10.06.2010 02:58
Става утре
. 15.005.2010г.
.
Оглеждам се в леглото, сестра ми е станала..., чувам, че всички са станали, приготвят се..., а на мен ми се спи...., хич не ми се става
. Като ви казвам, че нещо ми беше станало
. Цял лиген с валериан да бях изпила, нямаше да се чувствам така
.
Станах, де... взех душ и айде на фризьор - вече леко закъсняла (11.15ч. вместо 11ч., за тези, които се интересуват
как да планират сватбения ден). Там фотографът вече чакаше за най-прекрасните снимки - без прическа и което е по-плашещото - без грим
.
Фризьорката ми е позната, ама като се съсредоточи...и ни дума, ни стон..., а на мен ми е скучно.... - нали се женя - трябва да е весело
. Започнах да разказвам разни неща..., та стана приятно (на мен поне). Въобще не я гледах какво прави, пълно доверие и отпускане... чак накрая, за да уточним предния кичур накъде да го заметне
) (а по принцип се вглеждам дразнещо във всеки детайл). Като ви казвам, че бях изхабила всички нерви до обяда на предния ден..., вие сигурно не сте повярвали
... Супер стана накрая, аз поен сее харесвах много
. Междувременно навън започва да ръми..., абе валеше си направо
.
В 14ч. бяхме при гримьорката. Пообясних какво искам, показах роклята на снимка и се оставих в нейни ръце... Резултатът беше невероятен, адски бях доволна
. Не съм си представяла, че ще се харесам повече
! Гримът отне около 45 мин.
Пристигам вкъщи, където трябваше да бъде кумата след фризьор, за да я гримира една приятелка на сестра ми. Кумата обаче без никакв прическа, ужасно притеснена, посърнала. Оказва се, че фризурата от прехваления й фризьор не издържа и 30 мин. и трябва да ходи пак на фризьор, а и гримът нещо не й допадаше съвсем.... Добре че в нашия блок има салон
, а тя е супер хубава и не й трябва кой знае какъв грим, за да изглежда прекрасно
)). Тя обаче притеснена, като никога... Та в един момент се оказа, че аз я успокоявах и увещавах, че всичко е о.к.
). Сестра ми се върна от пприческа, гримират нея..., кумата пак я фризират.... и няма кой да облече булката
. Въртя се нагоре - надолу, вече са дошли разни близки вккъщи, ама всеки си се суети с нещо и няма кой да облече булката
. Изчаках ги да се наконтят и ме премениха и мен, че сама нямаше как
.
Чувствах се страхотно, невероятно..., много красива
. Ама ходя и питам всеки....: "Хубава ли е булката, а, хубава ли е?"
. Казваха, че съм хубава, смеят ли нещо друго, а...
..
Става време да идват младоженецът и кумът.... Аз стоя по средата на хола и кърша ръце... Казват, че са долу и разбира се, тук поне нямаше отклонения от прочетеното във форумите, започвам да треперя.... Не помня какво сме си казали, когато влезе Владимир... Поимня само, че обувките му седяха супер с костюма
(дни преди сватбата мери обувките с костюма най-накрая и хич, ама хич не ми харесаха как седят!
). Прегръдки, целувки, снимки, наздравици... Кумата закичи най-близките. Знам, че трябваше аз, ама бях толкова трепереща, че щях само да надупча родата излишно....
Букетът беше разкошен. Знаех само, че ще е кръгъл, с голи дръжки. Фантастичен беше, страшно ми хареса.
След известно помотване вкъщи, тръгнахме към ресторанта. Междувременно беше ясно, че церемонията ще е върте в ресторанта - времето не позволяваше. Ще излъжа, ако кажа, че съвсеееем не ми пукаше, но все пак, вече нищо нямаше значение
). Пристигнахме малко по-рано в ресторанта. Направихме снимки на ротондата.... Имаше локви и се притреснявах да не си омажа прекалено роклята... Помагаха ми да не се влачи, но и от това вече не се притеснявах особено....
. 15.005.2010г.
