Дидка, на гривничката му пише само фамилията- Стоев,понеже в болницата я приготвят още като постъпиш и не те питат как ще се казва,а фамилията така или иначе със сигурност се знае.

matsinka, честит рожден ден! Бъди най-щастливата мама на света! 
Виктор е прекрасно бебе! Красота! Колко е голям и оформен, снимките са супер!
Немците верно се излагат в моите очи с това даване на АМ веднага 
А свекървата не се оставай да прави такива номера, ами бързо я строявай в две редици. Още сега трябва да е наясно за какво е дошла да помага, така че изяснете си ги нещата. Все ми се струва, че трябва да позволиш на таткото да се намеси. Успех, мила! 

Добре дошли у дома милички!
Малкия е невероятно сладък! Страхотни снимки!
А това за свекървата ми е познато!Тя и моята майка беше така и тогава много ревнувах малката!Не им я давах да я гушнат!А сега ела ме виж...нямам търпение да отидем на гости за 3 седмици там с мъжо и да си починем.Даже мислим да я оставим за 3 дни при тях.Зна много добре какво ти е.Искаш да останеш сама и сам да се грижиш за всичко.Аз се преуморих и сега си патя.Ама ти сама ще усетиш кога имаш нужда от помощ,сега важното а теб и за малкия бонбон е да сте си заедно гушнати!!! Та как може да оставиш на друг да го гуши като цели 9 месеца сте били един до друг!

Ели, незнам от каде знаеш за рождения ми ден-много благодаря за пожеланията!!
А относно немците и даването на АМ, ако ги слушаш как говорят колко много подкрепят кърменето  , апък в болницата при най -малкия рев и веднага „ами изцедете се и после му дайте кърмата с шише,а ако нямате достатъчно и малко АМ не е грешно!!!“А аз бях чела достатъчно по въпроса с кърменето.Но според мен всичко е пълна комерсиализация.Защото дете свикнало веднъж на шише- продължава на шише.Незнам дали друга майка като мен ще си тормози детето 3 часа да плаче само и само да свикне на гърда!Доволна съм ,че успях.Даже много съм доволна,защото за сега нямаме колики,аз имам кърма за поне 2 бебета и да му давам от шише просто няма да стане А като се цедиш-трябва да купуваш помпа,шишета,биберони,да дохранваш евентуално ,защото като му е по-лесно хапва повече и по-малко се уморява.Та според мен едно говорят,но друго е в деиствителност!
Рубин,не ревнувам малкия,а просто искам да съм му майка.Все пак аз съм му дала живот.А свекърва ми като се обръща с мамо към него,като все ми го взима да го преобува и сменя пампите и като хапне веднага го взима да се оригне и го разнася на пред назад,ами чусвам се като голямата му сестра, а не като майка му!Искам да я оставям да се грижи за него,баба му е.Знам,че и се къса сърцето при мисълта че след 10 тина дни ще трябва да си тръгне кам Бг и се опитвам да се въздържам,но все по-трудно ми е 
Исках да ви кажа,чеможе би защото сме преносени ли незнам,но от 2 рия ни ден се усмихваме.Издаваме много звуци „ааууу“ и „иии“.Стой по 2 часа на ден буден от 10 до 12 и се оглежда и ослушва и се усмихва,без да плаче.Всъщност плаче само ако е гладен иначе не.Въобще не го държа на ръце.Като хапне и ляга в кошчето си и няма никакви претенции,мисля че е много спокоен.Пу пу за сега поне!

