Пу-пу, прекрасен малък Марти   как сладко спинка   И какъв е послушко, хапва, спинка, браво на бебчо   Сподели, моля те, с какво мазило си маза зърната?  

Миличка, честита рожбичка!!Извинявай, че с такова закъснение, ама знаеш как е 
да ви е жив и здрав, прекрасен е!!!

Ванюша, малкият Марти е разкошен, да ви е жив и здрав и все така послушен.

Ванюша, малкия е много сладък , да го нацелуваш от мен това послушно дете! Дано и занапред сте все така. А за килограмите не се притеснявай, няма да усетиш кога ще ги свалиш, особено като си тръгне мама . Да качваш още снимки да му се радваме на малкия красавец

Ама много сте мили всички Много благодарим за хубавите думи и пожелания  Всички целувки са предадени Аз нямам много време напоследък, та затова не пиша, но чета винаги когато мога
КатиНка,крема за зърна е Lansinoh - единствения който намерих без измиване. Аз и за това си го взех, но се оказа че и е доста добър - поне аз съм много доволна

Такааа...сега разказа за раждането, макар че много време мина и спомените избледняха и емоциите намаляха...но ето я и нашата одисея:
На 18-ти май рано сутринта се запътих към болницата без никакви симптоми за раждане, но с нагласата че до вечерта ще си имам бебе - да ама не.. Бях преносила с 8 дни и ме приеха в болницата. Започна се с преглед за разкритие, което никакво го нямаше, докато доктора не го направи сантиметър и половина (за не родилите майки - този преглед е неприятен, но не е болезнен..много ); преглед на ехограф, с който се установява, че в сравнително малкия си корем имам 4 килограмово бебе; попълване на документи; обличане на болничната нощничка и хайде към патологичното отделение. Аз продължавам да си мисля, че същия ден ще раждам. Настаниха ме в една стая с още три момичета, от които всичките лежаха за задържане. Никой нищо не ми обясни. Така до обяд, когато почна визитацията. Последва втори преглед за разкритие,този път многоооо по продължителен. Казаха ми, че ако бебето наистина е 4 килограма ще ми направят секцио и то още на следващия ден. След още един ехографски преглед се оказа, че бебчо е към 3 и 400 кг и че ще раждам естествено - Слава Богу И така - изпратиха ме пак в стаята и ми казаха да чакам сутришната визитация на другия ден. Бях малко разочарована, че няма да раждам, но 19-ти ми харесваше повече като дата, така че си викам ще издържа една нощ тука. Не съм лежала досега в болница и кръв от вената не бях давала дори преди да забременея, затова ми дойде малко кофти новината на следващия ден, че ще трябва да изчакам до 20-ти, за да ми направят някаква процедура "ФОТ" (даже не съм сигурна, че така се казва). Добре - още един ден не е болка за умиране. Вечерта късно ми направиха клизма  и в 6 сутринта ме свалиха в родилно отделение. Включиха ми система, в която така и не разбрах какво точно има, но мисля че е съвсем малко окситоцин. Целта е да се предизвикат контракции и матката и плода да се поставят в условия на раждане. След което спират системата и чакат раждането да започне само. Аз през цялото време очаквах да започнат някакви болки - бях сигурна че ще раждам вече Нито болки нито разкритие Станах и свидетел на една гадна случка - момичето, което раждаше до мен (ромка) и пукнаха водите по такъв начин, граничещ с изнасилване за мен (и крясъците бяха същите), че всички останали лекари в залата гледаха по същия втрещен начин като мен. Само че мен ме обзе и ужас, защото и аз лежах гола до кръста, овързана с колани и системи до това момиче... и тогава си мислех че съм следващата. Въпросната докторка, която и "помагаше" да роди се оказа, че не обича ромите, но пък по-късно разбрах че и към българките не се отнася по- добре. Не е човешко когато за пръв път раждаш и си изплашен и безпомощен, човекът, на който разчиташ да ти помогне да бърка в теб без да ти каже и една дума, без да те погледне в очите, с цялата грубост която е възможна, докато две акушерки ти държат краката (по нейна заповед) и тя те обижда през това време. За мое най- голямо щастие се появи друга докторка и въпросната жена не ме докосна... молех се само и до края да е така.

