Кате, Бобчо е толкова беличък, оформен и красив, пу-пу, направо не може да му се нагледа човек! Но то няма и как да е по друг начин с такива хубави родители. 
Ти звучиш много уверено, което е повече от прекрасно, даваш хубав пример на всички предстоящи мами. Браво, че всичко е наред и с кърмата, както и, че тати така вещо се включва с помощта за бебчо. Като го гледам как добре се справя, бабите изобщо не са ви необходими.
Много целувки!
Чакаме с нетърпение разказчето от болницата, но като ти остане време. Пък това за числото 25 определено беше много вълнуващо. 

Кате, малкият Боби е прекрасен  - малко ангелче. Да ви е жив и здрав, много се радвам, че звучиш толкова добре и всичко с кърменето е наред. Ще чакаме пак да се включиш

Кате,вашият син е просто невероятен,такова малко съвършено вързопче,с такова умиление разглеждах снимките.

Кате не мога да спра да гледам снимките, малкия е прелестен  сладък бонбончо!!! Дори и за миг не съм се съмнявала, че ще се справяш страхотно, браво мамче! пу пу пу!!! Дано повече бъдещи мами се "заразят" с твоя оптимизъм, увереност и положителни мисли    Чакаме разказчето ти 

Катенце, малкият Боби е страхотен!! Много офермено бебенце! Радвам се, че бързо свиквате един с друг и че си имате и такъв грижовен татко! На теб помага ли ти накой сега? Ти в коя болница ражда, сигурно си казала, но съм пропуснала. А Боби сега сам ли спи в стаята си? Поздрави и целувки и чакам с нетърпение разказа ти!

Кате и аз ще повторя всички, но Бобчето е едно очарователно фъстъче  Толкова е красив, оформен, че Диянка и тя го забеляза, усмихва му се и му разказва нещо на снимите 

И за кърменето - БРАВО!! 

Кате, и аз имам малко въпросчета, ако ти остане време.
Гледам на снимките на Бобчо, че под главичката му си сложила тензухена пеленка, но пък и горната част на матрачето ми се вижда повдигната. Как сте решили въпроса?

Vanilly, Катето роди в Шейново, но на другите въпроси не знам отговора.

Кате,прелестен е малкия  Да е все така чаровен!А вие много ме радвате колко сте спокойни и всеотдайни!Явно всичко си е до нагласа!А за датичката 25 простоооо и ако не е пръст на съдбата

И аз тъкмо това щях да кажа, ама bori ме е изпреварила за 25-ти - това си е направо Съдба. Наистина имате прекрасни поводи, свързани с тази дата. Малкият Боби е прелестен, а ти както винаги - усмихната и лъчезарна, излъчваща невероятно спокойствие.

Катенце,добре дошли у дома с Бобката
Много ви е сладък и оформен.4удесно бебенце
Браво за кърменето.Продължавайте с пълна сила.
Целувки от нас

Е много е хубаво това патенце Боби  Толкова мъничък, а личицето беличко и изгладено като на голямо бебче. Страшен красавец ти е Кате 
Браво на теб, че си толкова уверена и се справяш така добре с всички бебешки неща. Подкрепям те за това, че трябва да си сигурен в себе си и да действаш смело. Пък и ти си подплатила доста добре теоретично 
На мен зърната ми минаха около 20-тия ден. После кърменето е невероятно удоволствие . Моето кътче за папане най-често е спалнята - или се облягам на таблата на леглото или си лягаме направо двамата. На мен ми е доста удобно. Но ти още не си свикнала - ще видиш, че след няколко дни ще се кърмите спокойно из цялата къща
А как се кърмите - на режим или на поискване? Имаш ли помощници или ги изгони вече  Хайде чакаме си и разказчето като се поосвободиш.
Да го намачкаш много Боби от мен 

Кате, вярно голям хубавец е вашето момче! Кажи каква е рецептата  . Всички майки очакват, че тяхното бебенце ще е най-хубавото, но в интерес на истината повечето новородени хич не са такива. Стават пухкави сладури чак след няколко дни, дори седмици, а вашият малък мъж... късметлия  .

