Много оригинална фотосесия, супер снимки! 

Диванетата, снимките ви са страхотни, с голямо удоволствие ги разгледах.А вие сте прекрасни младоженци. 

Благодаря много за хубавите отзиви! Радвам се, че снимките ви харесаха 
Такаааа ... сега обещания разказ  Честно казано не знам откъде да започна  Във форума съм чела толкова интересни и увлекателни разкази на други момичета и не съм убедана, че моят ще е такъв, но все пак ще споделя как премина нашият сватбен ден 
С милото отидохме във Варна една седмица преди сватбата, за да можем да приключим и с последните задачки, които се оказа, че не бяха никак малко. Поради притеснението покрай булчинската ми рокля, за което знаете, бяхме доста поизостанали с направата на разните дреболийки, та се наложи да ги правим във Варна някъде в промеждутъците между другите неща. Общо взето голямо тичане беше насам - натам и доста се бяхме поизнервили с милото. В четвъртък особено поради разни причини нервите ни бяха опънати до краен предел и си разменихме 1-2 по - остри реплики  Бях много ядосана, но си казах, че не мога да се вкисвам точно преди сватбата, та се постарах да си оправя настроението  В петък ни бяха останали само 1-2 нещица за вършене, тъй като с милото искахме поне тогава малко да си починем, а не само да тичаме като луди. Някъде около 2-3 следобяд изпратихме милото и родителите му, защото им бяхме намерили друго място, където да бъдат вечерта преди сватбата. След това мама и нейната кума се заеха с оправянето на апартамента и подготовка за следващия ден, а аз отидох на маникюр и педикюр. Там успях да се отпусна максимално и мисля, че ми подейства много добре  Мислех, че в деня преди сватбата ще съм много притеснена и изнервена, а всъщност бях изненадващо спокойна. Дори се шегувахме с една приятелка, че съм толкова притеснена, та чак нямам сили да се притесня  След като се прибрах от козметичния салон, с мама имахме да свършим някои уж дребни задачки като гладене на роклята, проба на обеците (тъй като един месец преди това не бях носила обеци и се притеснявах, че дупките може да са се запушили), проба на воалетката и т. н. Първоначално смятах да си легна рано, за да мога да съм се наспала и да съм отпочинала на другия ден, но не ми се спеше и си легнах чак около 1 и нещо 

