Хахаха Нинка нямаш грижи.И шафер4ето уредихме
Мименце не е алергия-от зъбките е цялата галимацият
Това проу4ване ме разби.Пък аз слабея,ли слабея

Мимка, статията много ми хареса  
А за срещата - когато можеш, звънни.

nadelina88 , енергийни вампири се казват. Аз също ги отбягвам и уча хората около мен, че настроенията се предават лесно и по-добре да не ни предават негативното си още от рано сутринта. Да ти кажа има ефект. Вече не чувам мрънкане и викове сутрин в офиса, или поне става по-рядко.

А относно филма - не са ли героите бивши съпрузи и мъжът трябва да я залови и предадена съда? Аз това гледах снощи и много се смях.

Енергийни вампири, да. Аз пък какво име им измислих, малее .. хахахах {} 

А филма е същия, да. "Отстреляй бившата" май се казваше. Аз се чудех дали е така, защото на линка пишеше от създателя на въпросния, а пък във филма си го преведоха така. Ама няма значение, де - за същия филм става дума. Виж Лиолелса, снощи сме правили еднакво, сближаваме се духовно.. хахаха Охх.. нещо започнах много да се смея сама и не е на добре...

А иначе има нещо вярно в статията. Аз като тръгнах с моя човек, много отслабнах, но го отдавах на това, че се преместихме сами да живеем и ново начало, нов начин на живот и т.н. Ама може и от друго да е било, а? А пък сега наддадох в последно време, откакто не сме заедно, сигурно като не сме заедно много ми липсва и дебелея (макар че аз не се стремя към това).

И аз четох изследването за дебелеенето вчера. Еми... прави са. За сефте и аз да кажа за нещо такова, че бивало.

Преди да се запозная с Явор бях заслабяла здраво от нерви и тъга. След като заживяхме заедно една седмица си бях добре и после... за първи път в целия ми живот започнах да дебелея. Спортувала съм, никога не съм била дори с килограм отгоре, 10 години съм едни и същи кила и изведнъж - 5 кг. отгоре. Отесняха ми дънките, излезе ми някакво коремче, което никога не бях виждала... чудех се какво ми става. Явор ми заяви, че най-после съм придобила типично женски форми и ме харесвал повече отпреди. Аз пък се чувствах тежка, единственото, което ми харесваше беше, че гръдната ми обиколка скочи с няколко сантиметра. Сега малко по малко като че ли нещата се връщат в нормалното си състояние, но пак си имам в повече... От една страна се чувствам сравнително добре в кожата си, от друга пък - не съм свикнала да съм така. И макар че винаги съм била критична към суетните хора, ето че изписах десет реда за това, че съм наддала килограми. 

Исках да ви пусна една статия - вчера я четох и ми направи впечатление, защото и аз съм минавала през някакви подобни етапи преди, но ето че имало и други като мен, та да ви питам - вие били ли сте такива някога в своя връзка?

http://www.jenatadnes.com/bg/news/5-news.html

Аз тия дни съм унила като цяло. Вкъщи всичко е прекрасно, но в работа... е ужасно глупаво. Криза, намаляване на заплатите... всичко си е както си е, свикнахме вече, но по-глупавото е, е че върша скучна работа, по цял ден чета договори и пиша едни и същи неща - анекси, пълномощни, не знам си какво... никога не съм искала по цял ден да работя това, но не чувствам никаква амбиция да правя повече в тази област И тогава какво ми остава? Хем трябва да работя и да изкарвам пари, хем не съм мързелива, но... нямам никаква мотивация. Всеки в нашата фирма си трае, всичко си е едно и също всеки ден. Не мога да търся друго място сега - нито моментът е удачен, нито е правилно. Търся себе си, но дали ще открия нещо - не знам. Много ми е глупаво като съм в подобни етапи - имам нужда да правя нещо смислено, а не го виждам какво е.  Сигурно ще решите, че явно си мра от суета и от нямане на нещо, с което да се занимавам, но не е така - имам си работа, но чувствам, че затъпявам. Отвратително е.

А така били ли сте?... Днес е денят на хилядата лични въпроса явно, извинявайте.

Деничко,аз имам отговор на всичките ти въпроси - идвай в нас да пием кафе  Може пък да избистрим някоя гениалност по някоя от темите  Гуш!!!