Привет момичета  отново много комплименти за нас  за което много благодарим  Колкото и нескромно до звучи, и ние на това се радваме, колко добре оформен е Бобката  А на живо е още по, снимките някак не могат да предадат цялата реалност. Край цялата хубава история, хванах някакъв вирус, първо секрет в носа, после сухо гърло. Уж вземах мерки, но дойде и сухата кашлица и секрета се усили ... и хайде днес на док да ме види. Оказа се вирус сега приемам разни хомеопатични лекаства и се надявам скоро да се съвзема. Най-хубавото е, че това не ми пречи да кърмя, дори колкото по-често, толкова по-добре казват. Слагам маска обаче и така се движа край бебо Толкова ми липсва, че не мога да си го целувам  Иначе Бобката е добре, от три дни след обед си има вече и неговия номер - кокори се по два часа и не иска да спи  и все някой го наобикаля и закача. Док казва, че е люпопитен и ще бъде активен човек като порасне

Искам да напиша на всички ви по нещо и започвам отзад напред, пък до където стигна
allisa, честно казано любов и това е единствената рецепта  Малко в страни, но мамчето все ми е разказвала колко е важен мига на зачеване и ни е разказвала как сме били заченати със сестра ми и как това наистина се е отразило върху нас. Примерно за мен ми е казвала, че татко е бил в болница изв.време и когато се е върнал вкъщи, се обичали тооолкова спокойно и хубаво, че аз наистина съм си егати спокойствието И това съвсем сериозно
vanyusha, той бебко толкова лекции за бъдещи родители посети с мен и явно и той добре е слушал и си знае какво да прави А иначе татито ни все пита "Дали правилно правим нещата?" и аз все му казвам, че със сигурност всички млади родители се питат същото и се справят а и действаме повече и по инстинкт. Вече разпознаваме някои негови сигнали, както се пише по книгите - да наблюдаваме бебето и то ще ни подсказва А зърната вече са ми много по-добре и все по-малко ме боли. Самите гърди някак влизат е те в ритъм. А самото кърмене - на поискване сме. В болницата ни почнаха на режим, но бебко понякога спеше и не можех да го събудя или пък заспиваше по време на кърмене. Като ни изписаха и педиатъра препоръча да го оставя сам да си каже кога. Веднъж ще хапне повече, после по-малко и наистина ни е по-добре така, но и аз самата предпочитам този вариант и щях да го започна след болницата. И помощници си имам Първо свекърите бяха, сега майка ми е при нас, а също така и най-големия помощник - таткото е в отпуск по бащинство Те мамите помагат повече в домакинството, а ние си гледаме бебко. Не съм разказвала за раждането още, но ми остана една родилна травма - разшириха ми се костите на таза и ме понаболява дупето доста  Всъщност вече поотшумява, боли по-малко, но още си боли и според док ще е така още поне 2 седмици. Та за това помоща в домакинството ми е безценна в момента. Имах затруднения със ставането и сядането, сега само вдигането на краката високо ми е трудно, примерно трудно обувам крачоли, но и това си рехабилитирам и ще отмине. Доста разписах, но да си кажа, че и твоя Марти също е невероятен сладур и много добре оформено бебе и ми е много на сърце
Scarlett, пиша веднага и за теб Тензухената пеленка е приумица на татито като всъщнот я сменяме и с други, от тези малките пеленки от комплектчетата и ги слагаме като пуска лигички или струйка мляко да отива там и сменяме /лакомниче е /. Отдолу има и сгъната кълъфка, а матрачето сме повдигнали леко като сме сложили една средно дебела книга под него. Това ми го казаха в болницата за бебета, които връщат понякога, да им е по-височко главата. Стискам ти палци много и на теб  Не ми остава време да разгледам всички теми и съм назад с вашето положение и подготовка
Vanilly, привет мамче Бобката си спи в неговото легълце като през деня си е в неговата стая, по-светла и слънчева е и всички аксесоари са му там, а нощем си го местим с кошарката заедно в спалнята и спи при нас. Местим и повивалника за ноща за да го обслужвам и сутринта обратно в неговата стая Като местим кошарката му, се шегуваме, че локомотивчето пак тръгва на разходка А раждах в Шейново и съм доволна от всичко, най-вече от избора си на екип. живот и здраве, пак да си имаме бебче, при същия екип ще искам да раждам. Даже с док се договорихме по въпроса
cvety_p, и на теб ти стискам силно палци  и на тебе малко ти остава
Даниелка, стискала съм ви много палци   
Ще започна в друг пост за раждането, пък до където стигна и с него  

