Знаете ли... вчера си говорих с един приятел два часа и той.. дано сега не се отнеса в много приказки за него, но само като прелюдия да го опиша - той е един такъв амбициозен, много умен и мисловен тип, висок, симпатичен, освен това е абсолютен екстроверт, т.е. има много приятели, общува с хора непрекъснато... незнам дали много успях да ви създам впечатление за него, но поне опитах. Та той ми разказваше как си има една такава идея за общуването с хората - да се опитва да ги провокира и да им влияе, но не за да имат те определено впечатление за него, а за да вижда рекацията им и оттам нататък те да предават емоцията на останалите. Примерно, влиза в магазина, продавачката е ужасно сърдита и груба, но той нарочно е усмихнат и се държи приятелски и накрая, когато си тръгва, тя вече е поомекнала и гледа по съвсем друг начин и я чува как си говори с другите и това променя и тях. Та за какво го разказвам това - защото и на мен ужасно ми харесва, когато някой каже нещо и настроението се пренася върху всички. Затова и не се сдържах да ви покажа как се зъбя тая сутрин, ама голям кеф ми беше.

Точно поради тая причина сега ще кажа, че и Роси трябва да пусне снимки от хубавото изкарване снощи и т.н. (Това не означава сега, че трябва само хубости да си показваме и разправяме, но като има поводи... защо пък не? Едно нещо от хубавите в повече и вече му е по-добре на човек.) [ Ще извинявате за тия мисли, ама нещо съм един дървен философ и аз тая сутрин, остави се. Сигурно заради разговора снощи... откога не си бях говорила така с някой на хиляда теми и да усетя, че ми работи мозъка на хиляда оборота, а не само за елементарни неща да съм съсредоточена цял ден.] Айде, спирам.
lionelsa, като каза за картичките... и аз се забавих с моите и сега ми е криво, че хората на мен ми създават хубави емоции, а аз все не успявам навреме с моите задачки и това да върна хубавия жест. А за подаръците за родителите - на мен много ми хареса идеята на echy за покривките - ще се възползвам от нея. Иначе на нас освен, че преди празника ни намалиха пак заплатите, всички вкъщи са на моята от два дни, защото са свършили парите. Така че край с плановете ми от малкото спестени парички да измисля нещо умно... всичко за семейството... ще взема да се оженя на кукуво лято така някой ден, ама то и не съм приритала още за това.

echy, а с мъжа ти какво стана? Пребори ли той температурата, ти наспа ли се от грижи покрай него? Може ли и на мен рецептата за сладките?
Вале, какво за Златоград казваше? Аз там се глася от хиляда години да отида, ама ако не аз, поне ти снимки да даваш после, ако го посещавате.
Валка, а на теб какво ти е днес? Настроението защо го няма?
Магиииииии, значи и при вас е същото положението във фирмата. Туууууу.

Ама много се радвам, че драсна! Аз още не съм казала колко се радвах като ти гледах физиономията на онези снимки от идването на Вяра в Плевен.

П.П. И тук е зима бе.. студ и това си е. Едва не се пребих тая сутрин. Откакто е такъв студ замръзвам с мойто палтенце късичкото. И от две седмици си мисля как ми трябва ново палто, ама не бива да давам парите бе... и тая сутрин си изрових старото яке студентското от гардероба, пък то с качулка, меко, топло, спортно, еееее, голяма радост.

И цял ден се фръцкам из офиса, все едно, че ми е ново. Тъй че... има спасение бе, има.