Та минаха два часа със системата, спяха я и ми казаха да се връщам горе. Трябваше да чакаме да почнат истинските контракции. Горе пак ме прегледаха на ехограф и се усъмниха, че водите не са ми много наред. Последва нова манипулация - пак на магарето - с някакъв инструмент като метална тръба ми изтеглиха малко околоплодни води - оказаха се бистри. Плацентата ми беше втора степен на зрялост, бебчо и той се чувстваше добре и решението беше, че продължаваме да чакаме раждането да започне само. Направо ми се ревеше - в стаята постоянно приемаха и изписваха момичета, идваха момичета, които преносваха и раждаха преди мен, а на мен доктора ми обясняваше, че всичко е наред при нас и че може да си чакаме докато бебо реши да излезе, което според него нямало да стане преди празниците (идваше 24-ти май). Тук е мястото да кажа, че екипа в патологичното отделение беше невероятно добър. Всички от санитарките, през акушерките, до докторите - страхотни професионалисти и изключително човечни. За 4-те дни, които бях там ми направиха толкова изследвания, колкото не ми бяха правили през бременността. Постоянно следяха и тоновето на бебето. И отношението беше еднакво към абсолютно всички - без значение от социално положение, образование или раса. Много съм благодарна и на моя доктор, който до последно не искаше да ми включи окситоцин или да ми даде някакво хапче за предизвикване и благодарение на него имах най-естественото раждане на Света.
Контракциите ми започнаха на 21-и към 14 и 20. Бяха на 4 минути, а болката беше супер незначителна. Към 6 вечерта ме свалиха в родилна зала. Разкритието ми беше около 2-3 см. Контракциите чести, но не болезнени. Исках епидурална, но после се отказах, защото на 5 см разкритие все още бях усмихната и се шегувах с акушерките и докторите. Пък и момичетата, които раждаха до мен бяха много спокойни. И си викам - аз имам висок праг на болката, то няма да боли толкова. Дааам, стана 8 часа, разкритието 6-7 см, болката  ...Примолих им се за упойка, обаче се оказа че можело до 5 см разкритие само. За мой "късмет" станах свидетел на 4 раждания, някои от които наблюдавах от първия ред  И както ми беше тръгнало родих последна от всички момичета в родилна зала (някои от тях дойдоха доста след мен). Бая си болеше накрая. Накрая-накрая, от 8 до 1 и 16 когато родих. По едно време бях готова и на секцио, само и само да свърши. Имах чувството, че времето беше спряло. Обаче накрая им хванах цаката на гадните контракции - застанах в едно положение и се отпуснах максимално, като идваше контракция гледах да не мърдам и да съм възможно най-отпусната. И наистина болеше по-малко. Даже заспивах. Моя доктор само минаваше от време на време и ми викаше - "Хайде бе Ваня, няма ли да раждаме вече?" Чакахме напъните, от които ме беше толкова страх, защото всичките жени преди мен крещяха най-много на тях. Бяха ми сложили система с глюкоза, няколко пъти ми даваха различни болкоуспокояващи (друг път ) и лекарства, от които щяло да стане по- голямо разкритието. От тях обаче много ми пресъхваше устата, чак гърлото ме заболя. Изпросих на два пъти спринцовка с вода, с която трябваше само да си мокря устните....

