06.04.2010 17:27
Охххх просто не мога да се събера в кожата си
и не знам тук ли да го постна това или на др. място. Моля да бъде преместено в подходящата тема....Може ли такова безобразие....
, след като разбра, че съм бременна шефчето разтреби из целия офис, на всички колеги как ще ми вдигнел осигуровките до таван, за да мога видиш ли да взимам добри майчински. Дойде момента, в който трябваше да се говори и със счетоводителката и да обсъдим нещата (ама аз си имах едно на ум, щото винаги има уловка) и след това да снесем информацията смляна и пресмляна, какво точно трябва да се направи. Отиваме да го обсъждаме с господинчото, при което той казва: "Ми добре, почваме да внасяме осигуровките и тя като роди 3 месеца след това ще си се върне на работа, пък ще си взима от държавата заплатата" и аз така
"3 месеца след раждане да се върна на работа, никога не съм казвала такова нещо", "Е как да не си казвала, каза ми го.... " и се почна един безмислен едноминутов спор..... Казах му, че детето няма да си оставя на 3 месеца и на 6 месеца пак няма да го оставя..... дори да има кой да се грижи за него
Последните му думи бяха към счетоводителката: "Еми добре оставяме си нещата по старо му, щом не иска да се връща след 3 месец. Аз си мислех, че иска да продължи да работи за нас, но явно не е така. Ще трябва да си търсим др. човек"
Те си мислят, че като са си оставили децата на детегледачки и на бабите и всеки като тях трябва да прави.............
Извинете ме момичета, но исках да го споделя, просто не се трая в момента, иде ми да го смажа този




: що не му кажеш, че си размислила и ще се върнеш след 3 месеца пък после го пусни по пързалката като е толкоз нагъл! Стой си у вас и си гледай бебчето 1 година, нищо не може да направи. След като се върнеш на работа е длъжен да те задържи на същата позиция през следващите 6 месеца
. Успех и да пишеш какво е станало.

много се радвам, че темата все повече се разраства 
