Ама каква хубава новина съм изпуснала , flower84, честита рожба - да расте здрав и засмян, да е гордост и опора на мама и тати. На теб желая много бързо възстановяване. Чакаме снимки на малкия мъж  

Благодаря отново на всички за милите думи 
Сега ще ви напиша разказчето за раждането на сина ми..
Вечерта 22 – 23 май се събудих 3 пъти, болеше ме корем, ходих до тоалетна, отпускаше ме и аз пак си лягах, в 10 сутритна на 23 май отново отидох до тоалетна само, че докато стигна до там и 2-3 капки отидоха по бикините, при всяко следващо ходене отново ми се случваше същото, на третото сменяне на бикини реших че е най-добре да си сложа лигнин (защото съм чувала, че не трябва да се използват дамски превръзки). Тук пропуснах да кажа, че при едно от първите ми посещения до тоалетна паднаха буквално 2 капки много светла кръв. Мислих си, че не мога да остискам да стигна до WC и затова се изпусках по малко. Получавах болки периодично, но съвсем слаби и все си мислих, че е абсурд да е раждането.. Споделих на сестра ми, която от своя страна взе много да се шашка и да ме уговаря, че момента е настъпил и да тръгваме към болницата. Е, да, ама аз нали трябва да се оправя, тръгнах да събирам багаж, да се къпя, да се обличам, за никъде не бързах, тъй като знам ли болките бяха съвсем леки, можеха и да спрат, нищо не се знаеше. И лека по лека в 16 и 30 благополучно отидохме в болницата. Тук за бъдещите мамчета ще сложа един линк към сайт, в който аз засичах моите контракции: /моите бяха на 8 мин. Като тръгнахме за болницата/
http://www.contractionmaster.com/
Приеха ме в болницата с 1,5 см разкритие и леко спукан мехур. Да, оказа се че тези капчици по бельото са ми бавно изтичащите води Доктора ме попита дали ще слагаме система, а аз отказах...
Една жена се разхождаше по коридора и пъшкаше, малко ме шашна с виковете си като „не издържам”, „ох, колко много боли”.. след 20 мин и я качиха на магарето и.. роди... Та, преди моето раждане имах нагледно показано такова
Разхождах се аз по коридора, прегладняла до безобразие (цял ден нищо не хапнах, че нали уж можеше да раждам). Питах док. може ли да хапна, а той изрично ми забрани нито храна, нито вода, само устните мога да намокрям, защото ако се почне раждането при напъните може да повърна и да стане зле ситуацията. Но и ми каза че ако се забави раждането по-късно ще ми позволят да си хапна.. В 19 часа отново ме провериха за разкритие беше около 2,5-3 см – док. каза, че не бързаме за никъде и най-вероятно ще се родим на 24 май. Сестра ми дойдоха да ми донесът за ядене, вече ме бяха почнали по-сериозни болки на около 3 мин за около 25 сек, стисках зъби и след болката се наслаждавах на трите минути спокойствие. Болеше ме само кръста, разтривах го, за да поотмине по безболезнено болката. В 20 часа застъпи нощната смяна. Провериха ме пак за разкритие, този път беше по-болезнено, тъй като и лекарката допълнително /ръчно/ си ме поразшири... разкритието беше около 4 см... Болките ми станаха на 2 мин. - все по-силни и по-силни.. Поисках да ми сложат епидурална – отказаха ми, процедурата била аз да имам уговорка с анестезиолог, който да дойдел и да е постоянно заангажиран с мен... както и да е.. примирих се, че ще минем без нея.. болките продължаваха да стават неистови.. второто, което поисках е операция.. една от сестрите започна да ме уговаря, че нямало смисъл, че по-добре по нормален път, а аз не издържах.. погледнах часовника – беше 20 и 50, реших да го гледам всеки път когато можех да си вдигна главата нагоре, тъй като той висеше на стената, да видя колко време ще мога да издържа, имайки предвид че нали ще раждам на 24 май... В 21 успях пак да го погледна, в 21 и 15 отново, но вече бях... казах че не мога повече и няма да издържа...

