Здрасти, мацки!

Секс пози, рибка и секцио - днес това са топ темите, а?

Аз съм била в рибен ресторант, но хич не му се зарадвах. Риба обичам само на рулца от раци, другата...

Пък иначе знам, че трябвало поне веднъж в седмицата да се яде. Къде ти...

Като стана въпрос за ядене - Ечи, мила, тази вечер ще ти пусна рецептата за хлебчетата, че пак я забравих у нас. Не че не я помня и наизуст, ама и снимки да пусна, грамотно да е. Между другото вчера я пробвах само с пълнозърнесто брашно и си стана екстра, малко е "пясъчна", ама Явор ме похвали, че си били много хубави, та сега съм вдъхновена за още "проекто-хлебчета".
Лени, а ти като каза за този колега, дето не знаели хората, че чакал дете... ми то в моя офис примерно никой не знае, че се сгодих. Даже не ми е минавало през ум, че трябва да разказвам, защото не е някаква грандиозна новина, пък и при нас клюката е основно средство за разнообразяване на времето, прекарано в офиса, и хич не ми се искаше да се чудят и коментират кой бил човека, какво работел, с каква кола ме взимал от работа и такива глупости, които обикновено се ръсят по повода. Бях казала само на колегата, с когото сме заедно в отдела и една по-близка колежка. Днес обаче слушам как една овца, дето отгоре на всичко и се изживява като половин шеф, заобсъждала пред Човешки ресурси, че във фирмата имало три момичета, на които единственото им занимание било да намерят жених, за когото да се омъжат. А тя самата е страшно чепат характер, с никой не се разбира, кара се с всички и се врътка при най-малкия проблем, зарязвайки го. Освен това се ожени на 40 и кусур години и явно идентифицира по-младите и необвързани момичета със себе си. Та аз общо взето приключих участието в тия обсъждания на неженените с това, че на мен тая тема не ми е интересна, понеже тоя въпрос с годежа е преминал. И те всичките -

, ама как така не знаели, защо не съм била разказала и не знам си още какво. Явно си минава за събитие с уведомление това. Еми... аз какво - на челото ли да си го напиша? И с една усмивка се изнизах от разпитванията. Честно казано, ако човек работи в офис с готини колеги, другите ще знаят какво се случва с него, но ако не ви свързва друго освен работата, и аз не бих разказвала наляво-надясно. Това са си лични неща и поне тук при нас, едва ли някой се интересува повече от теб, отколкото само да си разнообрази списъка с клюките. Брех че обяснение дръпнах, ама да си кажа.
Понеже стана въпрос за празниците - ние с Явор се прибираме във Враца, за да отпразнуваме рождения ден на баща ми и сме замислили някакви миниатюрни пътешествия по Северозападна България - Клисурския манастир, Балкана, еко-пътеките, музея... има какво да се види и ако имаме и късмет, времето ще е слънчево. Отсега ми е хубаво като се сетя, че идват такива дни, защото всяко бягство от ежедневната рутина и това да прекарвам повече време с Явор са си награда...

А вие? Как ще сте покрай празниците?
Еееееех, като казах празници и пикници - четох вчера едно интервю на българка, която живее в Нова Зеландия със семейството си и чак се размечтах и тук да е така, като обясняваше колко е уредена държавата, как думата на всеки е закон, корупцията е почти нулева, а природата се пази и никой не хвърля никъде дори хартийка от дъвка. Сигурно ако живееш на уредено и красиво място, самият ти се стремиш да пазиш реда. А тук вечно имам усещането за хаос... Я да ви покажа направо интервюто, ако нямате друго за четене:
http://e-vestnik.bg/8938/sonya-arabadzhieva-ot-nova-zelandiya-v-posledniya-zemen-ray-detsata-ni-shte-ostanat-balgari/П.П. Три нови отговора, докато публикувам.. Хихихихих! Нинче, а честито за обяда!

П.П.1. Аааа, Фийбс, и ти си тук! Привет! И аз постепенно отивам на твоя вариант за обяд. Дано се справя, че гладът е голям змей.