Аз мисля, че ние жените сами водим битки, без дори да имаме причина - или поне аз. Усещала съм се как ревнувам ужасно и се боря със себе си, не на него, а на себе си да докажа, че съм по-добра от Нея (независимо коя), без тя дори явно да се е изпречила на пътя ми. Задавам си въпроси дали тези бивши са останали в миналото, защото така е трябвало или просто историята не е можела да продължи и е имала спънки по пътя си, които са оказали влияние за този край, който дори се питам дали е истински (а той никога не ми е давал повод да мисля за тях като за някаква пречка, показал ми е, че за него аз съм жената, която иска и не иска това да се променя), защото те са били щастливи, било то и Някога! Спомням си как веднъж той ми каза, че Я е видял рано сутринта, още не е била разсънена като хората, и е била много красива. Не казвам, че съм най-красивата на света, не казвам, че той трябва само в мен да вижда красотата и когато го каже за Ева Мендес не е същото, защото тя е Бивша! Ама май много изписах и викам да спра, но иначе мисля, че битките си водим самите ние и не от страх, а от суета може би, не знам... Още си задавам въпроси и аз...

Цитат на: nadelina88 в 13.04.2010 14:02

Аз мисля, че ние жените сами водим битки, без дори да имаме причина - или поне аз. Усещала съм се как ревнувам ужасно и се боря със себе си, не на него, а на себе си да докажа, че съм по-добра от Нея (независимо коя), без тя дори явно да се е изпречила на пътя ми. Задавам си въпроси дали тези бивши са останали в миналото, защото така е трябвало или просто историята не е можела да продължи и е имала спънки по пътя си, които са оказали влияние за този край, който дори се питам дали е истински (а той никога не ми е давал повод да мисля за тях като за някаква пречка, показал ми е, че за него аз съм жената, която иска и не иска това да се променя), защото те са били щастливи, било то и Някога! Спомням си как веднъж той ми каза, че Я е видял рано сутринта, още не е била разсънена като хората, и е била много красива. Не казвам, че съм най-красивата на света, не казвам, че той трябва само в мен да вижда красотата и когато го каже за Ева Мендес не е същото, защото тя е Бивша! Ама май много изписах и викам да спра, но иначе мисля, че битките си водим самите ние и не от страх, а от суета може би, не знам... Още си задавам въпроси и аз...

Наделина, и аз избистрих подобни отговори за себе си. Явор каза, че подобни битки водели хора, които имат липса на увереност, а аз не знаех дали е прав или греши. Факт е, че и аз съм чувствала подобна "криза", макар и само веднъж. Виждала съм снимки с предишните, чела съм негови думи за други и са ме съсипвали, при все че знам как най-истинските думи е казвал на мен. Изпадала съм в жестоки колебания дали е истинско всичко, което се случва, само защото е имало нещо подобно, което той е чувствал и преди към друга. Пак проклетата суета май е това - желанието да сме най-красивите, най-истинските и най-незабравимите. Дано имаме повече воля и увереност в себе си, за да не чувстваме подобни неща.

Бебчето, страхотна си! Ще измислим нещо и действително имам нужда от някой страничен поглед и идея сега. Прегръщам те силно!

Ето за това не бива да говорим за бившите, нито да разпитваме за тях.
А и той, nadelina88, с кой акъл ти е казал, че е била красива   Аз на тази реплика бих се побъркала.

А бившите никога не остават в миналото. По себе си съдя. Все още се обичаме с момчето, с което живях 2,5 години в София. Никога неяма да спре това. Все още като се видим, краката ни се подкосяват. Но знаем, че вече няма връщане назад. Чуваме се само по празници. Всеки е започнал нов живо с човек до себе си. Сегашната си половинка обичам безумно много, но когато бившия звънне, променям гласа си и сърцето ми слиза в петите. Това не означава, че пак ще се съберм, нито, че обичам по-малко сегашния. Дори обратното. Сегашния обичам както никой друг, но и другото никога няма да изчезне. За това му казах тези неща и че не искам да ги бърка. На бившия ще реагирам винаги и не зависи това от мен, но знам, че искам да съм с него и двете чувства са коренно различни и нямат място за сравнение. Повече по темата никога не сме говорили.

Нали знаеш, скъса ли се въжето, колкото и да го завързваш, пак ще се къса.

Нинка, много си права, че в горещия огън не бива излишно да се рови. Никакъв смисъл няма, но ето че се случва.

Като четох за твоя бивш, се замислих за моите бивши и... не си спомних нищо. Тоест, помня фактите, събитията, местата и думите им. Помня дори досадни подробности. Помня усмивки и красиви моменти. Не помня обаче усещането и не чувствам нищо от нещата, които иначе знам с разума си.

Откакто съм с Явор сякаш открих себе си и за първи път не изпитвам носталгия по нищо отминало. Нямам резерви, нямам колебания като преди дали ще се разминем, дали ще ни е трудно. Дори насън е само той. Сигурно и затова единствено него съм ревнувала и съм се срамувала от това тайно.

