снимки и тръгнахме към Манастира на Дружба. Там имаше сватба преди на си трябваше да изчакаме. Дойде Денито и направи невероятна украса на двора, всичко беше изпипано

Попът беше много забавен, ритуалът не беше тежък и всички останаха много доволни....
За сега е това, за да не спамя много, по-късно ще пиша още