Вили, имате си едно бижуу - прелестна е Ема 
А ти мамче изглеждаш супер, невероятно 

Веронче, засрамваш ме, мила  
Сега, дойде време и аз да разкажа накратко за моето раждане. Тъй като беше планирано секцио, нямах някакви изненади и очакване за момента. Знаех си, че на 01.06. съм в болницата - искам, не искам. Датата не е избрана умишлено да е 1-ви, просто един ден като бях на консултация и викам на лекаря кога можем да направим секциото, той гледа, гледа календара и ми вика - искаш ли на 1-ви, на Деня на детето и аз - ми добре и така остана 1-ви. Само се молех да не тръгне по-рано, че направо незнаех какво ще правя, щото някакси се бях настроила да е на първи и да съм подготвена. Да си призная честно, доста се бях спекла последните дни, само при мисълта за предстоящата операция и упойка и ме хващаше шубето. Може би, защото никога досега не ми е била правена, знам ли и аз.
Та дойде 1-ви, станах в 6:00 часа сутринта, изкъпах се, сложих малко спирала, все пак ще имам първа среща с щерката, трябва да съм хубава, нали така   . И тръгнахме с мъжа ми и майка ми към болницата. Приеха ме, сложиха ме да записват тоновете на бебето, дежурният лекар дойде да ме прегледа с ехографа, боднаха ми абоката в ръката и ми сложиха система, направиха ми тестовете за упойка. Преместиха ме в реанимационната и ми пуснаха да гледам сутрешния блок на Btv, докато чакаме. По някоя време на втората система ми казаха да се местя в операционната. Анестезиоложката ме пита каква упойка искам и се зарадва, че не искам пълна.Там беше доста студеничко, разпънаха ме на масата, на едната ръка ми сложиха апарата за кръвно, в другата системата и ми метнаха зеления чаршаф пред лицето. Веднага почнах да усещам изтръпването от гърдите надолу, много странно усещане е. Анестезиоложката ми стоеше до главата през цялото време и ме разпитваше разни работи. По едно време явно са започнали с операцията, защото ми казаха, че вадят бебето и в следващия момент тя изплака. Показаха ми я за миг, една такава синя и я взеха да я мият. И се започна дългото чакане, нямах търпение да приключи всичко това. По едно време усетиш, че ми става доста лошо и казах, а те ме увериха, че е от упойката и ще премине, което и в действителност стана. Стори ми се сууууууупер много времето след това, само че ми правиха и още една манипулация - махнаха ми миомен възел и може би затова се попроточи, но важното е, че всичко свърши. Преместиха ме в реанимационната на леглото със система и ме оставиха да почивам. На ред беше другото момиче за секцио, което чакаше там.

И се започнаха разговорите по телефона, обадих се веднага на мъжа ми да кажа, че всичко е свършило, че те горките чакаха отвън, ама им казали ей сега свършва и като я преместим ще ви помаха, ама те ме преместиха и никой не им каза и не можаха да ме видят. Усещането след операцията е ужасно, лежах по гръб и не можех да мръдна наникъде, понеже упойката все още беше в действие. Постепенно взе да ме отпуска от гърдите надолу и започнаха и болките, вляха ми обезболяващо за намаляване на болките, но по мое мнение ефект нямаше особен. Донесоха ми бебка в стъкленото кошче при мен да си я гледам и да и се радвам. Зачаках си аз и гледах Btv и по едно време и другото момиче беше готова и я докараха. Лафихме си малко с нея, нейното момченце се роди колкото и нашата девойка. Нямах търпение да стане 16:30, че да дойде време за посещението. Взеха бебенцата преди свиждането да ги изкъпят и облекат в дрешки, че дотогава бяха повити. Дойдоха мъжът ми и майка ми да ме видят, да видят бебка, след което трябваше да ме раздвижат и да ме преместят в стаята. В 17:30 свиждането приключи и ме вдигнаха да се измия и да ме карат към стаята. Майка ми беше с мен, реших да ми бъде придружител, в крайна сметка и се радвам, че взех това решение, първите два-три дни беше ужас направо, не можех да стана от леглото самичка, едвам се движих и ходих до тоалетната, а след около 4-5 системи, това с тоалетната се оказа направо ад  - около10-тина пъти ми се наложи да ставам. Настанихме се в стаята и след малко ни донесоха Ема - чиста и изкъпана, блажено спейки. Милото ми детенце засука от раз, на което акушерката много и се зарадва. Следващите два дни бяха някакъв ужас, защото чакахме да изпусна газовете, за да ме захранят. Егати и газовете викам, човек да се моли толкова за едното пръцкане  . Наливаха ме само с чай с мед, нищо друго и това още 2 дни. Имах адски спазми, направо кошмар, не можех да си поема въздух направо и ми биха още обезболяващи. Накрая казах, че не мога да направят нещо, защото умирам от глад, не бях яла от 3 дни - и по някое време ме викнаха за клизма. Вечерта след нея вече ми дадоха крем-супа, така и се нахвърлих, направо имах чувството, че ям най-големия специалитет. Та така - 2 дни чайчета, на майка ми супички и разни други вкусотии. На 4-тия ден вече бях по-добре, правих тегели по коридора, че нали раздвижването е много важно. А нашето момиче беше толкова послушна - спинкаше и хапваше и много слушаше. И така в събота ни изписаха да си ходим в къщи, по живо, по здраво и сега се гледаме с помощта на майка ми, която е един безценен помощник. Направо не ми се мисли като и свърши отпуската кво ще правя, че тогава и мъжа ми ще тръгне на работа. Тя свекито ще дойде за 7 дни, ама като я гледах как едвам я държи, все едно хваща нещо чупливо и как като се размрънка и скача и почва да я люлее в несвяст и да и вика а-а-а-а-а-а и направо изпаднах в ужас. Казахме и да не прави така, а само да я държи, а тя малко се понацупи.
Та такива ми ти работи покрай нас - всеки ден едно и също - ядене, спане, цедене и така. Иначе малката буболечка е сравнително послушна, е от време на време проявява характер, ама то не може да не и се чуе гласа  . Тати много и се радва и постоянно иска да я целува и гушка, много мила картичнка са двамцата.
Вчера идва педиатърката, прегледа я, каза какво да правим, това-онова и на 22.06. трябва да отидем на консултация. От 10-тия ден каза да я изкарваме на терасата за малко и от 15-тия с количката и навън  . Нямам търпение вече да станат 15 дни.
Аз утре ще ходя да ми махнат конците и да питам, че ми иска някакъв талон за термина, който бил зелен и трябва да ми дадат от болницата. Имате ли идея за какво по-точно става въпрос?
А и първата ваксина кога трябва да и се бие, че аз забравих да я питам вчера, а и тя нищо не каза. Те в родилния дом и биха две, ама тази кога се бие?
Ми това е от нас засега, аз не съм много по увлекателните разкази като Гери, то тя равна няма направо, но се опитах долу-горе да разкажа моите преживелици.

Вили, браво, че бебка е спокойна и, че вече сте си вкъщи. Звучиш ми много спокойна, въпреки секциото, което успокоява и мен , че май и нас ни чака същото. Целувки на бебка и да минават по-бързо 15-те дена, че да хуквате навън с количката .

Вили, засрами ме сега с тези думи за разказите 
Радвам се, че ти е минало по план раждането, а това са газовете - хаха, позната история. Ама се надявам, че вече се сещаш със смях за нея  Милата, не знам какво е да родиш със секцио, но искрено ти съчувствам за болката, надявам се, че вече си много по-добре.
Аз също чакам с нетърпение разходката с количката - ние сме я запланували за петък или събота, живот и здраве. 
А малката - ПРЕКРАСНА Е!!!! Да ви е жива и здрава, просто е невероятна! И ей, искаме още снимки!!!

Бебче, така си е, сега ми е смешно като се сетя за пустите му газове 
Аз снимки качих във фейсбук, малко по-напред бях пуснала линк, там има мнооооооооого снимки, чак се олях май. 

Вили, то и аз не съм по разказите, но си се справила добре 
Доволна ли си от лекарите , сестрите и като цяло от персонала в МД ?
Радвам се , че си се кърмите без проблеми . Там показваха ли ти как да я слагаш ? Нали насърчават кърменето  ?

Вили,с голямо закъснение и голямо извинение едно още по-голямо ЧЕСТИТО.Да ви е жива и здрава Ема,много радост да ви донесе и да ви направи още по-щастливи.

Вили, така се радвам, че с малката се справяте. От тук нататък само прекрасни моменти ви чакат, а таткото да продължава да е все така любеобвилен. . Нацелувай малкото съкровище и ви пожелавам скорошни разходки

Вили, представям си какво ти е било но вече всичко е зад гърба ти и съм сигурна, че вче не помниш болки и пр а само безценния първ миг с малката принцеса 
За линка във ФБ  ми не се получава не можем да видим Ема, албума не е публичен  - добавих те 

Вили 4еститa бебкa.Много ви слaди4кa и нежнa.Дa рaсте здрaвa и пaлaвa и много дa ви рaдвa
Изглеждaш 4удесно нa изписвaнето
Рaдвaм се,4е секциото е минaло по плaн.Съжaлявaм зa неприятните болежки,но сaмa си се уверилa,4е с всеки ден нещaтa стaвaт по-добре и болките нaмaлявaт
Гледкaйте се сегa.Щом имaш и помощник по4ивaй когaто можеш.Много е вaжно първите дни дa се възстaновиш,4е после кaто остaнете сaми с бебкa дa ти е по-леко
Целувки от нaс

Вили, добре дошла отново при нас.Малката Ема е страхотна принцеса,много сладко бебче си имате у дома.За помоща няма по голяма от мама, жалко че ще ви оставя самички, но ще се оправите 

Вили и на мен нещо във фейс бука не ми показва. (а нали и галерийката не мога да я видя) - така и не съм видяла малката принцеса, но я целувам и гушкам  силно и сладко. 

Вили, прекрасна е малката Ема, да ви е жива и здрава! А ти все едно не си раждала 

Честита дъщеричка, Вили! Да ви е жива и здрава малката прелест и да ви радва много.


Аз не мога да ти видя снимките във Фейсбук, но на тези от галерията изглеждате прекрасно