Здравейте, бебка спи и имам малко време да попиша.
Благодаря на всички за хубавите пожелания

Започвам разказчето.............. на 26 юли към 14.00 часа бях при доктора за запис, каза че бебето е добре, но незнае кога ще се появи /аз дори писах същия ден/, дори мога да пренося

Тръгнах си аз от кабинета с мисълта, че скоро няма да раждам

, но още в рейса нещо ми протече

Прибрах се, преоблякох се няколко пъти, но течността не спираше да тече............. помислих си аз , че може би това са водите, но бях много спокойна и немислех че ще родя
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
От 15ч до 18ч само се чудех какво става, обиколих къщи 100 пъти и реших да звъня на доктора...... а той вика : Стягай багажа и отивай в болницата, водите ти изтичат.................... и аз ревнах - наистина момента дойде

Багажа ми беше готов, само се изкъпах и застанах на вратата да чакам мъжо да си дойде и да ме закара в болницата. А той милия влиза, нищонеподозиращ, и аз : Водите ми изтичат, момента дойде, ще ме караш...........той нищо не отговори, само се подпря, осъзна се 1 мин. и грабна багажа, обхвана го паника................ колкото и да си подготвен за това, момента идва като гръм от ясно небе.
Приеха ме в 19,30ч с 1см разкритие и без никакви болки. Сложиха ми системи и зачаках.........болките дойдоха към 21,30ч и до 24ч се търпяха, като имах 3 см. разкритие..............и след 24ч започнаха мъките......през 2 мин. силни контракции до 4,30..............четири часа и половина просто беше кошмар, но няма да пиша за това, за да не плаша другите.
Към 4,30ч имах вече 10см разкритие и започнах да напъвам, напъвам, напъвам ................... до 5,15ч

Акушерката 2 пъти ме свестява с вода, че ми пречерняваше, но бебето не излиза. Доктора ме натискаше, двете акушерки също......45мин.................. и чудото стана

бебка се появи.
В мига, в който я извадиха, направо всичко ми мина, направиха ми няколко шева, имах и хемороиди ...........но бях спокойна, като преродена. Всички ме поздравиха за героизма и волята, които съм проявила. Вече се чувствам 100 пъти по-силна от преди............това преживяване остава за цял живот, незаменимо е.
Това е моето разказче........... а вече съм забравила болката и остана само малкото същество до мен, което вече се усмихва.
Ще сложа още няколко снимки на Габи :