Такаааа,преместиха ме в редродилна,там ме вързаха да ми правят запис на тоновете 30 мин,едва издържах,защото болките вече доста се засилваха,не знам дали е така при всички,но при мен като лежах и ме болеше повече.После помолих докторката да стана малко да се поразхождам и да ида до тоалетна,само както се върнах от там и ми потекоха водите,но не всичките,не така обилно,на малка струйка беше,викнах аз акушерката да се обърне да ги види,че знам,че трябва да се види цвета и т.н.
После дойде докторката и ми допука мехура да изтекат всичките води,не боли,с един инструмент се прави,но нищо не усетих,тя ми каза,че от сега ще ми започнат вече силните болки...е така и стана,това нещо става около 14.30 часа,разхождам се аз,като ми започне контракцията нищо не помага свивам се ,катеря се по леглото,клякам,ако знам и аз какво съм правила,започнах да виждам замъглено,не можех да фокусирам нищо,само питах олко още остава,колко ми е разкритието,към 16.00 беше едва 6 см.
,направо ми идваше да умра,от тук нататък не съм гледала чаовник,знам само,е започна вече да ме напъва,а знам,че не трябва да напъвам и казвам аз на докторката,а тя ме пита дали болката е по-силна или чувството за напъване,аз и казвам,че болката разбира се,малко се позачудих на този въпрос,но малко по-късно разбрах.
Вече започнаха сериозни напъни,които не можех да контролирам,просто коремът ми се стягаше всилен напън,колкото и да се опитвах да не напъвам.
Най-накрая вече докторката и акушерката седнаха от двете страни на леглото хванаха ми краката и казаха да напъвам със всичка сила.На една контракция напъвах по 3 пъти,аз си мислех,че напъните са лесната част,но не се оказа точно така за мен,бебето е било с неправилно предлежание,главичката му е била леко в страни и за това толкова напъни ми бяха нужни,за да се роди.
Та напъвах в предродилна поне на 4 контракции и тогава чух да казват,айде в родилна,което много ме зарадва,това беше отсрещната стая,едва отидох до там.
И там много напъване,много нещо,вече бях тотално изтощена,като не излизаше,чух да казват само,да се мобилизирам,че на бебето му е тясно вече и така и нправих,колкото и да нямах сили,в този момент като си помислих,че може да стане нещо,след три напъна вече бебето излезе,преди това някой донесе една епа вода и ми я изсипа на лицето,което много ми помогна в интерес на истината.
Не почувствах веднага облекчение,нито с излизането на бебето,нито с плацентата,която между другото много трудно излезе,натиснаха ме двама човека,от което покъсно имах синини и на орема и отзад на гърба.
Когато бебето излезе,нещо се засуетиха много хора,разбрах,че не изплака веднага,надигнах се и видях,че го аспирират,било е с три пъти увита пъпна връв около врата милото и се е било задушило малко.
После докторката ми каза,че даже е била доста затегната,което много я е учудило,защото до последно тоновете са ми били чудесни.
От трудното излизане имаше хематом на главичката,който вече се оправя.
Шиенето не се усещаше само на вътрешните шевове,които бяха три,външните 5 си ги усешах чудесно,много неприятно,шиха ми и шийката на матката,защото докторката ми бъркаше с ръка по време на контракциите,за да ми помага за по-бързо разкритие иначе щях да родя по-бавно.
В крайна сметка родих в 18.55.
Най-общо казано това беше,разбира се пропуснала съм много подробности,но така или иначе това не може да се разкаже,а трябва да се реживее,както всички раждали жени ше се съгласят с мен.
, бебчето ви е мноого сладичко, да ви е жив и здрав, да има много късмет и много да ви радва