Здравейте, ще се опитам за бързо да разкажа за раждането, тъй като чакам малката всеки момент да се събуди! Може пък да е полезно за някоя бъдеща мама...
Значи на 17 срещу 18-ти през нощта се събудих от болки в корема (беше 03ч. през ноща), бях заспала по гръб и си помислих, че за това ме боли... да, ама не ми мина, продължи да си ме боли на определени интервали от време... събудих мъжа ми и му казах, той се опули и вика: пий едно но=шпа и ще ти мине

явно го е запомнил това от ЖК-то през бременността.... но аз така и не можах да заспя.. реших да засичам болките на колко минути са и така започнах и до 5 сутринта засичах, ама какво съм засичала и аз не знам, ту бяха на 15 минути, ту на 8

луда работа, накрая станах и отворих да чета в интернет аждеба на колко време трябва да са за да тръгна към болницата и не знам къде прочетох , че трябва да са на 10 минути... по най бързия начин влязох в банята, взех си душ и си приготвих документите за болницата. обаче все си мислех че не ме боли достатъчно, и гледайки как мъжа ми спи и на мен така ми се искаше да си поспя още малко, та легнах пак, обаче изведнъж ме сви много силна болка, станах и ми изтекоха водите

събудих мъжа ми и му казах: " ставай, че раждам" а той :" какво?! как така?!?!

" общо взето малко се паникиоса, очаквах да е повече

веднага се метнахме на колата и хайде към пловдив, по пътя той кара като луд, а аз супер сокойна и си пеех дори ( въпреки че продължаваше да си ме боли), по радиото бяха пуснали песента на лейди гага (алехандро) Бях се обадила на док, той за мой късмет беше нощна смяна!
Пристигнахме в болницата, аз вече се свивах от болка, но си мълчах, приеха ме в една стая, док ме прегледа и ми се опули на среща " ти какво чака, та чак сега дойде????? имаш 9 см разкрите!!!" при което аз малко се поизплаших, защото той потвърди че бебка си е все така седалищно

изредиха се да ме гледат още една лекарка и една акушерка, карайки ми се защо съм дошла толкова късно ( едната ми каза да съм стискала зъби и да родя нормално!!?) през това време чувах на две крачки от мен две родилки които охкаха и пъшкаха и ми стана още по- странно, не мога да кажа че ме е било страх, напротив, беше ми стресирано защото изведнъж 10 човека един през друг започнаха да ме разпитват разни въпроси и да попълват разни документи и да ми се карат как така не съм дошла по-рано... еми аз от къде да знам как боли при раждане!!? и така след 10 минути ме вкарах в операционната, екипът беше събран, дойдоха двама анестезиолози, сложиха ми инжекция и ми казаха да дишам в маската а единия ми повратяше заспиваш, заспиваш... след това си спомням само, ч е сънувах тази лейди гага където я бях сушала по радиото и след малко някой ме викаше да се събуждам.. мернах мъжа ми ама много ми се спеше и не исках да си отварям очите, усетих как ме слагат в някакво легло, а на корема ми беше много тежко ( защото ми бяха сложили торбичка с пясък която да прибере корема) след това съм заспала и така цял ден общо взето ми мина в сън, не знаех къде се намирам. Малката се роди в 7.40ч. мъжа ми дойде към 11 да ми я покаже на снимка, защото на мен не ми я даваха

беше много трогтелен момент, макар че виждах само на снимка и днес като и я видя първата снимка, плачеща и увита като малко вързопче се разчуствам

как исках да си я видя , а не ми я даваха

дадоха ми я чак на другия ден, и то за 1 минута само да я гуша и си я взеха пак. на третия ден ве4е можех сама да ставам от леглото и да правя разходки из стаята и ми я дадоха да си стои при мен , щом я гушнах забравих и болка и всичко и първата ми мисъл беше, какво ще я правя сега, таква мъничка и беззащитна
общо взето дните прекарани в болницата бяха доста тежки за мен, слава Богу че сме си вкъщи, сега се нагаждаме една към друга, татито много ни помага и така...
целувки на всички и благодаря за милите думи