Докторката започна да напъва с мен, беше постоянно до мен, казваше ми, показваше ми, опитвах се да правя всичко както казва, цялата треперех от болка, бях застанала между две легла и се бях хванала за рамките им отстрани и така се тресях, на северния полюс да бях по-малко щях да треперя... В 21 и 25 отново успях да погледна часовника.. никакви сили за нищо нямах вече.. и изведнъж чух лекарката да казва слагайте система, бързо в родилна, пригответе еди си какво (не им разбирам термините), хайде да се качваш, направо ми се губи, все едно се местих из пространството с бели петна, всяка втора крачка ми се губеше.. Качиха имаше 3 сестри акушерки и лекарката ме израждаше, държаха ме за де що има място по мен – крака, глава, друга натискаше корема ми (сега ме боли едното ребро) така ме бяха заобиколили и само повтаряха кога какво да правя. При самото раждане на бебето нямаше никаква болка. На втория напън и главичката излезе, след нея се чу едно пльооок и се появи на бял свят целия дребосък... В 21:55 се роди моето бебе... Показаха ми го... Изкараха плацентата.. като нова бях, нищо не ме болеше... чувствах се повече от прекрасно...И тогава дойде една жена, държеше един голям чаршаф, преметна го през врата ми и в краищата му ми върза краката.. щяха да почват да ми шият.. е, да, ама, заради моята сенна хрема докторката се отказа да ми бие ледокаин и без упойка без нищо.. няма да ви казвам как се чувствах, но на фона на контракциите няма място за сравнение.. (Съвет към всички дами, ако има опасение за каквото и да е – алергия, напоправете проба за ледокаин, за да не се получи като при мен..) Имам и външни и вътрешни шевове, даже не ми казаха и колко с точност са... Както предполагам всички знаят 2 часа се престоява на това легло.. тогава дойде една сестра и ме попита – Ти разбра ли какво стана.. В недоумение попитах – какво, тогава ми казаха, че тоновете на бебето са започнали да отслабват и затова са почнали бързата процедура, бебчо се роди с веднъж завъртяна около вратлето пъпна връв... Дойде време да ставам от леглото, докараха инвалидна количка, седнах в нея и... ушите ми писнаха, почнах да виждам на петна и казах само лошо ми е.. докторката започна да ми бие шамари и следващото нещо което помня е как лежа на едно легло със система глюкоза в ръката, отново ми удряха шамари, мокреха ме с вода, вадиха ми шоколади, соленки, правеха ми айряни... (Отново съвет – яжте, без да се притеснявате за нищо, не ходете на гладно както аз глупаво постъпих!) Когато си отворих очите усмивката ми беше до ушите, бях страшно щастлива и се чувствах като нова, не знам колко време съм била отвеяна, може и за 2 мин. Да е било, ама сънувах, че съм някъде, ама на много хубаво място и ми беше страшно приятно.. Изкарах им акъла на хората, поглезиха ме малко и след още половин час решиха да ме качват ама мноооого внимателно... Видях се за 2 мин със сестра ми и майка ми.. Настаниха ме в стая специално срещу стаята на сестрите, за да може да съм им под око, проверяваха ме на 1-2 часа (водеха ме – колабиралата майка )... Цяла вечер не съм спала, бях се втренчила в малкото вързопче и не можех да си отделя очите от него, просто седях и го гледах, а часовете направо летяха...

Извинявам се, ако съм била прекалено образна в разказа си!
Извинявам се и за дългите постове!

Едно от прекрасните неща, които ми се случиха беше и обаждането на мъжа ми.. Той в момента прекосява океана и единствен той може да ми се обажда, чист късмет беше че ми се обади точно когато ме почваха големите болки и разбра, че ще се раждаме, а второто му обаждане беше час след като вече бе станал татко..
А ето го и нашия син Андриан:

Мила мамче, да ти е живо и здраво, прекрасното момче!!!
Избрали сте му много хубаво име
Толкова ми е мъчно, да прочета за всички тези болки, но както знаем те са неизбежни
Сега предполагам вече всичко е зад гърба ти и си гушкаш прекрасното детенце
Надявам се също вашият татко да се прибере по-скоро,защото тези първи дни и седмици с бебто са преживяване, което трябва да се сподели от двама
Мъникът е много красив

flower84, мила, толкова мъчно ми стана като прочетох колко си се мъчила . Браво за смелостта и силата! А бебо е прекрасен , най-голямата награда за всички усилия. Дано и тати скоро е до вас .

Цвети,страхотен разказ!И ти си много силна мамче!Браво!Справила си се чудесно,а като гледам резултата е невероятен!Едно красиво съкровище си имате вие!Пу пу пу!Целувам и и двамата!

Цвети , силно мамче си  Определено като погледнеш резултата , и нищо вече няма значение . Андриан е страхотен 
Пожелавам ти много скоро и тате да е при вас, и заедно да се любувате на съкровището си .
Много целувки от мен и за двамата

Flower84,разказът ти е много въздействащ,чак ме просълзи,много си изтърпяла,но си заслужава,нали!?

flower84, ще ме извиниш, аз оставам малко без думи - надявам се че ще ми простиш все пак още не съм раждала. Само ще ти кажа, че се радвам за теб и семейството ви. 

flower84, честит син! Да ви е жив и здрав, да ви носи много радост и гордост!
Разказът ти за раждането много ме развълнува и разчуства.Вижда се ,че не ти е било никак леко, но си се справила геройски, за което те поздравявам

Цвети разказа ни един много вълнуващ,трогателен и в същото време хубав,подробен разкза.Много съжаява,че е трябвало да преминеш през толкова болкоа,но пък в крайна сметка си струва заради това прекрасно вързопче до теб и предполагам вече си забравила всякаква болка!
Малкия Анди(ако може така да го наричаме и как всъщност му казваш ти на галено) е едно прекрасно и много сладко малко момченце!Да ви е жив и здрав.
П.с.Очаквам с огромно нетърпение още снимчици да ни покажеш!

Ей Флауърче, снощи ти четох разказа докато държах Габи - много ме развълува  силна мама си ти - гушки!
Всичко се забавя нали? 
Радвай се на малкото човече до теб.
Чакаме снимки и по-честичко включване с новинки около вас