Здравейте, дами. Успях да прочета всичко, което сте писали.
Клео, и аз така се вълнувах като теб, когато отидох за първи път. Но със сигурност мога да ти кажа, че тези чувства скоро ще отшумят. Аз бях впечатлена дори и от най-елементарните неща, като това, че пишеше пред пешеходната пътека - "Погледни на дясно". Всичко там е направено така, че да улеснява максимално живота на хората. Имам чувствоти, че при нас е точно обратното - колкото може повече проблеми и трудности да се създатат за хората, и колкото се може повече помия да ни се излее на главите. Сестра ми живее там от 9 години. И понеже сега е самотна майка (зет ни нещо превъртя там и реши да живее сам в друга държава, но това е друга тема), ползва социални, детски, плащат й квартирата, детската градина на детето (сега е в първи клас - 5 годишен), и въпреки това работи, а не разчита само на помощи. Беше си дошла в България, но като видя, че не може да си намери добре платена работа реши да се върне в Англия. 200-та лв, които й даваха тук, не стигаха за разходите по детето само. И в един момент, като човек не вижда подкрепа от собствената си страна е пренуден да се спасява както си знае. Да са ми живи и здрави сестрицата и малкия пакостник, който обожавам
Не ми се пише повече за това, защото ми идва да ревна и да не спра 1 година.
Момичета, прегръщам ви всички и ви пожелавам лек ден. Аз влезнах само да ви кажа "Добро утро", а взех, че се разписах. Моя работен ден започна от 04ч сутринта, даже май се сля с предишния. Нали чаках мъжо да се прибере. Милия едвам гледа, а аз снощи му наготвих едни вкусотийки и баничка му направих. Тази сутрин си го нацелувах едно хубаво
Айде стига съм ви досаждала. Отивам да се отдам на творчество.
Олеее, днес имало именници ( от вас разбрах). Ами да са живи и здрави и да почерпят всичките си приятели