Милите ми съфорумки! Топлите ми сърчицето с думите си!
Страхотни сте!
Аз като главна заподозряна да кажа само, че Капризчето е драснала във фейса, че то се прокрадвало идеята за това днес, но друго си било официално да се каже. Ами, ето, официално ви казвам. Хихихихих!
Момичета, ние с Явор не сме правили някакви официални сбирки и такива работи. Говорихме си го още в самото начало, когато се радвахме на това, че сме се намерили и сме се търсили един друг. Много патетично звучи това "търсили и намерили", но си е чистата истина. Обичам го безкрайно, както и той мен и все повече се удивявам на това, че човек когато открие човека за себе си, просто си го усеща и няма разни гениални колебания по въпроса. И е вярно, че много от вас са ми го казвали, а аз съм си го мислела разумно, но докато не го почувствах изцяло, нямаше как да го разбера що за усещане е.
Та в тази връзка... аз и преди май ви разказвах - още първия месец с него си говорехме, че искаме да сме заедно. После започнахме да си разказваме за това кой как се отнася към неща като брак, семейство, деца, бъдеще с един човек и т.н. Тогава и решихме, че няма какво да го мислим и ще направим всичко, за да сме заедно, разменихме си пръстените, които дотогава носехме - сега аз съм с неговия, а той носи една тънка халка под другия си пръстен и си наговорихме куп романтични и лични неща, които разбираемо тотално не мога да възпроизведа, но много от вас знаят какви могат да са. След дни си заговорихме за разни дати и честно казано, остава ми да довърша едно важно нещо, свързано с мен и работата ми, да посъберем парички, да усетим точния момент и това е. Важното е как усещаме нещата, пък всички останали ритуали, работи и т.н. си имат време и място. За мен така или иначе е уникално усещането да бъда с него и да откривам всеки ден колко сме свързани.
На Великден направихме едно голямо пътуване - ходихме да се запозная с баба му и дядо му. Останахме два дни, попътувахме из милата ни Северозападна България. Видях места, на които отдавна исках да отида, за тях също ще ви говоря, но със снимки. След това бяхме два дни вкъщи при моите родители, запознах го официално с баща ми, който на тръгване пък му казал как го приема за син, надява се да се разбираме, обичаме и да си помагаме един на друг. А всъщност в нощта на Великден си говорихме с часове и се сетихме, че и двамата сме вземи решението да бъдем заедно докрай, но не сме казали на никой, а ще ни е хубаво да разкажем и... днес един коментар на dgudge във ФБ ме подсети за това, написах го и... вече знаете и вие.
Намислили сме една дата, както и разни неща, за които имаме нагласа, но те ще са напред във времето. Няма грандиозен годеж, падане на колене и искрящ пръстен... но имаме няколко безценни момента, в които се почувствах щастлива и безкрайно отдадена. Мисля, че това е само началото. Не е грандиозно, нито е като сцена от филм, но пък са първите стъпки, думи и мисли. Развълнувана съм от това, че се радвате така за мен. Това ме настройва безкрайно оптимистично, защото ми напомня още веднъж колко е хубаво хората наоколо да се радват с теб на едни и същи неща и тези неща да са така скъпи на всички ни, както би трябвало да са, за да бележат следа в живота ни.
Малко патетично пиша и сега, но аз откакто съм с него, все такива ги "творя" май.
Чета всичко от вас и се радвам на малките ви "новини" всеки ден. Прегръщам ви и пак ви благодаря, че така се радвате. Страхотно усещане е!
П.П. Малей, имам още сто неща да кажа на всяка от вас, ама много дълго стана и ме затрупа работа. Рубинче, мацко, зарежи тия цигари бе... Я колко си издържала, какво ще се тровиш още.
![=]](/Smileys/kolobok/pardon.gif "=]")
Къде я новината? Във Фейса ли?
много се радвам за нея, а тя дано се появи скоро с подробности.....ех че кеф 
),благодаря милички! 
Аз ,обаче още не съм изпитала този адски глад и затова не съм си и дръпвала!Нищо не ми пречи ей така от на мъжо цигарката да си дръпна!Разбирасе,че ми се иска да продължа да не пуша и след раждането!