Така,сега ще ви разкажа как протече раждането на Вики!
Цялата ми бременност протече безпроблемнно и точно така си представях и раждането.По възможност водно ,напълно естествено.Без упойки и болко успокояващи.Почти безболезнено и да продължи 3-5 часа. А какво се случи?
Имайки предвид ,че преносвах вече 6 дни ,в петък бях на поредната ЖК .След прегледа лекарката ми ме предупреди,че бебето е прекалено голямо и ако чакаме още ще расте с всеки изминал ден.А позицията на главичката му все още не е ниско долу и може и да не заеме правилната позиция .Каза ни ,че за нея като лекар риска е прекалено голям и не иска да ни дава следващи часове за консултации,а вече директно към болницата ни насочва.Ние с Велин още слетобяд бяхме в болницата. След като ме прегледаха ни казаха,че по принцип при първа бременност изчакват до 10 дни след термин преди да започнат предизвикване на раждането,но предвид мойте размери и размерите на бебето са съгласни да започнем по-рано.Разбрахме се да се обадим на следващия ден (събота) .за да ни кажат кога можем да постъпим. До тук добре,но аз имах изпит в събота ,който нямаше как да отложа. В събота сутринта преди моя изпит се обадихме в болницата ,за да попитаме дали може да ни приемат слетобяд ,понеже изпита ми е до обед.При което акушерката ,която вдигна много се изненада от причината и се разбрахме за неделя! В неделя сутринта закусахме двамата,взехме чантата за болницата и тръгнахме.Пътувахме с градски транспорт,много хора ни спираха и заговаряха –колко остава до термин и дали не чакаме близнаци!
Като пристигнахме в болницата се качихме директно в родилното отделение.На вратата ни посрешна мила акушерка около 30 те и попита как се казваме.Аз отговорих  „Госпожа Стоева“.При което акушерката попита„А,вие ли имахте вчера изпит?“ След което ни представи нашата акушерка ,която също знаеше ,че съм отложила приемането ми в болницата предния ден заради изпита и попита какъв е бил изпита и как е минал.След като се запознахме,все пак се очертаваше да е с нас по време на цялата си смяна (6-8 часа),  включи апарата за мерене на тоновете. Тонове на бебето отлични,контракции-никакви.Нищо по-хубаво ако си в 7 или 8 месец.Но 8 дни след термин...Започваме предизвикване на раждането.

