Сложих е в галерията, нещо ми казва че нямам достатъчно място.

Лелеееее ама това времето прелита много бързо...
И ето,че сладката,малка Дара е на вече цяло 1 месече!Да е много здравичка,весела и щастлива!
Олеее колко е сладка...пу-пу

Хайде дойде ред и на моето разказче.... , че то времето минава и някакси като че ли малко ми поизбледняха емоциите от раждането. Първият ден след като родих, единствената ми мисъл беше, че никога няма да раждам повече, на сега като гледам моето Слънчице и как расте като гъбка, мисля че бих родила още три поне...ако имам времето и възможностите.

И така, на 8 ми вечерта отидахме в болницата да ме приемат за планирано секцио, като уговорката за датата беше 9ти сутринта към 9 часа. Аз бях определено много притеснена и сякаш и таткото беше тъй като до Шейново в колата никой от двама ни не проговори.....явно и на двама ни беше притеснено от неизвестното. И така приеха ме дежурните лекари, качиха ме на трети етаж и ме сложиха на запис на тонове, тоновете бяха супер и ме оставиха в тази стая да си чакам. Аз естествено попитах няма ли да ме настанят някъде, сестрите казаха, че чакат нареждане от дежурния лекар за мен. Полежах на едно легло около половин час и ми казаха да отида за клизма и тоалет. И така след неприятните процедурки, от които постоях около час в тоалетната, накрая излизам и ме среща някакъв доктор, който след това разбрах че е анестезиолога като ме видя и ме попита аз ли съм момичето седалищно, което чака за секцио. След няма и десетина минути, отново дойде при мен и ми каза, че трябва да слизаме в родилна зала. Междувременно имаше едно момиче, заедно с мен, което се мъчеше от доста време и направо ми стана жал за нея.....как се гърчеше от болка.
И така анестезиолога ми взе багажа и ми помогна, в родилна зала ме сложиха на едно легло и трябваше да заема поза свита в кълбо, за да ми сложат упойката, не знам дали да ме успокои или просто е такъв човек, ми каза че ми слага две упойки, едната за операцията втората за през ноща, за да не ме боляло. Така и не разбарах точно какви бяха...а и никой не си направи труда да ми каже.
След има няма 15 минути, ми сложиха паравана, при което непрекъснато ме питаха дали си усещам краката. Времето ми се стори толкова дълго, докато ме режаха и извадиха беба и определено мога да кажа, че се усеща, не се усеща болка, но чуството е доста странно, не мога да го опиша точно сякаш те дърпат на всички посоки и определено като извадиха беба ми олекна. Тя изплака като малко котенце, веднага е взеха и след няколко минути ми е показаха, беше толкова синичко-червена и много сладка. И така в 22.50 на 8ми май станах мама на бебка Дара с мерки 3200 и 48 см.
След това ме шиха около 30 минути, и накрая вече започнах да си усещам лекичко как ме шият...след това ми стана ужасно студено, толкова студено, че цялата треперех и като ме преместиха в реанимацията доктора ме зави с две одеала. След 30 минути навън заваля като изведро, толкова силен дъжд се изля през нощта, тъй като аз през цялата нощ не успях да заспя, само придремвах лекичко. Пожелах си да й върви на моята малка мишка като по вода през живота. В общи линии това беше моето бързо раждане, което за сметка на възстановителния процес беше много лесно и безболезнено. Сутринта в 6.00 часа сестрата ми направи душ и ми извади катетъра, при което ми каза, че трябва да сигна до мивката за да си измия зъбите, това беше най-трудното ми ставане през живота, а като за капак и леглата на втория етаж се направени да ти е още по-трудно. Както ми каза един от лекарите, те били част от възстановителния процес.
В общи линии, сестрата се оказа права, колкото по-бързо се раздвижих след секциото толкова по-бързо ще се възстановиш, вече дори не помня болката при ставане, при ходене до тоалетна, при ходене. Всичко избледня, на петия ден като ме изписваха аз вече си ходех като в нармално състояние. И все пак ако дай боже имам и други деца, се надявам да не стигам до повторно секцио.
На нераждалите и на тези, на които им предстои секцио, мога да кажа, че няма нищо страшно, всичко се забравя и бързо минава. 

