♥♥♥♥♥♥ aprilka,malinkata,lunno momiche,dodo23,inaxastra ♥♥♥♥♥♥

Благодаря за поздравите и за тортите,Мая сега е с мен и подвиква като ги разглеждаме Много сте мили  Днес беше прекрасен ден,много вълнуващ,но и спокоен,аз най-много на това се надявах,не исках да е от тези истеричните моменти,както първия рожден ден например,тогава ми беше много притеснено и не можах да се отпусна.Сега беше съвсем различно искам пак
И аз ви пожелавам здрави и усмихнати дечица
До скоро от нас с Мая,почерпете се торта

Приказна е, за такова момиченце си мечтая и аз 

Цитат на: malinkata в 16.01.2012 14:46

Приказна е, за такова момиченце си мечтая и аз 

И АЗ! И АЗ!   

Гери, надявам се да сте добре . Разкажи ни как е Майчето когато ти остане минутка свободно време 

Здрасти,момичета 

Мая се бори доста време с хрема,кашляне и подобни работи Тази седмица си ходи на ясла,но все още не е напълно оздравяла и само се чудя кога ще цъфне отново Аз през това време се подготвям за започване на работа,чакат ме да завърша семестриално и веднага започвам по специалността - това ми е наградата за упоритото търсене на работа. Започнах да търся от миналия юни,тогава ми предложиха също работа като логопед,но с ужасни условия и отказах,въпреки че много се колебаех дали не правя грешка,след това декември отново имах предложение с още по-ужасни условия,там имах голямо желание,но реших,че ще поискам с 50лв. повече към нищожната заплата и те ми отказаха,аз също не отстъпих и така приключи всичко.Започнах да търся каквато и да е работа,пуснах безброй CV-та и в моментът,в който реших,че няма да намеря нищичко ми се обади колежка,която излиза в майчинство и иска да я замествам Условията ме устройват и сега съм в очакване,вече се запознах с колегите,с работата,остават ми 2 изпита и започвам

Доста се притеснявам как ще продължи серията болести на Мая,излизат последните 2 зъба и дано разреди малко,че направо е ужасно.Тъкмо се оправи и пак!
Много е весело вкъщи с нея,говори разни неща,къде се разбира,къде-не и така си прави интонацията.Научила е разни неща,които ѝ говорим и тя ги използва срещу нас като например: "Ей,тате,нямаш работа там!"

Лунна, Мая изкачи върха на сладоледа като направи гнойна ангина с 40 градуса температура ,нооо всички 20 зъба вече на навън и спадовете в имунитета ще са ограничени,идва лято и искрено се надявам всичко лошо да е зад нас,много се измъчи и детето и ние,от 0 болести за 2 години до 4 месеца непрекъснати болестни състояния
Сега е по-дива от всякога,вече имаме изготвена хомеотатична терапия за смаляване на сливиците и съм много доволна,вярва,че ще има ефект.
Аз срещата,ако е в Кз със сигурност ще е с нас

Дано лошото да е останало окончателно зад вас 

Това, че вече е пьлнозьбна е чудесна новина. Мечтая и аз за този момент 
Да разкажеш като мине малко време как е повлияла терапията, пьк и винаги е приятно да се четат вашите приключения.

Ако някой пьт ти се намери малко повече време, ще ми е много интересно да прочета дали е имала кризата на 2рата годинка (с трьшкането по земята и прочие), как се е изразила при нея и как си се справила с това.

Много целувки на двете ви

Инче 
И на мен ще ми е интересно да проследя какво ще се случи,но ще е малко субективно,предвид приключване на зимния период,едва догодина ще мога реално да направя окончателната оценка,но по думите на всички родители ползвали лечението на професионални хомеопати съм сигурна в положителния ефект,дори да не е максимален.