Мило мамче, радвам се че вече си се гледкате успешно в къщи
От постовете ти лъха такова спокойствие, достойно за уважение...
И много добре си го казала, че бебчето само си показва какво, как и колко иска, просто трябва да се научим да го наблюдаваме. Досега наблюдението не ме е довело до грешка, нито с обличането, топленето, храненето, абе всичко...
Страхотни снимки сте му направили на малия юнак, с накривената шапка е просто да го изхрускаш
Не мога да не кажа колко е красив , но аз не съм и очаквала друго де
Гледкайте се, наслаждавайте се и се радвайте един на друг в тези така мили и затрогващи първи дни заедно
А за будуването, скоро четох изследване, че днешните бебета будуват много повече от бебетата преди 10 г.
Майка ми казва, че когато аз съм била бебе до 5-6 м. съм яла, спала....в този порядък и сега много е учудена как Калина още от втория си месец има толкова будни часове, иска толкова внимание и как от всичко на света най-мрази да лежи
Целувки за вас

Та такаааа, ето малко и за големия ден -25-ти юни
Предния ден бях на преглед и док беше казал, че имам 2см. разкритие и след прегледа сигурно ще се увеличи. Сутринта като станах ми падна тапата, нещо което не очаквах, защото едната акушер-лекторка от лекциите ми беше казала, че щом съм с разкритие, да не чакам тапа ...   После се обадихме на док и решихме да отида да ме види, коремчето вече се усещаше доста ниско, но не бяха изтекли води, контракции имах, но безболезнени. На прегледа се оказа, че разкритието е вече 3 см. и след този преглед ще започне още да се увеличава. Направо останахме в болницата, като предвидливо си бях взела и чантата за там Направиха ми запис на тонове и ме пуснаха да бродя по коридорите. Добре, че си предвидих музика и си слушах през цялото време, мина по-неусетно, а и разкритието се увеличаваше добре от тези разходки. Дишах "по учебник", тъй като започнаха и леките болки. Всичко това се случва между 12 и 17ч. на 25-ти. В 17ч. вече ме свалиха в предродилна зала с 5 см. Трябва да си призная, че до 6 см. не ме болеше, но след 6-тия вече беше различно. Сложихме епидурална упойка, нещо, което не бях решила до последния момент. Много странно се получи тогава, тя не ме хвана, което изненада и анестезиоложката. Каза, че е възможно, но повече теоретично, в практиката не й се е случвало. Е, ето, че при мен й се случи Та изкарах си почти пълното разкритие без обезболяващо и ... дааа ... много боли. Признавам си и че се разплаках от болка   Другия странен /за мен/ момент беше, че на почти пълно разкритие, направиха втори опит за упойка, а все съм срещала, че до 5-6 см само може. Та тази вече ме хвана точно като започваха напъните и това притъпи болката. С две думи - усетих и от нормалното раждане и от обезболеното раждане и не съжалявам за упойката. А, още нещо странно, противнона очакванията, не ми бяха сложили система окситоцин, явно разкритието вървеше добре. Беше 20ч., когато започнаха напъните и си мислех, че бързо ще родя, но се оказа, че контракциите намаляват и няма на какво да напъвам ... и едва токава включиха окситоцина за да ги засилят. Напъвах в продължение на почти два часа и явно тук се случи травмата, понеже ми асистираха и акушерките в натискането на краката, а и бебко беше с голяма главичка. Тук отварям голямата скоба, че големите размери от всички прегледи на бебко ги изкарваха от по-голямата му главичка и тя доста трудно мина през родовите канали. Докато пробие милата, е получила и отток, но и той бързо изчезна. Та сега си имам разширени кости от раждането и дупето за това ме боли, но ще мине В родилна зала напъните бяха мисля 6 и бебо излезе. Малко ми се губи колко точно, че голямо напъване беше ... но когато бебо излезе, така ми олекна, забравих всичко преживяно до момента на мига, видях бебо как излиза, как му пулсира пъпната връв, как му почистиха нослето и устата, сладките форми, пишока ... всичко беше като магия ... Той проплака и ми годадоха да го видя от близо   след което го отведоха за мерки и теглилки. Интересно, казаха ми, че е 3550гр, а го записаха 3500, както и се роди в 21,42ч, което чух, а го записаха в 21,45ч. И това е ... оставиха ме настрана, татито дойде да ни види, дадоха ни бебко да му се порадваме    Тази среща беше и ще остане незабравима - бяхме тримата, бебко се усмихваше и ни се оплези за "Здрасти", оглеждаше ме /знам, че нищо не е виждал, но ме гледаше точно в лицето/ и се усмихваше Толкова мил момент    

Ами това е, май малко скучно го разказах и като че ли нищо особено не беше, но в същото време е и много хубав и незабравим миг А и ето на че не съм супер герой