Аз както вече писах по горе минах по този път..Вера съчувствам ти за преживяното...на мен когато ми се случи 02.02 ме приеха в болницата само за наблюдение,и ме настаниха в стая пълна с бременни жени,а доктора след като му казах че имам болки ниско в корема ми каза "Аз съм сигурен че си само за болнични,но ела да те прегледам"..По време на прегледа си дъвчеше дъвка и само ххх ммм "Аз си мислех че си за болнични пък то наистина имало проблем" и ме гледа "Знаеш ли какво означава това"(ме пита)Гледам го и му отговарям че незнам да ми каже той аз не съм доктор...и без капка жал и казва "Бебето ти е мъртво нищо неможе да се направи"Изпаднах в истеричен плач,потече ми кръв от носа..обадих се на милото да му кажа тои чакаше пред болницата защото не го пуснаха в отделението...Той помоли докторката да си ме вземе във вкъщи докато се успокоя и да ме върне тогава защото трябваше да ми правят изследвания и да пренощувам там...и на 03.02 сутринта ме извикаха за кюртаж..бях в пълна опойка защото неспирах да плача.не бях спала цяла нощ,само по време на опойката после цяла седмица и повече сън не ме хващаше...докато бях в болницата слушах жените как си говорят за бебетата,какво са им купили,как риткат и не бях на себе си...но съм мн благодарна на съпруга си че ми помогна да го преживея по лесно......Сега вече правим опити за друго.....

Сладурчо настръхнах като четох случая ти... наистина е много болезнено като става така защото в този момент имаш чувството че не искаш никое друго бебе искаш си точно това бебче което за пръв път те е накарало да изживееш цялата емоция около първата бременност...но уви...аз знам че скоро ще се случи и на мен...не знам защо така имам нагласа и усещане и ако не в 17-та то в 19-та темичка на бебеправещите ще съобщя че се местя в бъдещите мами  надявам се чувството ми да не ме лъже...
хубавото...ако има някакво хубаво изобщо...на ранните аборти е че бързо се възстановяваш психически  и събираш сили и желание за нови опити...моя братовчедка загуби бебче в 9-ти месец и за малко да я изтърват и нея защото бебето е било няколко дни мъртво в нея...на леля ми приятелка също в 8-ми или 9-ти месец е загубила бебче ...и не ми се мисли и не го пожелавам на никого това чувство...и се надявам тук заедно всички да можем да се подкрепяме и да си даваме кураж защото нашето бебче ни чака някъде и е въпрос на време 

vanessssa благодаря ти за подкрепата мила... то аз нямах много много време да се отчета във форума за тестчето понеже тогава не можех да вляза и когато писах вече всичко беше свършило...след което се прехвърлих в темата за изчакващи за бебеправене...
мисля да изчакам защото се наплаших доста наистина и ми казват от всякъде че е по добре да се възстанови организма...минаха вече 3 месеца и мисля нааай малко още един да мине докато да започнем на ново...

Сладурчо,BeRa много съжалявам , разплаках се докато ви четях преживяванията, припомних си и аз през какъв ад минах покрай моя аборт и е страшно и много много гадно , но трябва да сме силни и да пробваме пак , надявам се че следващия път всичко ще е наред .
Стискам ви палци бързо да се възстановите и гледайте да се разсейвате с нещо .
Идва лято  

Мая, поздравления за положителното мислене!!! Стискам палци всичко да е наред при теб!

Здравейте, искам и аз да споделя за преживяния ужас.През май месец 2008 разбрах че съм бременна, радостта ни беше голяма всичко беше много добре  даже прекрасно, всеки месец на ЖК бебчо се развива аз съм ок дойде и момента да ни кажат момче или момиче и какво се случва плода изостава с месец и половина от развитието си нямам почти никакви околоплодни води и се наложи да го махнем (така и така нямало да оживее) предизвикаха раждане защото вече бях в 6 месец.Всичко мина добре няма услажнения след кюртажа.Сега пак съм бременна в третия месец и страха ми е огромен, колкото и да си налагам да не мисля за първия път, но само доктора да ме погледне и си мисля че пак нещо не е както трябва.

Много неприятно изживяване, особено в големите месеци    А що се отнася до страха, ще го има винаги!!!

Здравейте момичета! Реших да направя нова тема за пробленмата бременност в която всички да споделим и да си помогнем с каквото можем.

След две неуспешни бременности си направих изследвания и съм носител на генотип  4G/5G (тромбофилия) И съм на терапия  от д-р Ковачева от Плевенската болница  Инвитро център фраксипарин от 0,3 и аспирин протект редуване  до 7-10 дни преди термин. Та много се притеснявам да оставя нещата на самотек 7 дена и сигурно ще раждам секцио.  Попринцип е раничко в момента съм в 17 г.с но все пак трябва да се мисли.

Здравей Михова!
Не съм много в час с проблема ти..., но искам да ти кажа да не се притесняваш .... Вярвам, че всичко ще е наред и ще имаш хубаво и здраво бебе... Стискам палци,успех!

Аз се записвам в темичката, защото и аз имам няколко неуспешни опита и правени изследвания. Сега оотново съм на бебеправещия фронт и сърцето ми е постоянно свито.....Надявам се всичко да е наред този път, защото изследванията не показаха наличието на проблем...Стискам палци на всичкки!!!

vanessssa Стискам ти палци мила  всичко да е ок. И те чакаме скоро в другата темичка. 

Момичета и аз за жалост се включвам в тази тема.
Аз отидох на лекар да ми потвърди, че съм бременна, а то ................е няма нужда да го описвам. Направо ме упоиха и ми направиха абразиото. Това беше в понеделник. Сега седя в къщи, ближа си раните и се опитвам да мисля положително.
Имам обаче едно притеснение. След абразиото спряха да ме болят гърдите. Но днес пак започнаха. Дали е нормално и има ли смисъл да се притеснявам...

Мърче ако знаеш как съжалявам да разбера това.Много прегръдки от мен и положителни мисли имаш.