Мила Бени, честита ти дъщеричка! (макар и с доста закъснение  )
Нека Дара расте здрава и усмихната за радост на мама и тати и да им носи много хубави емоции и незабравими мигове!

Извинявай, че чак сега се включвам да ти честитя, но не бях влизала отдавна и малко бях поизпуснала новините. 
Прочетох разказчето и честно казано, доста ме развълнува, пък макар и планирано секцио. Ох, колко ми е познато това първо ставане след операцията и 5-те крачки, които трява да направиш примерно, ти костват нечовешките усилия, но и естественото раждане не е песен в повечето случаи, така че правилно са го казали хората - лесно майка не се става. Но права си, че колкото по-бързо се раздвижиш, толкова по-лесно се възстановяваш.

Видях снимчиците - прелестна е Дара, като ангелче е, как сладко спинка само!

За кърменето...ох, не знам и аз вече. Бях решила да не давам непоискани съвети, но не мога да сдържа като виждам, че имаш такова огромно желание да кърмиш.
Първо, мила Бени, без да ми се сърдиш, но според мен подхождаш грешно.
На педиатърката ти шапка й свалям за това, което те е посъветвала - а именно да не дохранваш. Рядко са такива педиатри в днешно време - повечето съветват точно обратното - да се дохранва с АМ. А твоята определено подкрепя кърменето - хората такива педиатри със свещ ги търсят, ама рядко се срещат.
А смесеното хранене обикновено е началото на края - веднъж изпити 20 мл АМ са си 20 мл по-малко произведена кърма, понеже организмът я произвежда на принципа търсене-предлагане.
Т.е. колкото по-често/повече суче бебето, толкова повече кърма ще се произвежда.
Та тук не мога да се съглася нито с теб, нито с Бебчето на мечо (макар че нейния случай не знам какъв е точно понеже още не мога да се добера до нейната темичка да й честитя появата на бебчо).
Разбирам ви, че нямате, но ако искате, можете да направите така че да имате. Да, бебето ще яде по-често, ще поревава в началото (аз категорично не съм от тези, дето оставят детето да плаче), но ревне ли - давате да суче, ако ще и на един час да е, а кърменето да трае по половин-един час. (а моето в началото се е случвало да трае и по 4-5 часа). Та това го казвам от позицията на "нямаща много кърма", чието бебе 5 дни беше на АМ в родилното. Обаче макар и с доста нерви (то по цял ден да кърмиш си е изнервящо), успях да почна да "произвеждам" достатъчно. Доказателство, че дори и да нямаш, можеш да имаш съм, не само аз, но и Захира, ако не се лъжа.

Та спирам, че взех да звуча назидателно, а точно това исках да избегна - в крайна сметка всеки сам си решава, пък и след раждането си в един филм - хормонални бури, адаптация, коренна промяна в живота, та само ти е до това някой да ти дава акъли  , но просто исках да помогна. 

Та Бени, миличка, написах по-горното, защото прочетох, че кърмиш по 30-40 мин., после даваш АМ и после се цедиш. Не можеш ли вместо да се цедиш и да правиш АМ, през това време просто да оставяш бебка повече време на гърдата (1 час или повече). В смисъл, не виждам логика да се цедиш, а да не оставяш бебето да изсуче това количесто кърма, което изцеждаш. 
Или поне вместо АМ, давай изцедената кърма, аз така правех, като се отчайвах, че детето гладува.
Дано някой не ти е казал, че бебето трябва да стои по 30 мин. на гърда и да се храни на 3 часа, защото тогава е обяснимо това с "нямането на кърма".
Ето повече по този въпрос:
http://semeistvo.rozali.com/dnevnik-bebe/p6427.html

Но в крайна сметка, както писах в темата на Вероника, кърмата не е панацея - ето, изключително кърмената ми Малена тръгна да вади зъби и я повали вирус за цяла седмица, така че може и да е най-доброто за бебето, но далеч не е 100-процентова гаранция за имунитет, така че като няма - няма, по-важното е и мама, и бебе да са спокойни!

