Здравейте и от нас

Аз пак доста изоставих темичката ни,но няма как.Свободното ми време е ограничено и при първа възможност го запълвам с Рая.Влизам набързо да хвърля по едно око но време за писане не ми остава.Доста неща има за разкаване покрай нас и ще се опитам по накратко да разкажа.
Първо искам да почерпя, защото моето слънце вчера направи цели 4 месеца

, почерпете се за нейно здраве




Миналата седмица бяхме на консултация, тежим 7,100кг. и сме дълги 65 см.Сложиха ни две ваксини и за моя най-голяма радост се държахме геройски.През цялото време се смяхме и гукахме на лекарката, дори и по време на слагането на ваксината,чак аз самата се очудих.За всичко друго си вървим в нормалните граници.Продължаваме капките за рахита.Вечерта ми вдигна малко температура но набързо Панадола дадох и нещата се успокоиха в рамките на половин час.
Сега да ви се оплача ние останахме самички, нашия тати замина и ми е доста трудно със справянето и с Рая и с магазина, но неволята учи и взимам малко по малко да влизам в релси.Доста ми е криво а и липсата на баща й и на Рая се отразява,доста беше крива и сега като се чуваме по скайпа и като го вижда на камерата е ухилена до уши и почва да му говори ( и иди после кажи че малките деца не разбират нищо и са глупави още

), а съответно нашия тати се натъжава доста, но в та наша загубена държава пари не се изкарват само се взимат.
Та да разкажа малко и новите номерца на мишлето ми.Вече се обръщаме от гръб на корем и обратното.Слагам възглавници да я подпирам а те не ги иска и започва едно пищене при което сигурно комшиите на първия етаж ни чуват.Иска да си ходи детето из цялото легло, махна ли ги започва лудо да обикаля и види ли възглавницата започва да се нерви.Ръцете ги научихме още преди месец да ги пъхаме в устата и сега така сме настървени че се опитваме и двете юмручета да ги налапаме, но при неуспешен опит ставаме целите червени нервни и започваме да ревем.Бутам и гумената дрънкалка да лапа нея но не иска, хвърля я и пак ръцете даже така заспиваме с пръст в уста

на това дете навик ще му стане това но татито ни по погрешка ни изхвърли ръкавичките в кофата за боклук като ги помислел за парцалчета

Аз още не съм започнала да давам сокчета или пюрета, но вече се замислям, незнам само че с кое първо да започна.Лекарката ми каза че мога да давам вече и пасиран сварен картоф с малко мляко, ( но картофа запича, поне така знам или по точно съм чела из нета) но ми каза да поизчакам малко защото с кг. вървим доста напреде и да не разширя стомахчето с това пюре.Та тук вече ще искам малко съвет от вас и с помощ с кое първо да започна.Смятам поне още някоя друга седмица да го забавя но трябва да се подготвя.В нета има доста изписани неща, някои противоречиви някои за предпочитане, но искам и от вас да чуя вмнение.
Ние си бяхме малко на Котел след като замина нашия тати.Бяхме на рожден ден на малкия ми племеник.Раичка се държа доста добре, аз си мислех че от гирултията и от дечурлигата ще се стресне но не.Постоянно ги следеше с поглед, придружен от смях и говорене.Беше почти в центъра на вниманието от всички - малки и големи

а мен това ме радваше защото и Рая беше много общителна с тях ( в това отношения има заслуга баща й за което много се радвам).
За сега толкова че свободното ми време свърши ще се опитам малко по късно да допиша, сега ще вложа малко снимки да ни видите



ето и една малко по стара снимка, още баща й беше тука