Браво на теб и Сегашния, че успявате да говорите разумно по тези теми. Аз ровех в началото, питах, наранявах се излишно с признания. Сега това го няма и дано никога не се върне, за да не си тровим нервите с предишни хора, които трябва винаги да си останат такива. И ето, че тук не съм съгласна с теб, затова че винаги остават чувства към бившите. При мен не останаха. 

Деничка:

И ето, че тук не съм съгласна с теб, затова че винаги остават чувства към бившите. При мен не останаха. 

Значи хората не са си заслужавали, а ти колко нерви изхаби по тях 
Мога само да се радвам за това, което пишиш за теб и Явор. Истинското винаги си личи по ей такива дребни неща и няма място за съмнение и притеснение. Трябва да се наслаждаваме на момента, защото никога няма да се повтори. И щом някой/я е в миналото трябва да си стои там.

Хайде стига със сериозните теми. Дайте да пийнем по едно кайве, че нещо напоследък оредяха хапванията и пийванията тук.

Току що говорих с тренера и довечера съм на тренировка, но в старата зала, а в петък и в новата ще отида. Била много хубава. Само да видя как ще я намеря.  И без това ми е домъчняло за хората и емоциите там.

Във втория клуб, в който почнах преди време не ми се ходи нещо, въпреки че тренировките са много по-добри. Не ми харесва отношението м-у хората. А и треньора много ми лази по нервите с глупости (не онзи, които ме сваляше, а шефа му). В крайна сметка отивам там да се забавлява, а не да ми вдигат нервите.  Защо съм била ходила на коледно парти с другия клуб? Кога точно ще се връщам на тренировки? Кой ме бил вземал след тренировки? Лицевите упори се правят с гърди до земята! Защо съм ритала еди как си? Ми правя което както и колкото мога. И личния ми живот си е моя работа. Те момчетата от отбора се срещат тайно да пият бира, че ако ги хване.....Добре, че стария клуб си направиха нова зала, за да мога да ходя, когато ми е удобно. В старата можеше само вторник и четвъртък.

Трябва да се стягат новите придобивки по крачетата и дупето ми 




Във втория клуб, в който почнах преди време не ми се ходи нещо, въпреки че тренировките са много по-добри. Не ми харесва отношението м-у хората. А и треньора много ми лази по нервите с глупости (не онзи, които ме сваляше, а шефа му)

Как се радвам днес, че има активни хора във форума, по принцип няма през деня, сега сте виновни, че аз не скучая. 

Лионелса, много им се радвам на хората, които тренират, за мен това е огромно мъчение. Преди приятелките ми ме караха да ходим на тичаме, ходила съм няколко пъти, но просто осъзнавам всеки път, че това не е за мене. За моя радост не съм някоя дебелана, че да ми се налага без да го искам да го правя.

Аз пък не мога да стоя на едно място и ми харесва някой да ме мъчи в залата Някаква форма съдизъм си е това моето. Аз от дете се записвам на какви ли не спортове, само за да съм в движение. Едва преди няколко години попаднах в залата по бокс и изненадващо се оказа, че е моят спорт.

Относно тренировките, за мен това си е чист вид мъчение. Най-обичам да си пушкам цигарки, кафенце, бира или вино, хапване - като се замисля това ми доставя удоволствие. Аз затова ще си ходя такава накъдрена от тлъстинки. Ама какво да направя-обичам от всичко и по много
Обещала съм на Митко, че събота и неделя ще ходим да бягаме-или на стадиона, или в Морската градина. Но дотогава има време
Деничка, ако знаеш как те разбирам. И при мен положението в работата е такова. Върша едни и същи неща, затъпявам прогресивно, не получавам никакво развитие. Преди да дойде кризата имаше доста перспективи, но сега
Познатите ми се чудят как съм се записала на курс по готварство с моите две висши. Не на готварство- ами на леярство ще се запиша вече.  

Цитат на: Мименце в 13.04.2010 15:32

Деничка, ако знаеш как те разбирам. И при мен положението в работата е такова. Върша едни и същи неща, затъпявам прогресивно, не получавам никакво развитие. Преди да дойде кризата имаше доста перспективи, но сега
Познатите ми се чудят как съм се записала на курс по готварство с моите две висши. Не на готварство- ами на леярство ще се запиша вече.  

То и при нас е същото, ама стискам зъби, докато не се стабилизира положението. Поне имам време да си пиша с вас 

Днес нещо не намирам удобен момент да се включа. То и сега де, ама така да си кажа , че ви следа