Пусни още някоя снимчица на сладката Дара!

Мила Кикси, благодаря ти за ценните съвети, определено не звучиш назидателно, напротив аз приемам всякакви съвети и определон съм съгласна с теб. Относно педиатърката ми, не знам точно какво да кажа, защото точно тя ми определи три часовия график на бебето на кърмене и 30-40 минутното кърмене, така че не мога вече да кажа кое е най правилното в момент и дали тя е педиатър под камък да го търсиш.
Забелязвам от няколко дни, че Дара изсуква всичко от мен и почти не остава за цедене, сурин имам достатъчно кърма да е само на кърмене. Иначе всичко изцедено разбира се, че й го давам на следващото хранене. Просто няма начин три часовия график Дара да го изкара само с кърма, а да ти кажа честно и аз не знам защо се съгласих или защо не настоях да си храня бебето на поискване...
Може би аз самата съм си виновна за това.
Аз също съм майка не оставяща бебето си да плаче, сърцето ми се къса и особено когато плаче от глад, еми няма как да е оставя да плаче, предпочитам да дохранвма, пък колкото толкова и докогато може, от моя страна правя всичко възможно периода на кърмене да продължи възможно най-дълго, аз съм упорита и ще го направя.
В последно време и аз нямам много време за компа и форума, а и от както помощникамайка ми си тръгна съвсем не ми достига времето, надявам се в бъдеще да влезем в релси и да сме по редовни.
Имам и доста темички за четене, но не знам кога ще се случи .....
Благодаря отново за съветите и комплиментите за моята Дара!
Сложих две снимчици в галерията на Дара на 1 месец

хихихи..котенце сладко, много е готина с тая шапка, особено първата снимка, на която спинка 
Нека и аз да кажа за кърменето - все пак имам стаж 1 месец  Ние се храним на 3 часа, но аз си имах кърма още от първия ден. Аз съм много доволна от този режим, защото явно и моят организъм свикна и гърдите ми се пълнят на 3 часа (даже 6, защото давам само от едната гърда да суче). Малкия и той си е доволно сит и с пълен памперс Пък и така може да излезем спокойно на разходка, без да ми се налага да нося шишета или да го кърмя по улиците. През нощта се буди обикновено по един път към 3. Затова нека не го отричаме напълно храненето на режим и дай Боже като ти дойде кърмата както трябва, ако можеш си го приучи на режим - мое скромно мнение. Иначе и на нас ни се случва от време на време да яде през час и половина - два или да си измести часовете - не го оставям гладен, ако поиска преди да е станало време. Все пак си е човече и е  нормално да огладнее "не когато трябва", но като цяло си е изградил и той вече навик да папка в 3, 6 , 9,12, 15, 18, 21 и 24 часа.
За стимулирането на кърмата - ти знаеш, че бебчето ще го направи най-добре. Както е казала Кикси, колкото повече е на гърда, толкова по-добре. Макар че знам колко е гадно и за двамата, когато няма кърма - то се ядосва, плаче дърпа. Оффф не е лесна и твоята задача, но стискам палци да успеете. На мен също така орехите ми помагат страшно много, както и биричката (ако не те притеснява, че е газирана заради коликите). И също така се храни много. Писала си, че нямаш време напоследък, защото помощниците са си тръгнали - намирай време за ядене. И аз така нямах време един ден и направо почти забравих да ям и резултата вечерта беше, че нямах кърма - едвам изпомпах 20 мл от двете гърди. Като се подсилих хубаво (разбирай освиних  ) на следващия ден всичко беше наред.
Пожелавам ти съвсем скоро да почнете да се кърмите активно  Да нацелуваш сладката Дара от мен 

Миличка Бени -  !
Радвам се, че не ми се сърдиш!

