Към 15.40 видях,че няма да се прибера по-рано от 16.30 в хотела,и започнах да им давам зор.Набързо ми направиха кола под мишниците(бях решила да се обезкосмявам сле фриз.,като се къпя),оформиха ми веждите,и пак на фриз.стол,да ми дооправят косата.В 16ч.се включи и гримьорката,а аз все още съм спокойна,до след 15 мин.,когато ми звъни ДЖ,за да ми каже,че не може да дойде за 18ч.Трябваше да озвучи изнесения ритуал,да има закачка с кума преди ритуала,а той не може..

С целият грим се разплаках,стана страшно,и сега незнам какво да направя.Звъня на една приятелка,която имаше задачки в организацията да види какво може да направи.В хотела нямат с какво да озвучат ритуала,нямат микрофон,нямат менделсон....,а дж бил на дневна свтба,и обещал на булката да стои до 17-17.30ч,и нямало да може да дойде за 20 мин.при нас

,булката била плакала.А аз нямаше ли да съм булка,нямаше ли да плача?Яна,моята приятелка намери лап топ,свалила мелденсон,уговорила се с персонала на летния бар,до градината,да пуснат музиката от там,обадила се на дж,дали ще дойде за 20ч.,подредила всичко(милото не беше разбрал,само ми се обади 5мин.преди церемонията да ми каже,че го няма дж.,а аз знам,и той

).Гримираха ме,оформиха прическата и се поглеждам в огледалото

Уау,това аз ли съм?чувствах се като фолк певица,казах да ми махнат малко от грима,да ми поизправят косата,не бях аз....Сестра ми кумата,леле страхотна си,леле,леле,а аз ама не мога да се позна...

Тръгнахме си,аз започнах да свиквам с вида си,че даже се захаресвах

А часът е 16.40,сле малко повече от час,ще се омъжвам,сърцето ми биеше лудо,треперех,страх ме беше дали ще ме хареса...започна яка сватбена треска.Прибрах се в хотела,качвам се в стаята,а милото с детето още в басейна,УЖАС,няма време,започва лудо суетене,чашите не са готови,питите не са в целуфан,документите не се знае къде са,за църквата нещата не са готови.Бях в прединфарктно състояние.Всичко започнах да подготвям,времето лети,а аз в старанието си да направя всичко наведъж,нищо не става.На всичкото отгоре съм сама и няма кой да ми помогне.Дойде фотографа и камерата,те ми се хилят,снимат ме,а аз пред нервен срив.На всичкото отгоре,детето беше изкъпано в 17.30ч.,а трябваше да и суша косата,да навия с маша...абе пълна лудница(ама съм си виновна сама,не направих нищо сутринта).Извках по телефона някой да дойде да помага,кумата навива детето(то като ме видя,ахна и каза 'мамо,много си красива',аз замалко да се разплача),аз си обличам роклята,младоженеца стои в другата стая и само го гоним да не ме види,а той милия,незнае какво да прави,умира от жега(беше 35 градуса),и реши да слезе долу.5 мин.преди церемонита се сещам,че бутониерите не са закачени,няма ми го букета,нямам нещо на заем,и пак телефони....абе лудница