Значи, както бях казала в петъка бях на преглед и имах 2 см разкритие. В събота си се чувствах нормално. Привечер започнаха слаби контракции и се обадих на акушерката, която е наша близка и тя каза, ако се засилят да й званна да мине да ме види. Към 23.00 си бяха същите и прилегнах с надеждата, че ще се засилят и съм заспала...
Събуждам се сутринта на 01,08, вече отегчена, че това дете го мързи да излиза

и звъннах пак на акушерката и тя каза след 1 час да ходим към болницата да ме сложат на системи за предизвикване на контракции. Оправих се и тръгнахме. Милото ни остави и се разбрахме, ако има развитие да му звъня.
Качихме се, беше 11 часа и ме пратиха да ми направят клизма /предното раждане се бях разминала с тази екстра/ и след като си свърших работата ми сложиха система, която честно казано незнам каква точно беше, понеже малко се бях панирала, все едно не бях раждала. Легнах и започнах да чакам... по едно време щях да заспя... никакви признаци за контракции, никакви болки. Станах и със системата започнах да обикалям коридора, с цел да се задвижат нещата, ама не, детето си кротува. Слушаха ни тоновете - перфектни. Към 12 дойде още едно момиче с болки в кръста. А аз продължавам да обикалям. Мацката дето дойде след мен започна да ражда, а при мен никакво развитие. Дежурнала лекарка реши да види имам ли разкритие -

нямах никакво. След като се

разрови

повече достигнахме до 2 см и започнах пак с ходенето. Стана 14.30 - другото момиче роди, а аз навъртах километри със системата и без развитие. Оказа се, че не могат да ми спукат водите понеже мехура бил плосък и се е залепил за главата на бебето. Към 16.00 вече имах някакви слаби контракции и лекърката някак успя да спука водата, която беше много малко. Сложиха ми втора система и вече започнаха истинските болки и т.к. си въобразявах, че по-малко ме боли, аз продължавах да ходя. Към 17.30 вече много започна да напъва бебето и започна да тече кръв, казах на акушерката, а тя като погледна, бебето вече тръгнало да излиза и веднага ме сложиха в родилна. Общо взето там напънах 4 пъти, както трябва и малката се беше родила вече. Като я видях с тази коса...

плачеше ми се от щастие, толкова беше хубава. А като разбрах, че нямам и шевове още повече се зарадвах. Малко се забави излизането на плацентата, но слава богу всичко мина добре.
Донесоха ми телефона и понеже до последно поддържахме връзка с милото и гледам 2 непрети от него. Званя му и като му казах, той веднага каза, че се е сетил, че като не вдигам, значи има бебе. Взе майка си и брат си и при мен в родилна.
Влиза той, а аз почвам да плача

ама и аз незнам за какво. Много се бях разчуствала и неможех да говоря. Плачех от щастие. Заведоха ги да видят бебето и после си тръгнаха. След това ме преместиха в стаята и веднага вече си ставах, малко само бях изтръпнала отдолу, иначе се чувствах перфектно. След около час ми доведоха малката да си я гледкам.
Ами това е общо взето за раждането.
Иначе вкъщи се справяме добре. Тати я къпе и маже със зехтинче, понеже ни беше много суха кожата. Каката постоянно иска да я храни и само повтаря "бебето плаче" и " бебо нана"

Засега се разбират добре

Малката е изключително кротка. Кърмим се, но и хумана папаме. Тази нощ яде в 12 и после чак в 6 сутринта.
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
Нощем си спинка непробудно иначе.
Вчера направихме първата си разходка,че трябваше да ходим по задачи и тя през цялото време си спинка в количката

Даже дъжд ни валя, после пък жега стана, абе късметлии сме.
Това е засега от нас
