Здравейте момичета! И нашата сватба мина и беше просто неуписуемо. Само че мина много бързо

Ето няколко любителски снимчици. Единствените, които имаме засега
http://www.facebook.com/home.php?#!/album.php?aid=2043297&id=1439431942
Сватбеният ми ден започна в 8.00 сутринта. Честно казано като станах не бях особено разваълнувана. Започнахме с майка да оправяме и да редим разни дреболийки. Гримьорката трябваше да дойде към 12.30, но подрани - 11.50 беше у нас и мен ме хвана малко яд, че не беше пристигнал фотографът и няма да имам снимки, но докато ме гримираха и той подрани

Много ми хареса как ме направи момичето. После дойдоха моята фризьорка и една приятелка, която щеше да прави майка. И вече настроението се приповдигна, защото се събрахме 4 квачки да си гукаме
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
. Шаферката ми закъсня, както обикновено, и доста набързо направи украсата във входа и във вкъщи, но добре се получи. Започна да се заформя суматоха, защото всичките се обличаха у нас и започнаха да се въртят напред назад гримове, четки, лакове, обувки и тем подобни. Аз все още не усещах пеперудки в стомаха, по-скоро раздразнение, защото младоженеца закъсняваше, типично за него, а пък аз винаги подранявам и много мразя някой да ми се мота. Както и да е. Чухме се с него и той каза, че тръгват от кумувете след малко, така че да се обличам. Облякох се аз и зачаках - чаках, чаках....И по едно време някой се извика "Отпред са!" и да не ви казвам за секунди какво вълнение и какъв трепет ме обзе

Вече усещах и пеперудки, и птички, и пчелички....Започнаха да напъват вратата на моята стая и накрая я разбиха

Сега брат ми няма врата, но ще го преживее

Влиза той и аз станах да си ходя с него и нали съм много хитра без въобще да забележа, че съм само с една обувка (другата трябваше да я намери). Добре, че някой ми напомни. Намери той чипика и мери дали ми става, а аз все - не, не и накрая извади една торба със стотинки по 1 и 2 и ми я изсипа върху обувката. После ми каза, че били около 50лв, представете си какво количество бяха. После ми подари подарък - сватбените бижута, а аз на него един страхотен часовник.
Тръгнахме за ритуалната и като стигнахме се оказа, че има забавяне с около половин час. Да ви кажа толкова бях щастлива, въобще не усещах притеснение или нерви. Само и единствено безкрайно щастие. Ритуалът мина, и двамта бяхме ухилени като репи през цялото време. За жалост той съвсем дискретно ме настъпи в ритуалната, а аз тъкмо се бях засилила, но беше късно. Ние май там се целунахме преди да е нужно, ама карай, никой не ни се накра
На път за цъквата минахме през МъкДоналдс за сладолед понеже милото ми беше обещало. Като влезнахме всички започнаха да ръкопляскат и да ни снимат. Беше страхотна емоция. Ритуалът в църквата беше бързичък и много добре се получи.
След това имахме фотосесия с фотографа. Дано са хубави снимките. Нямам търпение да ги видя.
После се запътихме към ресторанта. Разбира се закъсняхме

Но като отидохме се оказа, че имаме време, защото и гостите закъсняват

Настанихме се в стаята и шаферката ми се обади когато бяха настанени почти всички гости. Влезнахме ние в ресторантаи не можете да си представите какъв прилив на енергия почувствах когато видях всички станали на крака как ни ръкопляскат и сълзите от радост в очите на най-близките ни хора. Според менчето първото ще е момче - да видим колко е вярно, аз още си искам първо момиченце, но няма да го връщам така или иначе

Като се започнаха от там едни танци. Кумувете ни и те избухнаха с нас. Даже не съм вярвала, че младоженеца е толкова игрив. Даже като свали жартиера и един лек стриптийз изпълни, къде ли се е крил досега
Изкарахме и една прекрасна първа брачна нощ. Тя беше малко повече заради идеята, защото и двамата бяхме дроб, ама пак беше незабравимо

Знам, че това беше най-важният ден за мен досега и за мен беше всичко прекрасно, но се надявам и гостите ни да са си прекарали добре. Искрено вярвам, че беше така, защото хората не седнаха цяла вечер. Имаше моменти от подготовката, когато се чудех дали си заслужава целият този труд, дали един подпис не е достатъчен? НЕ Е! Поне за мен това беше несравнимо преживяване и знам че са минали само 2 дни, но и двамата усещаме някаква романтика, която понякога от ежедневието за забравя. Никога не бях виждала Сашо такъв - толкова усмихнат, толкова енергичен, толкова закачлив и игрив. Надявам се оттук нататък само такива емоции да ни чакат.
