⚠️ Този форум е архив (само за четене).

Време не остана, cvety_p и тя е вече мама!

опитвам се да кача снимки но нещо не ми се получава  *crazy* ще сложа линк от фейсбук.. http://www.facebook.com/album.php?aid=2075218&id=1252804261
Цвети, малката Александра е такава сладурана, да я изпапа човек, а ти изглеждаш направо перфектно  @}->--, пък татито ви направо грее от щастие. Продължавайте все така :)
Цвети,толкова ми става емоционално като гледам снимките ви,толкова сте щастливи и това малко невинно бебче е толкова сладко.
Какви сте щастливи, семейство! А пък малката Александра е истинска принцеса, май спокойна душица ще излезе, спинка през цялото време милата. Да ви е жива и здрава и бързо да се нагодите една към друга!  :baby_sleep:
:offtopic:Съжалявам, че толкова късно се разписвам! :offtopic:
Честита малка принцеса Цвети! Да е жива и здрава, много щастлива, да има едно хубаво детство и много много да ви радва! Същинско ангелче е! Да я нацелуваш! @}->--
Цвети,
и от мен с голямо закъснение едно честито-да ви е жива и здрава прекрасната принцеса,да е здрава и много да ви радва.
Цвети, радвам се, че сте добре и сте си в къщи, а малката Александра е прекрасна - голяма кукла  :)
Много е сладка малката бубка :beddybye:
Ще чакаме още снимки и разказче, разбира се
Здравейте, ще се опитам за бързо да разкажа за раждането, тъй като чакам малката всеки момент да се събуди! Може пък да е полезно за някоя бъдеща мама...
Значи на 17 срещу 18-ти през нощта се събудих от болки в корема (беше 03ч. през ноща), бях заспала по гръб и си помислих, че за това ме боли... да, ама не ми мина, продължи да си ме боли на определени интервали от време... събудих мъжа ми и му казах, той се опули и вика: пий едно но=шпа и ще ти мине  :sarcastic:  явно го е запомнил това от ЖК-то през бременността.... но аз така и не можах да заспя.. реших да засичам болките на колко минути са  и така започнах и до 5 сутринта засичах, ама какво съм засичала и аз не знам, ту бяха на 15 минути, ту на 8  *crazy* луда работа, накрая станах и отворих да чета в интернет аждеба на колко време трябва да са за да тръгна към болницата и не знам къде прочетох , че трябва да са на 10 минути... по най бързия начин влязох в банята, взех си душ и си приготвих документите за болницата. обаче все си мислех че не ме боли достатъчно, и гледайки как мъжа ми спи и на мен така ми се искаше да си поспя още малко, та легнах пак, обаче изведнъж ме сви много силна болка, станах и ми изтекоха водите  :girl_impossible: събудих мъжа ми и му казах: " ставай, че раждам" а той :" какво?! как така?!?!  ohmy " общо взето малко се паникиоса, очаквах да е повече  :bravo: веднага се метнахме на колата и хайде към пловдив, по пътя той кара като луд, а аз супер сокойна и си пеех дори ( въпреки че продължаваше да си ме боли), по радиото бяха пуснали песента на лейди гага (алехандро) Бях се обадила на док, той за мой късмет беше нощна смяна!
Пристигнахме в болницата, аз вече се свивах от болка, но си мълчах, приеха ме в една стая, док ме прегледа и ми се опули на среща " ти какво чака, та чак сега дойде????? имаш 9 см разкрите!!!" при което аз малко се поизплаших, защото той потвърди че бебка си е все така седалищно  :huh: изредиха се да ме гледат още една лекарка и една акушерка, карайки ми се защо съм дошла толкова късно ( едната ми каза да съм стискала зъби и да родя нормално!!?) през това време чувах на две крачки от мен две родилки които охкаха  и пъшкаха и ми стана още по- странно, не мога да кажа че ме е било страх, напротив, беше ми стресирано защото изведнъж 10 човека един през друг започнаха да ме разпитват разни въпроси и да попълват разни документи и да ми се карат как така не съм дошла по-рано... еми аз от къде да знам как боли при раждане!!? и така след 10 минути ме вкарах в операционната, екипът беше събран, дойдоха двама анестезиолози, сложиха ми инжекция и ми казаха да дишам в маската а единия ми повратяше заспиваш, заспиваш... след това си спомням само, ч е сънувах тази лейди гага където я бях сушала по радиото и след малко някой ме викаше да се събуждам.. мернах мъжа ми ама много ми се спеше и не исках да си отварям очите, усетих как ме слагат в някакво легло, а на корема ми беше много тежко ( защото ми бяха сложили торбичка с пясък която да прибере корема) след това съм заспала и така цял ден общо взето ми мина в сън, не знаех къде се намирам. Малката се роди в 7.40ч. мъжа ми дойде към 11 да ми я покаже на снимка, защото на мен не ми я даваха  :'( беше много трогтелен момент, макар че виждах само на снимка и днес като и я видя първата снимка, плачеща и увита като малко вързопче се разчуствам  :'( как исках да си я видя , а не ми я даваха  :'( дадоха ми я чак на другия ден, и то за 1 минута само да я гуша и си я взеха пак. на третия ден ве4е можех сама да ставам от леглото и да правя разходки из стаята и ми я дадоха да си стои при мен , щом я гушнах забравих и болка и всичко и първата ми мисъл беше, какво ще я правя сега, таква мъничка и беззащитна  :kitty:
общо взето дните прекарани в болницата бяха доста тежки за мен, слава Богу че сме си вкъщи, сега се нагаждаме една към друга, татито много ни помага и така...
целувки на всички и благодаря за милите думи  @}->--
Цвети, невероятен разказ, направо ми се насълзиха очите... Важното е, че сте добре, и двамата със съпруга ти сте толкова позитивни хора и ще видиш как бързо ще се нагодите към малката сладурана :) Целувки  @}->--
Цвети, честита дъщеричка! Нека те дарява с вълшебни моменти и расте здрава и щастлива!
Сви ми се сърцето, как може да на ти дадат бебето толкова време, това е ужасно, защо така са правили?  :angry:
Надявам се имаш бързо възстановяване и двечките имате приятно опознаване и нагаждане една с друга.  @}->--
Мила Цвети, браво  :bravo: за куража и спокойствието!!! Честито малко съкровище!!! Бързо и лесно възстановяване и да ни разкажеш за първите дни с беба, както и да ни покажеш снимчици!!!
Цвети,много хубав разказ,наистина е много тежко сигурно да се събудиш и да не можеш да си гушнеш детето,представям си как си се чувствала,добре че сте си вкъщи вече и браво на таткото,все така да помага,ей такива мъже трябва да има.
Криси, всички трябва да са такива! :)
cvety_p, въпреки, че ми разказа за раждането, сега прочитайки го, отново се развълнувах за вас. Разкритие мечта за влизане в болница си имала, жалко че бебка не успя да се обърне, но нищо, най-важното е, че ти и тя сте добре и вече се гушкате и гледате успешно ;)
Качвай още снимки когато можеш и пиши как сте, как протичат първите дни заедно. Какви ги върши малката принцеса Алекс    :girl_wink:   

Дописвам си, че съм забравана  :girl_wink:
Пропуснах да напиша най-важното - малката кукла Алекс е много чаровна от сега ;) Като че ли е грабнала от чертите на татко си повече, но и от мама има :) Ще бъде красавица, вижда се от сега, а тати да зареди пушката  :hunter: