В 14.30 трябваше да почнат да пристигат гостите, а ние почнахме грима към 14.10.Бях голяма картинка-с анцунг, потник и прическа с воал. Затворихме се с гримьорката в хола и забраних на който и да е да влиза, защото ме изнервят.
Отделно половинката вече даваше зор да изпращаме фотографката и оператора при тях, защото вече са пристигнали и ще ходят за кумове.Толкова изостанахме с графика, че когато те тръгнаха, аз още не бях гримирана.Не успяха да снимат роклята на закачалка и мен в завършен вид.Докато ме гримираха, фризьорката правеше прически на шаферките ми и на майка ми.С техните прически също се забави и положението ставаше напечено.Докато се дооправяха момичетата, аз реших, че мога и сама да се обличам.Представям си каква картинка съм била докато се мъча с тази огромна рокля. Фризьорката ме овика, че ще разваля прическата, но аз успях да я нахлузя, а шаферките само трябваше да ме завържат.Голяма игра падна с това.Към 15.20 най-после бях готова (УРА!) .Малко след това дойдоха и фотографите и успях да се поснимам малко преди да дойдат сватбарите.Бях заложила фалшива охрана на вратата на спалнята, а аз се разположих в хола.То и без това нямаше място за голямата ми фуста в спалнята. Фотографката се затвори с мен и малките булки в хола и успя да ме наснима както трябва.Седя си аз на земята и слушам лудницата пред вратата.Горкия ми младоженец трябваше да обиколи апартамента преди да ме намери.Най-после се намърда при мен и първото нещо, което каза, беше „ти какво си се намърдала тука на тоя под”. Щях да го убия. Явно се беше изнервил вече от бързане и от търсене.После се успокои и почна да се бъзика каква била тая хубава рокля, пък аз колко съм била хубава и тн .Оставихме хората да се почерпят в хола, а ние отидохме в спалнята да се поснимаме.В един момент ми писна да седим и вече исках да тръгваме към църквата, която беше от 17.00.Влизах и излизах от апартамента и хората ми се смееха, че нямам търпение.Голямо моткане беше, а аз бях толкова доволна, че най-после си обличам роклята и мога да се фръцкам с нея.Към 16.15 излязохме пред блока.Беше толкова емоционално.Всичко хора ни гледаха и ни се радваха (особено на мен  ).Изиграхме едно хоро, повикахме и тръгнахме.Аз, шаферките и единия шафер в булченската кола, а младоженеца, кумовете и другия шафер в младоженската.
Паркирахме се пред църквата и чакахме да дойдат другите.В този момент с ужас установих, че сме забравили свещите и чашите.Часа беше 16.40, а до ритуала оставаха 20 минути.Обадих се на майка ми и тя набързо инструктира баща ми да отиде да ги вземе . През това време се поснимахме през църквата и само се разхождах се радвах на шлейфа си.Всички се шегуваха, че съм почистила улиците. Докато дойдат свещите и чашите закъсняхме за ритуала и поповете почнаха да дават зор.Ама какво да правим, ще чакат. Малко преди да влезем в църквата задуха един гаден вятър, появиха се облаци и стана тъмно и гадно.Добре че се бяхме разбрали вече, че тържеството ще е в ресторанта, за да не се притеснявам за това.Влязохме за ритуала.Обувките вече толкова ми стягаха, че само престъпвах от крак на крак.Съответно не можах да се съсредоточа върху думите на отчетата и само гледах хората и им се хилех.Някои от тях ми направиха забележка, но какво да направя. Дойде момента с размяната на короните.Докато обясняваха на кума какво да прави, аз се сетих как на сватбата на кумовете единия свещеник беше направил много забавна изцепка докато си пееше и почнах да се подхилквам.С много големи мъки корона се задържа на главата ми.То с тези цветя трудна работа. Свършихме с ритуала и излязохме да пуснем гълъбите преди да завали.Аз си взех моя, половинката неговия.Неговия гълъб се оказа много страхлив и буен и той го изпусна.Беше голяма голяма картинка.Разхожда се пилето пред църквата, а младоженеца седи и го гледа и се чуди да го хване ли, да не го ли хваща.  Пуснах аз моя и другия излетя след него.В този момент заваля едн ужасен дъжд и се разминахме с желанието да направим откритва фотосесия.Заради дъжда ли, заради нещо друго ли, настъпи една неорганизация.Всички се чудеха какво да правят и  в крайна сметка настана лудница.Разбрахме се с фотографите да отидем до един хотел да се снимаме и тръгнахме натам.Забравх си телефона в майка ми, младоженеца и баща ми, който караше фотографите, тръгнаха с гостите от Хасково да им покажат къде е хотела, в който ще спят, а аз останах само с шаферките.Бях побесняла.   Добре че в мен беше другия ми телефон, че да успея да се свържа с някого.Овиках и баща ми и младоженеца и който ми падна.Явно вече ми дойде нагоре.