В събота станах в 7 без нещо, защото няколко дни преди това всички ми казваха, че трябва непременно да закуся, за да не ми стане лошо в деня на сватбата (а пък и в петък правих воден ден  ). Та се вслушах в съветите и хапнах, след което от 8:30 ми беше часът при фризьорката. Останах изненадана, защото тя се справи изключително бързо - първоначално бяхме говорили, че ще отнеме около 2 часа, но в крайна сметка за 1 час бях готова. Благодарение на това успях да се прибера спокойно до вкъщи, а мама имаше възможност да ме облече, без да се налага да бърза (не че не беше притеснена така или иначе, но поне времето не я притискаше  ). След като се справихме със задачата "обличане", мама отиде да се приготви и тя, а аз зачаках гримьорката да дойде. Междувременно дойде координаторът, който ми донесе букета, бутониерите и гривничките за шаферките. Честно казано никак не си харесах букета, но за това ще пиша на съответното място   Със съвсем малко закъснение пристигна и гримьорката. До този момент бях много спокойна, но като седнах да ме гримира и като се започна едно бърборене от моя страна и едно хилене без причина ... въобще луда работа. Явно нервите ми избиха по този начин   Докато ме гримираха пристигнаха първите гости. Като чух как мама ги посреща и нещата, които й казаха като я поздравяваха, и ми потекоха сълзите   В този момент вече ме обхвана притеснението и започнах да ставам леко неадекватна   След това започнаха да идват и другите ми гости. Беше много хубаво като виждах възхищението и задоволството в погледите им   Истината е, че самата аз като се видях в огледалото и бях много щастлива и горда от това, което виждам   Междувременно мама се зае със сложната задача да ми сложи воалетката, без да ми развали прическата, но се справи  
Когато вече бях готова (така да се каже комплектована  ), дойде фотографката и започнахме снимки с родителите ми, с приятелите и роднините. По едно време се чу музика от пред блока, но се окажа, че акордеонистът се бил объркал и засвирил без изобщо младоженецът да е дошъл  
Когато вече милото и неговите хора наистина бяха долу, мъжете излязоха пред вратата на апартамента да ме "продават". Аз предварително бях подготвила въпроси, свързани с мен и милото, на които той трябваше да отговори, за да го пуснат при мен. Ако обаче не отговори на някой въпрос, трябваше да плаща. Тъй като за да е по - интересно въпросите бяха леко подвеждащи, повечето от тях бяха от затворен тип, но впоследствие се оказа, че като са ги задавали на милото изобщо не са му прочели възможните отговори и той оплескал почти всичко, поради което яко са го изръсили   Освен това имах още една идея - като влезе милото в стаята, в която съм, да не ме види веднага, а да бъда "скрита" от приятелки, като всяка от тях пита нещо милото (тук въпросите бяха доста леснички) и когато той отговори, съответното момиче да се отдръпне. Целта беше милото да не ме вижда изведнъж, а постепенно, за да се увеличи напрежението. За съжаление обаче това не стана точно както го бях измислила, защото милото и неговите хора закъсняха малко, понеже са попаднали в някакво задръстване, та се наложи тази заигравка малко да я попретупаме. Все пак се получи забавно, защото милото го бяха изпотили мъжете на вратата и когато се засили да влиза при мен вече доволен и спокоен, не очакваше да се изправи пред цяла тумба момичета, които не му дават да ме види   В крайна сметка му зададоха само 3-4 въпросчета и аз им казах да го пускат, че го съжалих как го изтормозихме   Когато всички се отдръпнаха и му направиха място да мине, беше невероятно, не си спомням какво точно ми каза, но начинът, по който ме гледаше, говореше повече от всякакви думи   И двамата бяхме много развълнувани в този момент, беше прекрасно. После като си говорихме, той ми каза, че едва си е сдържал сълзите от щастие  

Ти междувременно продължавай да разказваш, но аз понеже едва сега успях да се добера до постоянен компютър, форум, снимки... не мога да не се изкажа...
Страхотни сте просто, уникални, невероятни! И снимките, и младоженците, и атмосферата – всичко е прекрасно!
Думите ми не стигат да опиша колко ви се радвам!

Пожелавам ви да сте все така усмихнати и ръка за ръка да преодолявате всички трудности! И да ви похваля за фотосесията – жестока е!

След това си направихме няколко снимки, отидохме при гостите, мама ни захрани и настъпи лека суматоха, защото бяхме много хора, а и се притеснявахме да не закъснеем за ритуалната зала. Междувременно аз почти бях забравила да закича милото, родителите ни и кумовете с бутониерите, но някой ми напомни   След това тати ме изведе от вкъщи - беше толкова развълнуван, очите му се насълзиха. Като слязохме пред блока дойде време за хоро и тогава се получи малко сконфузно, защото някой ни подшушна, че трябвало булката да го поведе, а аз за първи път чувах такова нещо и съответно тихичко казах, че не искам. Извикахме един приятел на милото да го поведе той, а той взе, че се изцепи на по - висок глас, че аз трябвало да го поведа, та в крайна сметка всички разбраха, че не искам. Е, не го поведох, а въпросното момче свърши тази работа, но се издразних малко, че трябваше всички да разберат   Изтанцувахме едно хорце, качихме се по колите и тръгнахме към ритуална зала.
В ритуална зала си бяхме избрали битовия ритуал. Момичета, беше невероятно   Наистина парите са много, наистина от ритуална зала са изнудвачи с тези такси за фото и видео, но въпреки това си заслужаваше. Някак си емоцията и тръпката да си кажем "ДА" пред нашите близки и приятели е уникална. А и самият битов ритуал много ни хареса. Аз преди не бях ходила на сватба във Варна, а съм ходила все в други градове, но честно казано ритуалът във Варна най - много ми хареса. Не защото е нашата сватба, но наистина на други места, където съм присъствала на сватби, е било много по - постно и нетържествено. Въпреки всички коментари, които съм чела, все пак аз гласувам с две ръце "ЗА" битовия ритуал   Когато дойде ред да си слагаме халките, милото доста се затрудни, защото от жегата ми се бяха подули пръстите   Тъй като ни помолиха да не се настъпваме докато подписваме, аз се съобразих с това, но при първата удобна възможност настъпих младоженеца, а той и досега разправя, че ме бил оставил нарочно да го настъпя   В ритуалната зала направихме само 2-3 общи снимки и не сме снимали повече, защото фотографката каза, че заради слънцето няма да излязат добре снимките, защото ще ни заслепява и все ще сме "заспали". Поради това директно отидохме пред катедралата и там направихме доста снимки с гостите, защото светлината беше по - подходяща. Междувременно "сензацията" на деня беше това, че удостоверението ни за граждански брак е с номер 777, и всички си шушукаха нещо по този повод Тъй като бяхме подранили, от катедралата ни приканиха да влезем по - рано. Всъщност се получи добре така, защото точно като влизахме и започна да ръми, та не се намокрихме. Първо в предверието направихме т.нар. църковен годеж. Дадохме халките си на попа, а той ни ги сложи до средата на пръста. Оказа се, че трябвало да стоят така, защото после покани кумата да ни ги размени 3 пъти, но аз не бях разбрала и си я сложих до долу   Кумата доста се изпоти докато ми я изкара, защото от жегата ми се бяха надули пръстите  

