Ехааа, миличка, чудесно сте си изкарали! Дано детенце се оправи бързо - знам колко ужасно е да те болят ушите, при винаги, когато напрежението ми дойде в повече, ме удря в ушите . Даже покрай сватбата пак ми се случи, но мина бързо, слава Богу
И ние планираме няколко дни след сватбата да се разходим към морето - че срам, не срам, морсото чадо тази година успя само веднъж да се топне за 10 мин в морето Грешката трябва да се поправи! Че да не се окаже, че тази година ще се топя само в чуждите морета...

Ох, ушото като боли е ужасно! Най-ужасната болка, която съм изпитвала е била в ушите, представям си какво му е на малкия.

Баба ми имаше един бабешки лек, който колкото и да е странно работеше! Загряваш олио в някакъв съд - не толкова, че да пари, но достатъчно, че да е приятно на допир. Слага се на памуче и се слага в ухото. Като изстине пак се повтаря. Вярвате или не, това ме спасяваше от болката и помагаше!

mstoqnova,  и аз съм чувала за този лек, за който е писала Ariel. 
Ако сметнеш за добре - пробвай, не е болезнено и опасно.  Може да помогне. 

Благодаря ви момичета  от  за загрижеността    Веднага ще пробвам. Още веднъж МНОГО МНОГО Благодаря         

Миличка, само внимавай да не е прекалено горещо олиото. Ама и аз съм тръгнала съвети на майка да давам...  Те повечето капки за уши са на този принцип - мазнина с някакво обезболяващо и противовъзпалително, изглежда само по този начин прониква в ухото, че там тъканите са малко по-специфични. А и топлото облекчава, само да не е прекалено.

mstoqnova майка наскоро имаше някакво възпаление на ухото и баща ми й беше купил от аптеката някакви клечки, които се палели и те нещо димяли и мушкаш в ухото и държиш известно време. Майка каза, че веднага я е отпуснало и не боляло. Нямам идея как се казват, но ако питаш в аптеката ще ти кажат. Майка беше пробвала варианта с олиото, но нещо нямаше ефект при нея.

Много сте мили момичета 

bubu_123 за такива клечки сефте чувам. Силно се съмнявам, че изобщо ще ми даде да му я сложа в ушето. Той за олиото като чу и се скри в гардероба, та трябваше да го слагам в шишенце от капки, за да позволи. Днес ще го водя пак на лекар и ще видя какво ще кажат.

ИЗВИНЕТЕ МЕ, че темата отиде съвсем в друга посока, но в момента не ми е до нищо друго.

Ух, миличката, не се извинявай въобще, как ще ти е до нещо друго... Малкият се е скрил в гардероба, ще го изпапкам значи! 

Да Ariel като стане въпрос да направя нещо което не е казала лекарката и    разбирам, че апартамента ни е страхотно място за скривалище, изваждала съм го от места за които не съм и предполагала, че може да се използват с такава цел Но вече се оправя, след намесата на антибиотик и от понеделник с пълна пара продължаваме с подготовката. Единственото което свършехме тази седмица, е че сме готови с медицински  .

Седя си самичка вкъщи (слънчо изчезна на ергенското си парти, баба и дядо изведоха малкия на вън) и реших, че е време и аз да разкажа как се запознах с невероятния мъж, за който само след няколко дни ще се омъжа. По-точно как ни запознаха, виновницата е сестра ми, тя му помогна. Та в края на миналата година милото претърпява операция и си остава вкъщи болнични повече от месец. Чудейки се какво да прави и къде в нета да се рови, чрез профила на сестричка във facebook попада на моя в приателите й. Казва, че още щом ме видял си казал  ТОВА Е ЖЕНАТА ЗА МЕН  Споделил на Ев (сестра ми) и тя ни запозна уж случайно. Тогава тя беше в Гърция, аз си бях още в София (вече живеем в Пловдив), а той - в Пловдив. С нея си говорехме всяка вечер по скайп, докато един прекрасен ден не се включиха нейния приятел и Боби. Така четиримата доста време си бъбрихме всяка вечер. По някое време сестричка и нейния приятел изчезваха и оставахме двамата до никое време, времето просто летеше без да го усетим. След известно време така усетих, че започвам да изпитвам нещо към него. Ама как така, аз го познавам от скоро и то само по скайп? Ей така факт, в стомаха ми пърхаха пеперуди  разбрах, че и той има нещо към мен когато на 12 февруари на вратата ми се звъна, отворих и една куриерка ми връчи огромен колет  Останах учудена и през ум не ми мина за него, та той не ми знаеше адреса. Ама нали си имам сестра сватовничка Развълнувана отварям пакета... един огромен плюшен заек (луда съм по плюшените играчки) държи картичка с невероятен текс. Беше от НЕГО. Принципно не съм от импулсивните, но на 14.02 ми се отдаде възможност и  в Пловдив. Тогава се срешнахме за първи път. Беше невероятен ден, случиха ни се толкова случайни, невероятни и приятни неща. Не исках да си тръгвам, но нямаше начин. И от тогава всеки петък при него. На осми март бяхме на гости на едни негови приятели и както седяхме и си говорихме за какво ли не, изведнъж той стана, премести стола, падна на колене и ... ей на сега ще има  . От как се помня все повтарям, че аз никога няма да се омъжа, не че имам нещо против брака, просто... Ама хората са си го казали  никога не казвай НИКОГА Всичко стана толкова бързо, че още не мога да го осъзная. Знам само, че ме обича такава кавато съм, с всичките ми положителни и отрицателни черти.  Най-важното приема сина ми като свой и двамата се разбират повече от чудесно. Сигурна съм, че той е моя човек и искам да остарея с него. ОБИЧАМ ГО АДСКИ МНОГО.
Ето това е нашата история, не от най-романтичните, но си е нашата.

mstoqnova, историята ви е повече от романтична. Всичко в нея е истинко, непресторено и много искрено. Малко са хората, които откриват така сърцата си един пред друг. Това е щастието 

Страхотна история....наистина - повече  от романтична

Благодаря ви michelle и Milataaa 

Днес си имам повод да почерпя и първо за вас момичета се сетих. И как няма, всички сте толкова мили, искрени и съпричастни. 

Ехаааа)) Огладнях А поводът е?

Аз съм Мария и днес на Света Богородица празнувам имен ден. 

Много ми се иска да почерпя не само на картинка, но живот и здраве на някоя национална форумска среща ще се реванширам