На кратко ни разясниха какво представлява.Започваме с хапче на всеки 6-8 часа и ако до 2 -3 дни нямаме контракции,започваме венозно.И ако резултата пак е нулев-секцио.Легнах на леглото и след прегледа за разкритие  ми сложиха хапче.Само да отбележа,че прегледа за разкритие не е хич причтен,но не е болезнен,на фона на преглед за разкритие по време на контракции.Първият ми въпрос беше обикновенно колко хапчета помагат,а акушерката отговори 2 или 3. Което малко ме успокои,че през деня и нощта ще мога да почина малко и да се подготвя.Напуснахме родилната зала с мисълта,че имаме още много време,макар и на всеки 2 часа да трябваше да ходим до там за проверка на тонове и контракции.
Имахме късмет,че стаята в която ни настаниха беше на етажа на родилното ,но в другото крило на болницата.После се настанихме и разопаковахме багажа.Обяда го носеха по стайте,а закуската и вечерята бяха на бюфет.Беше вече обяд и съответно ни донесоха топла храна в стаята.Двамата с Велин хапнахме на терасатаи си говорихме за това как виждаш две чертички на теста,радваш се на коремче,което расте ,а съвсем скоро ще видим как се появява на бял свят новия живот.Бяха минали 2 часа в сладки приказки и мен започна да ме боли корема.Последвалия преглед показа контракции с висока честота,но редки на 20-30 мин. Аз ги усещах като слаби менструални болки.Пратиха ни 2 часа да се разхождаме и после пак на преглед.Ходихме в един парк и дори се люлях на детска люлка,въпреки огромния ми корем.На следващите 2 прегледа апарата отчиташе все по-висока честота на контракциите.Вечеряхме съвсем спокойно,макар и да усещах ,че момента наближава.След вечеря обаче се почнаха все по-силни и чести  контракции.В 22х беше последния преглед за деня и ни казаха,че за сеганяма да слагаме 2 ро хапче,тъй като само от 1 и вече имаме добри резултати.Казаха ни през ноща ако има нещо ново да отидем пак.И така до полунощ контракциите зачестяваха,а болките се засилваха.По някое време съм  се унесла ,вече почти 12 часа имах засилващи се контракции.В 2 през ноща се събудих ,защото усетих как бебето ме ритна и водите ми започнаха да текат.След около 10 мин последва друга контракция , при която източе още повече вода.И така следващите няколко контракции водите изтичаха.След около половин час отидохме до родилна зала,за да ме прегледат.Почти 2 см разкритие. Още 8 см остават.Нощта ще е дълга.Прибрахме се в стаята ни и до 4 сутринта почти всяка контракция беше придружена с изтичане на околоплодни води.Но бях спала от 00 :30 до 2 ,час и половина ,и посрещах всяка контракция геройски.Дишането помагаше много!Но болката се усилва.В 5 : 15 пак отидохме до родилна зала ,но този път за да поискаме обезболяващо,защото ясно съзнавах че доста дълъг път ме чака.До 8 сутринта контракциите станаха на 7 мин и болката се усилваше.В 8 :30 беше закуската ,но нямах апетит ,нито желание да ям.Но новата ни акушерка ни предупреди,че трябва да хапна,защото не се знае колко ще продължи.В 9 часа ми направиха първия преглед за деня и ..4 см разкритие.Тук по принцип клизма не правят,но ми предложиха предвид големите размери на бебето да ми направят, за да освободи малко повече място за него.Съгласих се ,мога да кажа че не е кой знае какво. В 10 ч. по време на няколко контракции последва ново изтичане на околоплодни води.В 12ч. доиде новата ни акушерка и ни предложи да ми направи акупунктура,което според китайската медицина спомагало да се регулират контракциите.Забиха мималки иглички в ръцете и краката,дори и в малките пръстчета на краката.20 мин стоях така.Чесно казано за тези 20 мин получих поне 4 контракции и това да имаш забити иглички в кутренцата на краката не е хич приятно , да не кажа ужасно.В 14ч. акушерката  предложи да пробваме с вана.Както си бях намислила водно раждане-нямах тарпение да пробвам.Подготвиха ваната с хладка вода.Ваната беше тип джакузи,но без балончетата.Пълненето отне около 20 мин.Макар и да ме болеше много вече се надявах една вана да ме освежи  и болката да понамалее или поне да не се усеща толкова много.Влязох и ме покриха с една тензухена пелена.Чудесно -мислех си.Да,но не. След първата контракция ,която получих във ваната вече исках да излизам.Съвестно ми беше , че толкова време я подготвяха ,но болеше ужасно много. Никога не съм си мислила,че във водата болката се усилва. Благодарение на Велин останах вътре час и половина.Държеше ме за ръка и дишаше с мен. Казваше ми ,че щом боли повече,значи и по-бързо напредваме.

