moyra , благодаря ти за съвета ти знаеш, че много ценя всичко, което казваш  . За съжаление се вторачвам във всички трудности и може би това е проблем, но си мисля, че не мога да се успокоя и да си мисля, че всичко е наред а може да не е така и да не реагирам навреме  . Детето не стига, че не ми отговаря с думички като го питам, ами започна и да ми се кара  . За миналия му рожден ден го учехме да духа и да показва с пръстче на колко годинки е. Не направихме нито едното нито другото. Сега вече се научи да духа макар че най-често го прави като види лъжицата. Но с показването на колко годинки е ......аз като му покажа какво трябва да покаже и го питам на колко годинки е и той почва да ми се кара, че го питам  .
Иначе мога да се похваля, че много иска да върши сам всичко. Освен, че все по-често яде сам вече си слага и панталоните сам . Опитва се и чорапите да си обува, но не успява още да ги опъне.
Поздрави от нас 

malinka, да не би да има някоя амбициозна баба около теб, която да то мъти главата с приказки от сорта едно време колко рано проговаряли децата, пък то твоето видиш ли...питам, защото като те чета, ми то моето дете не говори много повече, всички думи са му от една сричка в повечето случаи, пък сам да яде с лъжица абсурд. От друга страна наблюдавам в него неща, които прави повече от връстниците си. Мисълта ми е, че всичко е много индивидуално, едно дете вербалмо, друго емоционално, трето двогателно по- бързо се развива. А ние родителите все си намираме причина да се притесняваме за нещо. Недей така и се наслаждавай на всяка минута, без да се вторачваш в подробности, защото ей сега ще се обърнеш притеснение след притеснение и ще се окаже, че дошло време да купуваш абитуриентски тоалет. Целувки на малчо, а на мама повеече спокойствие