Момичета, изминаха няколко дни от нашата приказка, но аз все още се вълнувам, такч сякаш предстои да се случи. Всичко беше невероятно! Ето как протече финалът на подготовката и старта на незабравимото събитие:
На 02 юли следобяд отидох при моите родители, защото се бяхме разбрали да спазим традицията и да спя там. Обстановката беше ужасно изнервена. Във въздуха не витаеше онова празнично настроение,а по-скоро стрес и напрежение. Нервите ни бяха толкова обтегнати, че успяхме да се скараме в последния момент. Това ме разтревожи ужасно много, защото тези емоции са неприсъщи за нашата връзка.
С майка ми украсихме бутилките шампанско и направихме списък с масите, който щях да връча на шаферите, за да настанят гостите. Подредихме всичко необходимо за гражданското, църквата и ресторанта в отделни торби с етикети. Направихме една семейна вечеря и младоженецът си тръгна.
Почти не мигнах през нощта,дали от вълнение,дали защото бях разстроена заради нашето сдърпване..не знам.
Вече е сутрин, телефонът ми звъни. Поглеждам - 6:30 ч. Спи ми се, а сърцето ми бие толкова лудо, че ще изкочи

Чувам гласове - родителите ми са станали, бръмчат като пчелички из апартамента пиейки кафе. Ставам и аз. Не чувствам вълнене, а ужасен страх. Показвам се на мама, а тя ми се радва и ме прегръща...аз чувствам единствено стегнатата топка в стомаха ми. Все пак рших, че е добре да хапна и да пия едно кафе, защото не се знаеше кога през деня ще ми се отдаде тази възможност. След закуската си взимам душ. Още не съм излязла от банята и чувам, че се звъни на вратата - леля ми, тя ще ми направи прическа.
Вече е 8:30 ч., времето навън е ужасно мрачно и има мъгла. Леля започва да ми оформя прическата. След 30 мин. отново се звъни на вратата - кумата. Тръгнала на фризьор, но преди това минава през мен да я гримирам. Тя вкара малко ведро настроение в иначе посърналия апартамент.
Към 11:00 ч. прическата ми е готова и на вратата позвънява фотографката. Посрещам я усмихвайки се, но родителите ми продължават да изглевдат напрегнати.
"Погребение ли правим или сватба?!" питам аз и сипвам по едно уиски на присъстващите,пускам музика и с фотографката започваме да се снимаме. Заставам пред огледалото за да се гримирам.
Вече привършвам с грима и към 12:00 ч. започват да идват моите шафери

Обличам булчинската рокля, слагам бижутата и се започва със снимките.
Най-близките ми гости идват. Апартамента се изпълва с хора, всеки ми се радва и ме снима. Весело е ,музиката звучи, чашите звънят, а аз продължавам да чувствам онова напрежение.