За педиатърката аз явно съм останала с грешно впечатление, защото помислих, че подкрепя изключителното кърмене, т.е. не е от тези, които на всяка цена бързат да препоръчат дохранване. 
Но не знаех тази подробност за 3-часовия режим и 30-40 мин. кърмене. При това положение направо е за убиване тази жена.  Ами много ясно, че по всяка вероятност бебето ще има нужда от дохранване - тя откъде е сигурна, че то милото се е наяло за тези 30-40 мин.?  Или и тя вярва на изключително разпространения мит, че бебето се наяжда за 20-30 мин., а после ползват майките си за залъгалки? 
Та всяко бебче е различно и има нужда от различно време да се наяде - едно е по-сънливо, друго е по-слабичко и няма сили да суче по много, придремват, почиват, понякога сучат само за успокоение, без да преглъщат активно, но и това пак е добра стимулация за производството на мляко. Та нима ние, възрастните, ядем точно през определени интервали, едно и също количество и с една и съща скорост и продължителност на храненето? И ние сме различни, а какво остава за едно малко бебоче, което до вчера се е хранило на поискаване в коремчето на мама.
И последно, ако позволиш, едно непоискано съветче отново... Сама казваш, че не искаш да оставяш бебето да реве, та може вместо да го дохранваш, да му дадеш да суче (дори и да ти се струва, че няма нищо), нищо, че не са минали 3-те часа, до няколко дни количеството вероятно ще се нормализира спрямо нуждите на бебето. Но разбира се, щом си сама,без помощници, може да ти дойде много нанагорно няколко дни по цял ден само да кърмиш, така че аз вероятно не бих издържала (на мен първия месец свекърва ми ми помагаше много и в общи линии само с кърмене се занимавах и бърсане на прах  , е, и колики си имахме от рано, но това е друга тема). Та така си оправих проблема с нямането на кърма, но психически едва издържах, така че хич не се тормози, ако нямаш възможност за това. В крайна сметка е важно да си спокойна, а и да си почиваш, когато имаш възможност (защото мен в началото кърменето ме изтощаваше и физически много).

Ванюшка, душа, няма лошо в режима според мен, ако бебчето само си показва, че му е добре така, иначе смятам, че е стрес и за бебето, и за майката. При нас не се получи, чак сега горе-долу, но явно детето само си показва готово ли е или не. Само на едно нещо искам да обърна внимание - понякога бебчетата преживяват скокове в растежа, искат да сучат повече, по-често и пращат по дяволите всички перфектно изградени режими. В този момент майката може да се шашне и да помисли, че кърмата й е намаляла, само че в повечето случаи не е така - просто нуждите на бебето от храна рязко са нарастнали и единственото, което майката трябва да направи е да се вслуша в "сигналите", които бебето й дава и да го храни по-честичко, за да се нагоди организмът й към нарастналите нужди на бебето. До няколко дни нещата влизат в релси.  Значи, не съм само аз фен на биричките, хихи.

И така, Бени, каквото и да правиш - то ще е най-доброто за твоето бебче. Просто вслушвай се в това, което ти идва отвътре. Малко е лудница в началото, но лека, по-лека нещата ще влязат в ритъм (освен ако няма някой скок в растежа  ), независимо дали с кърмене или не (така или иначе смятам, че кърменето малко се надценява в някои отношения, както споменах в други теми, така че не трябва да е на всяка цена). Ще видиш как много скоро ще се сравяш без проблем с грижите около бебка въпреки умората.

А, и да не забравя - много сладурски снимчици - най-накрая да я видим с отворени очички, ама тя като голямо бебе гледа -  на нея, страхотна е с тази шапка! 
Целувки и на двете ви! 