.Оглеждам се в леглото, сестра ми е станала..., чувам, че всички са станали, приготвят се..., а на мен ми се спи...., хич не ми се става
. Като ви казвам, че нещо ми беше станало
. Цял лиген с валериан да бях изпила, нямаше да се чувствам така
.Станах, де... взех душ и айде на фризьор - вече леко закъсняла (11.15ч. вместо 11ч., за тези, които се интересуват
как да планират сватбения ден). Там фотографът вече чакаше за най-прекрасните снимки - без прическа и което е по-плашещото - без грим
.Фризьорката ми е позната, ама като се съсредоточи...и ни дума, ни стон..., а на мен ми е скучно.... - нали се женя - трябва да е весело
. Започнах да разказвам разни неща..., та стана приятно (на мен поне). Въобще не я гледах какво прави, пълно доверие и отпускане... чак накрая, за да уточним предния кичур накъде да го заметне
) (а по принцип се вглеждам дразнещо във всеки детайл). Като ви казвам, че бях изхабила всички нерви до обяда на предния ден..., вие сигурно не сте повярвали
... Супер стана накрая, аз поен сее харесвах много
. Междувременно навън започва да ръми..., абе валеше си направо
. В 14ч. бяхме при гримьорката. Пообясних какво искам, показах роклята на снимка и се оставих в нейни ръце... Резултатът беше невероятен, адски бях доволна
. Не съм си представяла, че ще се харесам повече
! Гримът отне около 45 мин.Пристигам вкъщи, където трябваше да бъде кумата след фризьор, за да я гримира една приятелка на сестра ми. Кумата обаче без никакв прическа, ужасно притеснена, посърнала. Оказва се, че фризурата от прехваления й фризьор не издържа и 30 мин. и трябва да ходи пак на фризьор, а и гримът нещо не й допадаше съвсем.... Добре че в нашия блок има салон
, а тя е супер хубава и не й трябва кой знае какъв грим, за да изглежда прекрасно
)). Тя обаче притеснена, като никога... Та в един момент се оказа, че аз я успокоявах и увещавах, че всичко е о.к.
). Сестра ми се върна от пприческа, гримират нея..., кумата пак я фризират.... и няма кой да облече булката
. Въртя се нагоре - надолу, вече са дошли разни близки вккъщи, ама всеки си се суети с нещо и няма кой да облече булката
. Изчаках ги да се наконтят и ме премениха и мен, че сама нямаше как
. Чувствах се страхотно, невероятно..., много красива
. Ама ходя и питам всеки....: "Хубава ли е булката, а, хубава ли е?"
. Казваха, че съм хубава, смеят ли нещо друго, а...
..Става време да идват младоженецът и кумът.... Аз стоя по средата на хола и кърша ръце... Казват, че са долу и разбира се, тук поне нямаше отклонения от прочетеното във форумите, започвам да треперя.... Не помня какво сме си казали, когато влезе Владимир... Поимня само, че обувките му седяха супер с костюма
(дни преди сватбата мери обувките с костюма най-накрая и хич, ама хич не ми харесаха как седят!
). Прегръдки, целувки, снимки, наздравици... Кумата закичи най-близките. Знам, че трябваше аз, ама бях толкова трепереща, че щях само да надупча родата излишно....Букетът беше разкошен. Знаех само, че ще е кръгъл, с голи дръжки. Фантастичен беше, страшно ми хареса.
След известно помотване вкъщи, тръгнахме към ресторанта. Междувременно беше ясно, че церемонията ще е върте в ресторанта - времето не позволяваше. Ще излъжа, ако кажа, че съвсеееем не ми пукаше, но все пак, вече нищо нямаше значение
). Пристигнахме малко по-рано в ресторанта. Направихме снимки на ротондата.... Имаше локви и се притреснявах да не си омажа прекалено роклята... Помагаха ми да не се влачи, но и от това вече не се притеснявах особено....
!
!!!
Много мило ми стана, докато четях, и от все сърце искам да ви пожелая усмивките от снимките да греят по лицата ви и след 30, 40 години, семейният уют, разбирателството да бъдат с вас и хубавото тепърва да предстои
И забелязах, че имате много кандидат булки на сватбата - каква тълпа за букета




,а за зарята-без коментар
И успя, наистина успя да ни заразиш с твоята радост, можеш да си сигурна! Можем само да се надяваме нашите сватби да имат настроението и духа, който е витаел на твоето тържество! Страхотна булка, страхотен младоженеж, супер сватба! Честито!