Monikamaria, благодаря за милите думи! Аз все си мисля, че тези проблеми със сръдните вече се изживяха....Или се случват само при хора, които са "спазили" традиции, просто защото така трябва и сега са забравили какво са чувствали тогава. Аз си спомням, макар и със смях, че бях много притеснена за женско име при първото дете. Бяхме харесали името Василена /свекърва ми се казва Васа/, а името го нямаше в книгата на българските имена. Тогава, за да кръстиш детето с име, което не е в книгата, се искаше специално разрешение от някаква инстация /вече съм забравила коя/ и имаше доста случаи на отказ. И аз като теб, направо мислех, че ще откача! Спомням си и още нещо, което разказах на двамата си сина и на брат си и на всички мъжки роднини: Когато се роди първият син /доста трудно и бавно/, както казах, бях много щастлива за името му - имаше го в списъка, харесваше ми, повтаряше три имена на двама души /това носело голям късмет и благополучие на детето/.....Просто, всичко най- най..... Обаче като се замислих къде съм аз в случая

.....Първото име на свекъра, второто - на бащата, третото - пак за мен е чуждо. Дръпнах му един рев, че моите мъки и по носене и по раждане и по гледане ще си останат без никакво признание. Много, ама много ми беше криво. Не вярвам някой мъж да се замисли по този въпрос, но поне да не сметне, че е лиготия и го прави само собствената му жена. Когато му дойде времето да имам внуци, дано съм все още с разума си

, че да го напомня отново, както и да "успокоя" снахите, че щом излезеш от болницата, нито ти е до име, нито до признание.