И така роди и последното момиче в родилна зала и моя човек реши, че е време и той да се пресрами. Започнаха напъните и моя доктор ме премести в родилна зала. Сложиха ме на леглото тип "магаре" с две много удобни дръжки да се набираш на тях като напъваш и ми обясни, че като дойде контракция трябва да напъвам. И зачакахме контракции...само че те спряха. Доктора ми вика напъвай, е как да напъвам като нямам контракция...или ако съм имала не съм ги усещала, защото болката спря напълно в момента, в който легнах на леглото. Както и да е - започнахме да напъваме без контракции. След втория напън доктора каза, че „следващия път тва бебе ще излезе” и че ще ми направи епизиотомия. Много е лошо като знаеш какво следва, защото нямаше упойка, аз го очаквах, даже се мръднах рязко и така помогнах разреза да стане по-голям и неправилен. Това си беше една от най-гадните части от раждането за мен. На следващия напън излезе главата на бебо с помощта на доктора, който ми лежеше на корема. Аз усетих едно облекчение и помислих, че е излязъл целия. Даже се надигнах и погледнах. Виждаше се само главичката му, всички почнаха да ми крещят защо съм спряла да напъвам...при следващия напън Марти се роди. Дадоха ми веднага да го гушна (не знам защо, по-принцип не ги дават бебетата, но аз протегнах ръце към него и сестрата просто ми го даде. ) Малкия мишок веднага се гушна в мен, зарови си главичката във врата ми и спря да плаче. Всички се разсмяха, една от сестрите каза "Е тва са мъжете "
Взеха ми го и започна шев и кройката. Сложиха ми лидокаин. Имаше доста вътрешни и външни шевове, но така и не ми казаха колко, защото "тези конци не се сваляли и затова не се броели". Според мен не искаше да ме стряска с цифрата. Накрая действието на упойката мина и последните шевове си ги усещах много стабилно. Но те пак ми бяха дали Марти, изкъпан и повит. Аз си го гушнах и си го гледках през цялото време на шиенето и някак си не усещах болката толкова.Не гъкнах дори. Даже по едно време една от сестрите много учудено ме попита - "Абе момиче, теб не те ли боли?" 
.....После ме свалиха в стаята. Не ми донесоха малкия, защото се оказа с инфекция, заради която му биха антибиотици. Беше и на кислород и на система с глюкоза заради преносването. Ръчичките целите му бяха сини. Изписаха ни на 6-тия ден вместо на 3-тия, но Слава Богу малкия беше добре. Не искам да коментирам изобщо отношението тези 6 дни. Само ще кажа, че разликата между втория и тртия етаж беше все едно съм лежала в друга болница. Акушерките ги виждахме само сутрин в 5 и 30, за да ни дадат термометри. Никой не обясняваше как се кърми , как се държи бебето а и по-добре да не питаш... Идват, буквално ти хвърлят количката с бебока няколко часа след раждането и изчезват. В повечето случаи ги сваляха нахранени и заспали и този час, за който бяха при нас отиваше за будене, а кърмата в мивката .... За мен беше безобразно и това, че настаняват в една стая току що родила жена и кърмачка - всички знаем какво се случва часове след раждането и е тъпо на половин метър от жената ти да си кърмиш детето....Нямаше и никакви информация за болните бебчета. Аз така и не разбра от какво е тази инфекция. Всеки доктор ми казваше различни неща. Накрая един ме попита боледувала ли съм през бременността. Обясних му, че в 14-та седмица имах бактерии ешерихия коли, които лекувах с антибиотици (защото е опасно за бебето,ако не са излекувани при раждането) и че след това и двете ми микробиологии на урината през няколко седмици бяха чисти, но той заключи че "Ето това значи е причината за инфекцията" 
.... Както и да е - всичко минава и се забравя с времето, както казват всички жени, минали по този път. На всички не родили майки желай преди всичко късмет - да попаднат на свестни доктори, защото и такива има много 

Ваня, Марти е невероятно красиво бебе и ти е одрал кожата! Страхотен е. Ох, да го гушнеш много силно от мен.
Не знам какво да кажа за разказа ти, доста ме помрачи и не мога да си обясня защо тези неща трябва да се случват. Тъжна работа. 