След това последва самата венчавка. И тук мога да повторя думите си за ритуална зала - много пари са, но си заслужава. Беше много хубаво и тържествено, а хорът беше невероятен. Когато трябваше кумът да ни разменя коронките, моята се закачи за воалетката, но и с тази ситуация се справихме  След като приключи самата венчавка, попът се приближи до нас и ни каза много мили и хубави неща, които си личеше, че не са "по сценарий", а са от него си, и на нас ни стана много приятно. След това излязохме от катедралата под звука на камбаните  Направихме още една обща снимка, след това направихме няколко снимки само аз и милото и после отпрашихме за фотосесията.
Нашата първоначална идея беше фотосесията ни да е в Евксиноград. За съжаление обаче не ни дадоха достъп, тъй като имало някакви ВИП гости  В крайна сметка една част от фотосесията ни беше на терасата и плажчето пред Сириус, а друга част - на една полянка в Морската градина  Имахме идея да направим и трета част, която да е по "Княз Борис І", тоест в тълпата, но за съжаление не ни остана никакво време  Честно да ви кажа много исках снимките да са в Евксиноград, защото смятах, че най - вече това ще ги направи красиви и уникални. Истината обаче е, че когато младоженците са щастливи, а фотографът е професионалист, могат да станат красиви снимки дори на едно на пръв поглед невзрачно местенце и дори на една гола полянка  В началото на фотосесията аз бях доста вдървена, но Фотеви са наистина професионалисти и успяха да ме отпуснат, така че през повечето време много се забавлявах  С милото си мислехме, че 2 часа и половина са много време за снимки, но както вече казах те дори не ни стигнаха за третата част от идеята ни, нито пък имахме време да седнем някъде да пием нещо и да починем малко.
От Морската градина директно отидохме в ресторанта. Направихме посрещането - като ритнах менчето, излезе, че първото ни дете ще е момиченце, а кумът като отвори шампанското - близнаци  Съни ни беше предупредил, че при разчупването на питата трябва да слушаме като брои какво ще каже, защото не винаги при него голямото парче е по - изгодното. Когато тръгна да брои 1, 2 каза, че по - голямото парче ще е кой да сменя памперсите на децата и веднага каза 3, при което аз пуснах голямото парче, което бях хванала първоначално, и отчупих по - малко ... та милото ще сменя памперси  Явно е бил толкова притеснен, че е забравил да слуша какво казва DJ 