Момичета, помощ,искам да ви питам нещо. От два дни Дара не е акала, иначе си ака всеки ден и то доста добро количество. Вчера и днес е страшно нервна и така както си спи се стряска и започва рязко да плаче, като е взема на ръце започва още да по-силно да плаче и да се захласва от плач. Отделно вечер след 17 часа мисля, че ни хванаха коликите вече, до сега май нямаше толкова силни, но от няколко дни вечер плаче неистово и не мога да е успокоя по никакъв начин. Мноооого ми става мъчно когато не знам какво да направя, че да е успокоя. Давам капки Колийф, някакви нови са и безумно скъпи, но май имат ефект, като че ли се поуспокоява от тях. Пробвахме Саб симплекс ма нещо не й действат добре.
Другото което исках да споделя, не знам дали при всички бебенца е така, като спи и мята ръце и крака, прави некоординирани движения, но от известно време са толкова силни, че даже се събужда от тях. Просто нон-стоп трябва да съм до леглото й, за да е успокоявам и люлям иначе надава рев.....не знам дали е нормално това. Въпреки, че в две от книжките ми пише, че до третия месец било нормално сънят им да е неспокоен. Педито ни каза, че в момента им се развива мозъчната кора и за това така неспокойно спят до третия-четвъртия месец.
Иначе когато е спокойна Дара е бонбона на мама, не спирам да е гушкам и целувам, но тези два дни направо ме съсипаха, тя реве и аз рева с нея. Ако до довечера не се изака, ще прибегнем към термометърчето май....

Мила, не се шашкай за акото. От капките за колики се запичат бебчовците. Според мен недей да прибягваш до термометър 
И нашия мъник маха с ръце и крака. Не се разплаква, но се пробужда и той .

Мила период е ще отмине, всичко което описваш е нормално.
Купи и биогаиа -на нас ни помогнаха, това са пробиотици и би трябвало да помогнат и за коликите. Могат да се дават и с др препарат против колики.

Ехооо, как сте мама и бебка?
Как я карате в тези жеги?
Коликите успокоиха ли се?
Ще чакаме отчетче при първа възможност.

Здравейте! Не съм писала отдавна, мнооого отдавна, но се надявам сега като вече сме си у дома да се поправим, въпреки, че нещо ама хич не ми остава време за компа, тъкмо седна нещо да прочета и все нещо изниква около малката шушонка и все не мога да стигна до писане.

И така в началото на юли заминахме в провинцията на едно дълго, дългоооо гости при баба-моята майка, върнахме се в края на август. Дара сякаш израсна там, минаха изведнъж коликите, нощния сън се успокои и самото дете стана спокойно и весело. Вече мога да кажа, че почти нямаме проблем с акито, акаме всеки ден и дори по два пъти на ден. В лицето на майка ми имах един голям помощник, освен че Дара порасна там, мама пък успя да си почине и да се наспи, както и да стана доста по спокойна в решенията си и уменията. 
Все още сме на смесено хранене, но от жегите ли или не знам от какво, но кърмата ми драстично намаля, все още при всяко хранене и предлагам, но за съжаление тя започна да отказва, дърпа се, сърди се и така. От началото го правеше само вечер, после следобяяд, след това на обяд, сега се кърмими само сутрин и през деня се цедя и го давам от шишенце, то не че цедя много колкото има. Все пак съм благодарна, че успях да е кърмя до 4ти месец без проблем е с добавка, но пак е нещо.

Иначе Дара е едно весело и щастливо дете, особено когато й се обръща внимание нон-стоп, обожава мама да си играе с нея, даже предпочита мен пред играчките. Обожава да й се говори, понякога когато й говоря, тя ме слуша сякаш всичко разбира с един такъв сериозен поглед. Вече хващаме предметите с две ръце, първо с една и след това с другата. От месец се опитва от легнало положение да надига глава и да седне особено когато е държиш, толкова е смешна като го прави.....
Обожава да се къпе, имам чуството че би стояла нон-стоп във вода, настава едно ритане и пляскане в коритото.....
Издава звуци и пищи, от известно време се научи да пищи, интересно беше, че една сутрин извика силно така както се събуди от сън, чу си гласа, замисли се и започна от там насетне да викаааа без видима причина...много е смешна.

Това в общи линии е от нас качвам няколко снимчици да ни видите колко много сме пораснали.

....

....

Ех, наистина много е пораснала. Голяма сладуранка е, особено с червения тоалет ще завърти главите на момчетата. 
Хубаво е, че смяната на обстановката ви се е отразило добре и сте успели да си починете.