Ванюша, радвам, че намери време да ни разкажеш за раждането. Докато четях редовете, направо не ми се вярваше, че това се случва. Особено в Шейново, където съм виждала явно само хубавите страни на болницата. Пиши ми, моля те, на лични, коя беше тази докторка, която не обича ромите и твоя доктор. По време на престоя си в болницата, видях доста от хората там и бях с добри впечатления, но явно както пишеш, на третия етаж е едно, на втория друго. Въпреки всички мъки, през които си минала, сега имаш едно прекрасно бебе Марти и както и самата ти пишеш, вече забравяш за тези кофти моменти и за неприятните емоци, за което много ти се радвам Дано все повече избледнява спомена и забравиш всичко.

Относно размерите на бебо, и аз вече се чудя да вярвам ли или не. И на мен все ми казват едни по-големи цифри спрямо седмиците, а реално бебо може и да е по-малък. Лансиноха го взех и аз и вече се мажа превантивно, само където една си го измивам от ръцете.

Целувки още веднъж за Марти, щом му ги предаваш веднага    

леле vanyusha това отношение, каква е тази докторка, очите ми се насълзиха, че като е ромка какво.. погнусена съм от въпросната „докторка”... нямам думи... а и това отношение в болницата, как така само веднъж сутрин ще минават.. аз за бъдещите майки от Бургас искам за пореден път да кажа, че съм възхитена от отношение, от грижи, доктори, сестри, акушерки, санитарки, всички се държаха изключително добре и в човешки и в професионален аспект, аз толкова доктори не бях виждала през живота си колкото влизаха на ден, то не са визитации сутрин вечер за майката, отделни доктори и сестри за бебетата, отделни санитарки даже има.. извинявам се че малко се отдалечих... само да уточня, че говоря за окръжна болница!
vanyusha съжалявам, че е трябвало толкова време да стоиш в болницата, но въпреки всичко, въпреки болката, важен е крайният резултат, а твоето вързопче е прекрасно! Когато бях в болницата момичето в стаята при мен при първото си раждане е била в САЩ.. Е, дай Боже един ден и то скоро да стигнем тяхното ниво, искрено ама наистина искрено се надявам и моля това да стане!
За размерите - при мен излязоха не както трябва... по апарат бяхме 3,140 кг, аз родих след 11 дни бебе 3,170 кг.. нали се сещате че не може за такъв период да наддаде само 30 гр.

Ванюша прочетох разказчето и мога да кажа,че визулно бях там,представях си го.Нали и аз там съм раждала!
За посещенията-ами идваха на визитация когато си трябваше,по разписание.А за информацията за бебковците вече не мога да взема отношение.Само имам спомен,че такава даваха в определен час пред отделението.Тези неща ни ги имаше в списък в стаята.Въпреки всичко съм сигурна,че вече нищо няма значение!Нали си гушиш сега малкия,а той е такова сладкишче!Ох,ама пускай снимки,че не мога да му се нарадвам значи!

Олееееееее ето,че и тук си имаме едно пораснало момиченце!
Честита 1-ва месечинка на малкия Mарти.Нека да расте много здрав,щастлив и лъчезарно дете!
Хайде Ванюша...ела ни покажи порасналото момче!

Верно Марти е вече на цял месец и малко отгоре  Да ви е здравичък момъка, много радости да ви носи и голяяяям, умен и красив да порастне 

vanyusha, разкажи как сте Още ли си е такъв душко-добродушно и послушко Марти или вече прави палави погледи на мама В друга тема беше писала, че и коликите не са ви подминали, как е с тях положението. И не на последно място - покажи ни го това момче хубаво 

Скоро ви е време и за чиста молитва и погача, планирате ли нещо по повода

Маме и аз надничам тук, да видя дали си ни показала твоя красавец, ама...
Мини да ни разкажеш, как сте, как се гледате, какви ги вършите.
Целувки за прекрасното ти момче

Честито месече, Ваня! И аз се нареждам за новини и снимки и искам да разбера как са нещата с вас