Акушерките,които сменяхме вече втори ден, не стояха при нас постоянно,защото виждаха че се справям с дишането много добре,а Велин ми помагаше и ме подкрепяше и всички ни повтаряха,че сме се справяли чудесно в екип.
След излизането от ваната,разкритието беше вече между 6 и 7 см!!!Още само 3 см.Знаех,че качването и слизането по стълби помага за получаването на разкритие,затова се отправихме към първите стълби.След ходенето на горе и на долу се отправихме към стаята.Топката-последната ми надежда!!За съжаление в началото при леките контракции топката беше чудесна,но сега.Сега вече не помагаше! Вече болеше от всичко и едва ходех.Останахме директно в родилна зала.Леглото беше много удобно.Изцяло електрическо.Въртеше се във всички посоки и на всички страни ,всяка част от него се чупеше,за да може да заеме различни пози!
След час ме прегледаха отново – контракции на 3 мин и разкритие почти 9 см. През следващия час разкритието стигна заветните 10 см!!!Вече не можех да си отварям очите.Велин много се беше притеснил.Стоях и чаках следващата , и дишах.При разкритие 10 см акушерката успя да напипа главичката на детенце и каза,че за съжаление тя все още не е заела изходна позиция.Но,за да сме 100% сигурни донесоха видеозон.Така всички съвсем ясно видяхме,че главичката не е тръгнала надолу по родовия кънал надолу,а стои все още в страни,а контракциите бяха на 3 мин  и честота 127. Така в чакане да се ориентира правилно минаха следващите почти 4 часа.Всяка раждала жена знае колко нетърпимо боли,когато контракциите са на такива интервали.След 4-те часа чакане акушерката предложи да ми включат капки за засилване на контракциите.Колко по-често трябваше да станат? Аз вече нямах сили,а беше 19 ч.,за 2 дни бях спала час и половина,а като се има предвид,че голямото напъване предстоеше си поисках епидурална упоика.Поставянето беше много трудно.Трябваше да стоя със свити колене към корема по –време на контракциите и да не мърдам. Но само след няколко мин беше вече съвсем друго.Пак усещах контракциите,но можех да си отворя очите,да си поема въздух и да се подготвя за следващата.Сложиха ми и капките за засилване на контракциите.Докато подеистват мина около половин час ,в които дори успях да поспя.Да,вече бях готова за срещата с малкия човек.Капките почнаха да деистват и контракциите станаха на минута и половина.Акушерката пак провери,но главичката все още не се беше наместила.Ще почакаме.Добре,но колко? Чакахме до 23 ч. –три часа и половина,колкото може да трае еднонормално раждане имах контракции на минута и половина.В 23 ч. акушерката начупи леглото и ми каза да застана на колене ако мога,и ако ги усещам,за да си пораздвижа таза.Лошото на епидуралната упоика е ,че човек не си усеща кракат и е мног трудно да стоиш на колене и да си въртиш таза!Тогава вече не мислех за бебето-бях го забравила.Единствената ми мисъл беше ,че щом майка ми се е справила,трябва и аз да успея.Повтарях си го и успях да застана на колене!Но дори и след това упражнение резултата беше нулев.Така в 23:30 ч. акушерката каза ,че вече въм 24 часа с изтекли околоплодни води и ако чакаме още няма да е добре за бебето. „Трябва да го извадим със секцио!“ Неиздържах и се разплаках.След всичките опити....след всичко!Но Велин беше прав- най-важно беше бебето да е добре!Дадоха ми едно шишенце да изпия ,за да спрат койнтракциите,коието явно беше много силно,защото почнаха да ми треперят зъбите и ръцете.Обуха ми чорапи и ми сложиха катетър.Свалиха ме в операционната и след около 10 мин лежах на стола.Беше 23и 40 Усетих няколко силни натиска в корема и след 5 мин Виктор проплака.Показаха ни го....няма такова чувство.За първи път да си видиш детенцето!Велин излезе с детето ,а мен започнаха да ме шият.След един час вече бяхме тримата в стаята.Лошото на секциото е ,че нито можеш да си гушнеш детето,нито да го нахраниш.  Но както казва майка ми ,болката се забравя.Ако не се забравяше нямаше жените да искат следващо детенце!!!

В папка бременност съм сложила снимки от раждането и на болницата.
Почват от тази!

http://forum.svatbata.bg/index.php/v/matsinka/Bremennost/SNV80184.JPG.html?action=gallery

Честито ти бебче!Да е живичък и здравичък малкия Виктор,много да ви радва и явно ще е мъж с характер,ще се справя в живота!
Много хубави снимчици-нежна мънинка душичка с много щастливи мама и тати.Ражденето никак не е било леко,направо геройски си издържала,но Виктор се е появил такъв голям отгледан мъж 
Браво,че с кърменето всичко е потръгнало и вече ти е по-спокойно!Имате си сладките победи още от самото начало А за свекърва ти-опитай да обясниш,възможно е и да не се усеща жената,то наистина някои постъпки на човек са от добри намерения,но стават малко в повечко в един момент.Всичко ще се подреди със сигурност,виж какви сте борбени

