Оставих Калина в четвъртък за да се видят с баба й ,и отидох да си взема часа по кормуване. В петък шушана се събужда със сополи (сещам се за подсмъчращата и баба и ми идва да се гръмна сама

), промивам през деня нослето с изотоничен разтвор и всичко изглежда под контрол. Тя е бодра, хапва си и беснее както обикновенно
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
привечер към 20.00 часа вдига темература, свалих я с Панадол (досега не бях давала нищо и докато и давах имах чувството, че предавам себе си...шантава работа ама...
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
) по-късно през ноща повтаряме процедурата, аз съм на границата да се притесня. Уикенда вичко изглжежда нормално + продължаваме да си имаме сополи. Мисля си ей това ни е първото бойно кръщене като родители и дано с толкова се размине. Тати е с неспоособност да измери дори температурата, толкова се е шашнал
![=] =]](/Smileys/kolobok/pardon.gif)
В понеделник вечер (явно по Законите на Мърфи, всичко що има да става става по вечерно време или когато тати е в командировка) изведнъж чувам , как когато диша тя почти хрипти

. През ноща положението става страшно, тя не може да спи от този хриптеж понеже когато я сложа легнала имам чувството, че направо се задушава. Отделно тя не разбира какво става, диша като Йода и гледа уплашено. Слагах вода и морки кърпи да се овлажни въздуха, носих я цяла нощ на рамо, понеже само така успяваше да подремне. В 6 сутринта капитулирах от умора и сме заспали почти една в друга до 8.Събуждайки се, хриптенето изглеждаше по поносимо, но страх лозе пази-бегом при доктора.
Тя само я погледна как диша и каза...бронхиолит

няма какво да правим ,нещата са за хоспитализация

Бронхиолитът най-общо се определя като възпаление на най-малките въздухоносни пътища в белия дроб (бронхиоли),водейки до тяхното стеснение вследствие на което силно се намалява достъпът на кислород до местата където кислородът преминава от атмосферния въздух в кръвта.
Среща се предимно при деца до 2-годишна възраст (най-често във възрастта между 2 и 8 месеца)- честито на печелишите

Оттам бегом в болницата, специални инхалации и такива ми ти работи

Сега нали, няма да ви занимавам с размислите и страстите които ме владяха тези 1-2 дни, каква майка съм и дали изобщо ставам за такава (ама си ги мислех тези неща де).
Калина е значително по безшумно дишаща, иначе други симптоми и неразположения няма. През цялото време си бесня подобаващо, само спеше малко по дълго, което за нея е нетипично.
Не на последно място Калина умира да рови из чанти. Ако и дам дамската си чанта си гарантирам поне 15м. спокойствие

. Днес откри, че има пръсти. Гледа си ръката и си попипва пръстите, все едно си ги брои

не ме изпуска от поглед и копира всичко, което правя (включително се е научила да подкашля симулативно

)