Лени, много е хубав! С нетърпение чакам разказа ти и много се радвам за емоциите ти!

Лени, добре дошли у дома 
Малкият Никола е наистина като англече - толкова хубаво бебе и как сладко спинка само - душичка.
И аз като другите ще следя темичката да чакам още много снимки  и разказче

Лени , малкия е невероятно красиво бебе!Много е сладичък и е много хубаво оформено бебе.Само на 2 дни на снимката, а как е оформен

Лени,бебочето е толкова сладко,направо изпадам в умиление,
Чакам разказа ти с нетърпение

Лени, честито! Никола е прекрасен! Пожелавам му всичко най-хубаво в живота да му се случва. На цялото ви семейство - да сте много щастливи, здрави. Нека бебчо да ви радва много и да се гордеете с него. Нацелувай го.

Добре дошли милички 
Малкия е просто прекрасенн 

Лени, много е сладък и наистина е доста оформен за "възрастта" си от цеееели 2 дни! 

Ленииии, толкова много се радвам за теб, мила, че няма как да не се включа Никола е прекрасен Пожелвам му да е много щастливо бебче, а вие ще сте най-прекрасните родители. Целувам те!

Благодаря ви милички  
Имам малко време и ще започна да разказвам, пък до където стигна  
Ето как протече съдбовния и незабравим за нас 14.06.2010 г
Събудих се сутринта към 6:30 , за да отида до ВЦ . Почувствах малко по-различно корема си , но не ми се стори нещо кой-знае какво . Към 7 и нещо станахме с татито и денят започна както обикновено . Към 8 пак посетих ВЦ (това по другата- голямата работа  ). Започна да ме наболява корема, но не силно . Помислих си , че е от промишлените количества череши и диня , които изяждах и съм се "разстроила" нещо . Посвиваше ме корема от време на време , и наш тати реши , че има предчувствие за този ден и ще си остане в къщи при нас . На мен ми беше спокойно , изобщо не мислех, че е дошъл момента   Към 11 започнах да сещам корема си странно , ниско долу нещо сякаш ме човъркаше. Милото беше много притеснен и започна още повече да настоява да отидем до болницата да ме видят. А мен не ме болеше така, че да тръгна към болница  , очаквах че болките ще са по-силни и затова не исках да ходим още . Бях си решила , че ще тръгна ако ми изтекат водите, или имам силни болки, а такова нещо нямаше все още   Към 12 пак ходих до ВЦ   , вече почнах и аз да се съмнявамммм   И нещеш ли ми падна и тапата   . Тогава вече си помислих , че наистина може и да се е почнало   Като казах на милото, той вече беше готов да тръгваме   Но нееее   трябваше да се изкъпя все пак....нали ще посрещам МОЕТО ДЕТЕ   Всъщност си мислех  , че като си взема топъл душ, болките ще отшумеят   Да, ама те не отшумяха, затова реших да се обадя на лекаря , да му кажа каква е ситуацията , за да ми каже той какво да правя  
Човека каза- вземи си багажчето за всеки случай и отиди да те видят, а ако има нещо ще ми се обадят да идвам и аз  
И така към 13 и нещо, вече потеглихме към болницата......Влязох в приемната и обясних на сестрата какво е положението . Разгледахме дали всички документи са налице и докато изчаквахме лекарката да дойде ме сложиха да следят тоновете и контракциите . Лекарката дойде погледна апарата, погледна ме и мен  и каза : "Така като те гледам колко си нахилена , и контракциите ти са нерегулярни, ще те пусна да се разходите с татито и довечера може пак да се видим   , но ще те прегледам за разкритие  " Казах си ...."Ми хубаво , ще се разходим малко , може да е за последно преди Момента" Прегледа ме и   - "Къде ще ходиш, ти си с 6 см разкритие  " Водите ми не бяха изтегли , и казаха, че ще ме приготвят и ще ги пукнат   Все още болките ми не бяха силни, или поне такива каквито очаквах  
Направихме всички процедури, пукнаха ми и водите и   те зелени   Странно, защото това било нормално ако преносваш, а аз имах 5 дни до термин  

Ох толкова се вълнувам, като чета за раждане - всеки път го съпреживявам... Нямам търпение да прочета и развръзката 
... Много е сладък малкия Никола - нека ви прави горди и щастливи родители!

Ленииии, ще чакам продължението на разказчето, когато малкия юнак ти остави малко време
Да кажеш на Ванката, че сина му много прилича на него! 

Лени, до тук всичко звучи тоооолкова спокойто и някак лежерно леко, че си го пожелавам тайно и на мен  Нямам търпение да прочета продължението, вярвам, че и то е било в този дух с такава позитивна и усмихната майка  И още снимкиии моляяяя 

Целувки и прегръдки с татито   и тръгвам към предродилна зала . Прилягам на една кошетка и поглеждам към големия часовник на стената - часа е 15:05   Пак ми слагат апарат на корема , а след пукането на водите контракциите станаха малко по -болезнени и вече регулярни . Всичко е нормално , към 15:20 вече започвам да усещам и напъни . Акушерката ми държи ръката , казва ми как да дишам и ме моли да не напъвам още   Не напъвай, ама то как да стане като ми се напъва   Питаха ме дали искам да стана да се разходя, за да се помъча да задържа напъните, докато се изглади нацяло шийката , но на мен ми беше добре на кошетката , легнала настрани. В 15:40 вече момента е още по-близо и влизаме в родилна зала . Акушерката ми припомня какво да правя, и няколко пъти ми показва как да дишам , нищо че преди 10 мин сме говорили за това  
Ето, че идва контракцията - предупреждават ме , с акушерката поемаме дълбоко дъх ......и така няколко пъти . Не знам след колко контракции е било, но чувам "ето това ще е последно  " , надигнах се , погледнах надолу и го видях как излиза   НЕОПИСУЕМО Е
Сложиха  го на корема ми   Погледнах към часовника - беше 16:02  Обясниха ми, че заради зелените води е по-добре да отрежат пъпната връв веднага . Забърсаха го, повиха го, и го сложина на едно като везна и там му духаше топъл въздух . През това време се роди плацентата и ме  зашиха  (малко ме резнаха  )
Сложиха ми един голям памперс   , сложиха бебчо на гърдата ми , завиха ни с един чаршав и ни оставиха да се любуваме един на друг  
А моя мъник , засука веднага , толкова сладко , все едно досега това беше правил  
Още не беше къпан, миришеше на пресни орехи   Целувах го по главичката и не можех да отлепя поглед от него  

Лени,готова съм да ревна като те "слушам"-толкова вълнуващ разказ.
Като чета с каква радост и спокойствие си изживяла раждането,двоен мерак ме хваща за бебе.

Лени, сладур, такова спокойствие лъха от разказа ти, и това за пресните орехчета е толкова мило.
Страхотни сте, браво на Ники, че така леко е излязал и веднага е засукал! Браво и на мама 

Целувки и за двамата