matsinka, разказът ти е много трогателен и завладяващ! Издържала си като истински герой и си напраавила всичко възможно, за да се появи бебето с естествено раждане! Но не мога и да не похваля акушерките и въобще хората, които са били около тебе, защото очевидно и те са дали всичко от себе си, за да се роди бебето естествено. Мисля, че при нас в България биха преминали към секцио много по-бързо. И аз не знам кое е по-добре - да се чака максимално, но да се измъчи майката, или да се премине по-бързо към оперативно раждане. Но ти си се справила за абсолютен отличен! Радвайте се на малкия прерасен Виктор и ни разказвай по-често за вас!

Matsinka,не мога да не те похваля как си изтърпяла всичко стоически,толкова дълго раждане си имала и накрая секцио,не мога да си представя какво си преживяла,браво и на таткото,на екипа,за условията в болницата,като разгледах снимките направо се очаровах.

А за условията наистина и грижите просто остава без думи човек!Въобще и мамата и екипа и всички са за едно голямо БРАВО!

matsinka, от два дни не ми остава време да ти напиша колко ви е готино момчето и че сте му направили много хубава фотосесия  Гривничката и на мен ми направи впечатление, хубава и идейна е За свеки те разбирам за начина, по който се чустваш. Най-добре е да й кажеш директно това, което те дразни. Мами е една, дори маминка да иска да й казва Вики, нека го диференцира от сега. Аз на свеки нищо не съм й спестила, кой знае как говори за мен пред нейните приятелки  Не съм ти прочела още разказа за раждането, че ще минат още два дни докато стигна и до там    Времето наистина не стига вече 

За това, че бебо е вътреутробно развит напълно вярвам и това, което пишеш за него, че прави от сега е напълно оправдано   

Честито и от нас !!! Пожелавам ти здраво, силно, кротко, ядящо и усмихващо се бебче!!! Разказа ти е вълнуващ , дала си всичко от себе си и най вече дала си живот без значение естественно или секцио! За свекървата не се коркай нали си отива след 10 дена ще издържиш ти вече показа колко си силна!

Матсинка, ей сега ти прочетх темата, аз от няколко седмици съм на път  не ми остава никакво време за интернет.

Виж сега, сигурно ще ти е криво още седмица-две за раждането, но трябва да м обещаеш, че ще си простиш и няма да се ядосваш повече. Още от като решим да имаме бебе всички гледаме на раждането като на крайна цел, и ако не протече както сме го мислили е нормално да сме разочаровани.

Но нали и ти и бебето сте ОК? Направила си всичко възможно, борила си се здраво, нямала си алтернатива - ако не е било секциото сега можеше и да не сте живи.

От тук нататък обаче ежеминутно се изправяш пред ситуации не по-малко важни от раждането, ситуации в които контрол. Кърменето (да, боли, и е уморително), грижата за бебето (платнени памерси, за да му е чиста кожата), заниманията (ооо, много пеене и танци те очакват в близките месеци). Вложи енегрията си във всичко това , а не в тъжни мисли за операцията, която е била неизбежна.

За свекърва ти - не и се сърди. Аз сега си бях в БГ и баща ми и лелите ми всички наричаха Макси "на мама детето", "на татко детето". Просто не се усещат . Явно за последен път са изпитвали толкова силни емоции към собствените си деца и автоматично приемат бебето като свое собствено, не като внуче. Друг е въпроса, че сигурно е трудно да приемеш внуче, с други думи да се срещнеш фронтано с факта, че си в последната фаза от живота си, други деца няма да имаш...Тя само иска да ти помогне , жената, и не се усеща, че ти лази по нервите. Аз така се бях напушила на мъжа ми, че вършеше всичко около Макси, а аз само седях и хлипах следродилни хормони.
Ще ти мине . И ще си тръгне свекърва ти, и ще си влезеш в ролята като се позакрепиш физически, а Виктор  хич няма и да помни кой го е преобувал през първите месеци