Добро утро. Сервирам едно много ранно (поне за мен) кафенце. Така:
1. Честит "Свети Петък", на всички работещи, а и неработещи.
2. Надявам се, че времето в България е по-добро от това във Виена. В момента вали проливен дъжд и е 18 градуса, е тва ако е лято...

Кафе францискана:
Еспресо с топло мляко, сметана и канела (за мен това си е капучино, а може и да бъркам)
Причината да се събудя толкова рано е, че днес най-накрая пътуваме за България

!!!
Не съм се прибирала от 1 година и толкова ми е домъчняло за моя роден град, за дърветата в парка, а за семейството и приятелите да не говорим. Не знам за тази година дали България се е променила, сигурно с много и с малко. Е аз определено съм се променила. И тук не говоря за качените килограми и за ужасно дългата непостригвана с месеци коса

.
Любовта и семейния живот определено са ме променили. Спомням си, преди да срещна половинката какъв кариерист бях. Например ако имах дете, то щях да изляза в майчинство за 6 месеца, после при баба или детегледачка, защото кариерата ми е важна и не мога да отсъствам толкова време от работа. Ооо боже звучала съм като оная надуващата се жаба дето искала да стане по-голяма от слона и накрая се пръснала и умряла, демек въздух под налягане. Чистене, домакинстване...хмм че как аз съм еманципирана жена, такива неща се правят заедно или от дом. помощница. Ами безцелното скитане из уж модерни места като Молове, Старбъкс и други подобни, само за да се изгазарим, или пък да влезем в стадото на тренд хората. Елате да ме видите сега чистя с кеф, гладя с удоволствие (о чудо!), ровя се за рецепти в и-нет, в мол стъпвам един път на 3 месеца, а за детето планирам поне 2 години, за да му дам най-доброто от нас двамата (български и немски), да му помогна да стане пълноценнен човек. А за кариерата, не съм я забравила, уча немски от 1 година вече, сама се справям в Пощи, Банки, Административни учреждения.Сори, малко дълъг пост за кафенце,и за петък де, но пък се събудих с такова настроение...за една малка "битова" любовна ода, само за да покажа как Любовта (и то с главна буква) осмисля живота и ни дава сили да покажем най-доброто от нас.

Надявам се някой да не се обиди, ако се разпознае в горепосочения образ. Всеки избира как да живее живота си и не осъждам или обиждам никого за направените избори в живота.