За кризата въпросът ти е много интересен за мен самата,в този период сме,но като цяло самите прояви са изключително краткотрайни и много добре се повлиява от убеждаването с простички думи.Тъкмо се ядоса и аз я погледна в очите и напарвя 2-3 обяснявания по отношение проблемното нещо и най-интересното е когато тя за секунда се поколебава как да постъпи,дали да продължи с тръшкането и викането или да се съгласи,в крайна сметка казва "Добе" и спокойно си продължаваме. Това всъщност не е много нормално Защото или аз съм прекалено властна или тя е прекалено мека и лесно се внушава.Но тя си е много спокойно и изключително разумно дете,аз отдавна практикувам обяснението за това,кое е добре и кое не е допустимо,обяснявам като на голям човек,но наистина простичко и главния смисъл,да дам пример: "Икам бобони" пред щанда със самите бонбони , съответно се започва познатата картина с тръшкането,като я погледна в очите си осигурявам наистина кратко време,в което трябва да измисля най-убеждаващото нещо,заради което няма да ги купим точно този път "Вчера яде бонбони,днес ще купим ябълки" или "Не си вечеряла,нали обичаш супа,след малко ще ядеш супа?" - Тя започва да мисли за супата и повече не се тръшка Не знам как точно се получава,но рядко има криза,в която не мога да я овладея,предполагам е от по-мекия характер. Не че не е буйна,напротив,но много адекватно усеща ситуациите и успява да се съобразява,което е най-големия проблем на децата в тази възраст.Това е периодът на поредното откъсване от майката и формиране на Аз-а ,т.е. егоизмът е огромен и много необходим. Ако детето не успее достатъчно категорично да се самоутвърди в този период,на по-късен етап се появяват личностни проблеми.
Та много съм мислила каква точно е истината при мен и моето дете,но трудно преценям сама.И само времето ще покаже какво се е случило в този период.

Хей, тук имаше една рожденичка 
Как я карате? Все по-интересна става Маичка, ако съдя по клипчетата във ФБ.
Беше ми много полезно да прочета за "тръшкащия" период и за формирането на Аз-а. Имаш ли някакви статии, които да препоръчаш по-въпроса?

http://babysling-bg.com/2011/04/11/%D0%B1%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%B5%D1%82-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82-1/#.UP1T3R26cm4

  Слънчице, благодаря за проявения интерес към темичката )) Тази статия напълно се покрива с моето мнение по въпроса с тръшкането,навярно защото е базирана върху една от най-полезните книги,които съм чела "Изкуството да бъдеш родител". Наистина е най-важно да си информиран какво и защо се случва,да имаш няколко варианта за реакция и така да избереш най-подходящия метод на възпитание за своето собствено дете.
  На работното си място всекидневно се срещам с деца,чиито родители нямат смелостта да им покажат границите на приемливото и неприемливото поведение. Страхуват се да казват "Не" или да повишат тон,когато поведението на детето определено дискридитира родителския им авторитет. Така в един по-късен етап наблюдавам, че родители и деца са разменили ролите си,авторитетите си и това изнервя и двете страни,защото нито едните,нито другите се чувстват сигурни в позициите си.
  Детето от едната страна се нуждае от силно позициониран родител,който да го насочва и подпомага във взимането на решение,а всъщност се получава така,че детето чрез манипулативното си поведение налага решенията си на родителя.
  А той пък от своя страна разбира,че е манипулиран,но не знае  защо се получава така, че не успява да  контролира ситуацията. Най-трудно за родителя е да намери начина да възвърне авторитета си и позицията си.
  Не,че съм против идеята за приятелство между дете и родител,но смятам,че е най-здравословно,ако родителят успее да задържи авторитета си и да бъде истинска опора на детето. Те имат нужда от нас преди всичко като техни родители.

moyra, много благодаря за статията!
Много ми се струва трудно балансирането между налагането на родителския авторитет и самоутвърждаването на детето. Мисля си, че това идва на дневен ред дори по-рано от момента на бебешкия пубертет.
В статията пише, че повечето родители биха посочили като най-уморителен период времето след втората годинка на детето. А ние, по-младите майки, все се успокояваме, че към втората година всичките труднсти ще се решат (зъби, нощен сън) 

ГЕРИ , домъчня ми за теб и Мая. Толкова отдавна не си писала тук...

lunno:

ГЕРИ , домъчня ми за теб и Мая. Толкова отдавна не си писала тук...

Подкрепям!!!