Айде пак аз тук. Не за друго, ами за да ви пусна образите от вчерашната среща, ако случайно не четете темата за форумските срещи. Надникнете в темата за софийските срещи и ще ни видите.

Милизандра, мила, сещаш ли се за онази реклама на Мтел - новогодишната - "35 усмивки и 3 "обичам те"? Ей това бих ти изпратила сега. Знам, че сигурно ти е криво, но пък... какво щастие да обичаш и това да ти е усмивката или тъгата. Много по-тежко е, когато няма заради кого нито да се радваш, нито да тъжиш. Аз така си мисля всеки ден, когато ми липсва Явор, може да е наивно, но аз съм късметлия, че изобщо го срещнах и изпитваме такава обич. Дори заради един ден от това усещане си заслужава всичко друго.

Така че колкото и да те разделя разстоянието от любимия - важното е, че го имаш, нали? И че е истински любим и е човека, с когото усещаш хиляди неща...

Момичетата хубаво са казали - порадвай му се, поговори му, напиши му старомодно обичливо писмо... измисли му някоя красива изненада... каквото се сетиш! Сигурна съм, че ще се почувстваш по-добре.

А за другото - щом си липсвате, то ще намерите начин скоро да сте по-близо един до друг. Странно ми е точно аз да говоря така, но това е усещането ми - сграбчи го и не се давай на тъжните мигове!

За мен... тези дни непрекъснато такива въпроси ми задават всички - аз не говоря по темата, не отварям въпрос, но повечето хора около мен някак остават с усещане за подобни събития - предложения, сватби... Може би някой близък или далечен ден това ще се случи, не зная, но ми е хубаво, ужасно хубаво, страхливо хубаво даже - от време на време не смея да се зарадвам, от глупаво суеверие, а уж съм човек на разума, който не се поддава. И все пак... и мен са ме хванали разни красиви мисли и планове и ми се отговаря със същото. В същото време, не съм ви разказвала, но баща ми направи ужасна сцена в неделя - наговори ми куп неща, които ме разстроиха, обиди ме... а иначе винаги ме е подкрепял - сега някак не може да приеме, че съм така опиянена от обич. Предвиди ми хиляда звездни провала и много мъка... но... се надявам поне сега да греши. Обича ме прекрасен човек, а аз не мога без него. Дано преборим всички предвиждания и проблеми, защото и той, и аз се чувстваме щастливи един с друг. За първи път от години ми е така уютно, красиво и споделено-обичливо с някого. Как да не искам да боря света и да се справям с всичко? И защо го разказвам това сега... защото имам нужда да ви го кажа, защото това е моята благодарност, че ме подкрепяте с позитивизма и добрите си думи.

Аааах, пак големи писания... как все така се получава?

Лени бени, лионелса, Боги, лека ви работа.

Нинка, незнам как успяваш с тия изненади!