Добре че бяха шаферките ми да ме успокоят.Истински съкровища са.
В крайна сметка стигнахме до хотела и ни разрешиха да се снимаме.С влизането в хотела захвърлих обувките и почнах да ходя боса и да си чакам резервните обувки.Наснимахме се и към 18.50 тръгнахме към ресторанта за изнесения ритуал.Роклята ми горката беше станала на нищо заради дъжда, но какво да се прави.
Събраха се всички гости и водещата и нейните помощнички ги настаниха и им раздадоха герданите.Настаниха се и влязохме и ние за ритуала.Беше много хубав и чак се просълзих.Естествено успях да настъпя младоженеца и с гордост позирах така.
Мина ритуала и водещата обяви, че приятели на половинката ще върнат ключове от ергенската му квартира.Събрахме две шепи ключове, явно много е раздавал.
Седнах за 5 минути колкото кума да се изкаже.Речта му беше много хубава и всички му се радваха.След това се почнаха едни танци, едно чудо.След няколко песни докато хората си почиваха, изтанцувахме нашия първи танц.В крайна сметка избрах Васил Найденов и Силвия Кацарова-Всичко е любов.В този момент имах чувството, че въпреки всички хора около нас, съществуваме само ние и никой друг не е важен.Беше толкова хубаво, че не ми се искаше да свършва.
По-късно пак за почивка на гостите баща ми ни направи подарък фойерверки.Бяха страхотни.След това на голям екран прожектираха клипчето с нашето блиц интервю.Много се смяхме с отговорите.
Имахме хвърляне на букет, на жартиер, игра пред кумовете (имаше и кючекиня, която игра с тортата и стана още по-забавно), рязане на тортата, преобуване на бебета и състезание за най-дълга целувака между нас и кумовете.Беше страхотна и незабравима вечер въпреки всички организационни проблеми.
Имах голямото желание да отидем на диско,  но в момента, в който седнах в колата, краката ми блокираха, та диското отпадна.
Прибрахме се към 2 и почнахме с разопаковането на подаръците.Като привършихме беше станало 4 часа и блаженно заспахме.
Това беше нашата хавайска приказка, която няма да забравим. 

Dallila   било е като в приказка. На места се смях с глас
Момента на изнервяне винаги го има, организацията е голяма, доста време преди това и винаги излиза нещо непридвидено и извънредно. Важното е ,че си била истинска принцеса!!!
Я кажи за тейбълките по масите с имена на острови. Много ми стана интересно
И снимки чакаме
Желая Ви семейно щастие, разбирателство и хармония!!!

Мименце, картичките за масите бяха от едната страна с номерче, а от другата с име на хавайски остров.Не знам дали някой забеляза, но аз си знаех   В галерията съм сложила една картичка с име на остров Макупапапа.Като цяло са сложнички и затова сложих и номер за по-лесно намиране,
Снимки за сега имам само любителски и ще кача тези дни.
Благодаря за пожеланията, да ти се връщат

Наде, страхотни неща си показала в галерията
Сега видях и картичката, много оригинално решение е това с имената на островите. Няма значение дали гостите са забелязали или не са, важното е , че си създала атмосферата на ВАшата хавайска приказка
Ще те следя за снимките

Слагам сега няколко докато се наканя да оправя албума!

Dallila страхотни сте  А с двете коли и надписите им е много оригинално 
Личи си че е ставало купон 
Сега ни остава прекрасния спомен и мнооогооото емоций 

Dallila, много искам да видя снимка на двете коли с табелките
А вие защо така плахо нагазихте в басейна?

Лелеее, като чета разказчето и направо... Лудницата при вас е била пълна! Снимките са много хубави, било е купон на макс! Ех, какво повече може да иска човек... Успех в живота мила Dallila!

Ето ме и мен.Вчера се завърнахме от медена почивка и сега се опитвам да влизам в релси.

За нагазването в басейна мога да кажа, че роклята ми и суха беше тежка, а за мокра не ми се мисли.
Ариел, много ти благодаря и ти пожелавам да ти се връща стократно. 




Модератор: Редакцията е извършена по молба на Dallila

Охо, булка ти се завърна Как беше медената почивка?

За съжаление  Хич не ми се тръгваше, така си ми беше хубаво на плажа. Почивката беше супер.Като се осъзная на кой свят съм и преживея шока, че се прибрах и още на летището ме заля бг простотията, ще кача снимки.

Добре дошла в България

Цитат на: Dallila в 14.07.2010 09:35

Като се осъзная на кой свят съм и преживея шока, че се прибрах и още на летището ме заля бг простотията, ще кача снимки.

Ммм, дааа! Много познато!

Искаме снимки! 

Dallila, къде бяхте на меден месец, че съм пропуснала?
Снимкиии, да се включа и аз сред желаещите.