Продължавам....
Изкъпах се аз и нашите дойдоха в това време и ми дадоха зор да побързам...и добре, че побързах

А сега като си помисля и косата ако бях решила да мия и сушааааааа...мале мале.
Тръгнахме 17:30 и стигнахме в болницата към 17:45, а болките започнаха да си стават направо постоянни. В бърза помощ попаднах на една неучтива сестра, която трябваше да ми вземе кръв и доста я намамях на ум

Пръста още ми е син.
Качиха ме в родилно и веднага ми дадоха една нощница грознааа и айде на коланите. Болките започнаха да стават доста силни и се налагаше да си поскимицвам, ама то няма как иначе. Проверка за разкритие и уааааааауууууу.....пълно

. Направо си се стреснах...всичко се случваше много бързо и започнаха и напъните. Мен ме боли, а акушерките ми коментират камъчетата на педикюра

Дойде доктора и той ми провери разкритието. На всичкото отгоре трябваше да си събера мозъка и да отговарям на въпросите, които ми задават - каъде работя, заболявания и разни такива...все още си помнех името, което беше добре

Спука ми той водите и усетих само нещо топло да се стича...и бяха зелени. Трябваше да сляза някак си и да се преместя в родиланата зала. Исках само всичко да е наред и с нетърпение очаквах да си видя бебока. Щях да изтърпя каквото и колкото трябва.
Събраха се около мен три акушерки и двама доктора. Най-интересното беше когато започнаха да наддават колко ще тежи бебо и записваха. Реших и аз да наддам, а те не очакваха това и доста се смяха...е не познах де.
Ей, после ще продължа......