uliaulia, Много интересни въпроси

Всеки от тях води след себе си до дълъг отговор, но ще се постаря да отговоря само с по няколко думи.

1. О, компромиси правя много и със себе си, и с принципите си....всеки компромис е голям за онзи момент. После бива забравен. Човек трябва да може да се променя.
2. Всъщност всичко прощавам. Но пък не забравям. Обикновено това е нечие некоректно поведение спрямо мен в дълъг период от време, в който аз съм давала много себе си за въпросният човек. Или пък лъжата.
3. Нищо против нямам съвместното съжителство. Дори напротив. Без него няма как да прецениш човека до себе си. Най-дългото ми съжителство продължи 3 години и завърши с раздяла поради липса на развитие на връзката ни.
И по-напред съм писала защо се омъжих "бързо". Всъщност не е толкова бързо. 6 месеца съвместен живот е напълно достътчен да прецениш даден човек.
4. Трудно е да изброя всичко, което харесвам. Но определено не харесвам ината му. Никога не съм разбирала това качество във хората.
5. Амбициозна съм, определено. И до преди да ме съкратят имах добра кариера. Ще я продължа, ако не в тази област, то в друга. Реално всеки има кариера. Въпросът е доколко ще се вманиачи в работата си. Аз нямам намерение да се вманиачавам.
6. Историята е дълга и не особено приятна. За да не страда някой, се лишаваш от други.
7. На този етап нямам нужда от кола. Но когато имам ще е съобразена с нуждите ми и парите, които мога да отделя.
8. Раздавам се и то повече отколкото трябва. Но и винаги намирам време за себе си. Особено късно вечер, когато останалите спят.
9. Рисковете, които поемам са винаги добре премислени. Което май означава, че съм праволинейна

10. И аз си задавах този въпрос, когато ме съкратиха. Но преди да си намеря работа, няма как да получавам майчински, а със заплатата на милото няма как да живеем. Така, че реалността не ми позволя да се отдам на каквито и да било желания.