След посрещането Съни ни даде 10-15 минути да си поемем въздух преди да започне купонът. Първо разбира се кумът откри тържеството. Той твърде много разчиташе на импровизацията, поради което се притесни и препоти, но се справи някак си. Последва първият ни сватбен танц, което за мен беше най - притеснителният момент от целия ден. Мислех си, че милото ще е притеснен повече от мен, но истината е, че той беше по - спокоен и успя повече да се наслади на момента. Мисля обаче, че се получи добре, защото някои хора след това ни поздравяваха за танца, казваха, че много ги е трогнал и дори са се просълзили. Тази вечер ще гледаме видеото и ще видим как сме изглеждали отстрани 
Другият притеснителен за мен момент беше булчинското хоро, защото нямам чувство за ритъм и ми е малко трудно да вляза в ритъма, а още повече да поведа аз хорото, но мисля, че се справих добре 
След това вече си започна купонът. Много сме доволни от DJ - пускаше хубава музика, усещаше хората, не се натрапваше излишно. С милото почти не седнахме, през повечето време бяхме на дансинга и се вихрехме 
Когато дойде време за жартиера, се забавлявах много, защото милото се затрудни многоооооо. Той си мислел, че жартиерът ще е с лепенка и като дръпне, ще се разлепи. Да, ама не беше, а милото дърпаше ли дърпаше, вместо да го изхлузи надолу. По едно време само се показва изпод роклята и ми вика: "Ох, не мога, помогни ми"  Аз уж му помагах, но не успя и накрая го свали с ръце 
В края на тържеството мислехме с част от по - младите гости да ходим някъде на дискотека. Да, ама не. Като седнахме уж за малко с милото, докато родителите ни оправяхе сметките в ресторанта и докато се организираме кои и къде ще ходим, и се почувствахме многоооооооооо изморени. Явно преди това заради вълнението не бяхме усетили умората, но като се отпуснахме и нямахме сили да ходим никъде. В крайна сметка се качихме в апартамента, където първо си разгледахме картичките и подаръците, а после си взехме една разпускаща вана, пиейки шампанско, и около 4:30 ч. заспахме щастливи и доволни 

Ох, аз май попрекалих с писането и не знам дали някой ще има търпение да изчете хилядите ми обяснения  
Накратко казано, с милото сме много доволни от сватбата. Имаше 2-3 неща, които не бяха точно както трябва, но те не успяха да ни развалят празника. За тях ще пиша на съответните места   Нашите родители са много доволни от начина, по който протече всичко, и се фръцкат наляво - надясно със снимките   Много от гостите ни поздравиха, че всичко е било много красиво и добре организирано, някои дори казаха, че това е най - хубавата сватба, на които са били   Най - важното е обаче това, че ние с милото сме доволни и че за нас този ден беше много красив, уникален и вълнуващ  

Lunno momiche, битовият ритуал във Варна е с народни песни и танци. Има едно предверие в ритуална зала, в което заставаме всички и там от едната страна застават певици в народни носии, а 2 жени и 2 мъже танцуват народни танци. Дават на кума кумово дърво, а младоженецът го "бръснат" с дървен бръснич. След това поканват гостите в залата, танцьорките разпъват бяло платно, по което аз стъпвам, и оттам нататък си е стандартното 
_Roxy_, Маруся ме гримира 

Честито

Пожелавам ви много любов и един щастлив брак !

Отдавна не бях влизала и съм изпуснала да честитя в деня на събитието, но ето ме!


Честитооооооооо диванета!!! Все така весели и щури, като страхотното разказче, което изчетох на един дъх!

Браво диване, много красива и емоционална сватба е било. Снимките са супер! 

divanetata, сватбата ви е била чудесна-весела и емоцинална! Възхищавам ви се и за това, че е изпипана до детайли. Постигнали сте много добър баланс- едновременно е елегантна и стилна, а от друга страна е изпълнена със спонтанни моменти.
Не знам какви са били тези 2-3 неща, които не са се получили, ала по разказа и снимките, въобще не се виждат такива  Дори и букетът, който не е бил това, което си очаквала, се е вписал идеално 

Диванетата, поздравления, уникални  снимки, толкова емоция и чувство пресъздават, а и разказът ти беше много вълнуващ. радвам се че сте имали мечтаната сватба. не знам как съм проуснала досега да отбележа снимките. все така да сте влюбени и обичащи се.