Слънце... много мерси за снимките, стана ми коледно! Да не повярва човек.

lionelsa... аз още от ония дни нещо се замислих за тебе и треньора, като написа, че по нощите ти обяснявал нещо за тренировките, ама викам си тихо-тихо. Дано ти донесе много приятни емоции това познанство, пък ако ще и да не са най-любовни... То и самочувствието трябва да се развива, а това помага. Прегръщам те!

В тая връзка, мойто мъж от срещата, дето ви дрънках за нея оня ден, днес ми приказва глупости покрай работа. Питам го аз за митниците нещо, той ми се прави на много разбиращ и важен, пък нищо не ми помогна. Та пак имам проблем с глупавите пълномощни, дето ги правя. Ей, казвам ви, обърнах фирмата да разбера защо до едно време са правени нещата по определен начин и никой не знае. И понеже е по-лесно, всеки вика:"Пускайте ги както са били досега." Е да де, ама после като стане беля, що Правния отдел бил спал. Пфу! Аман от претупване.

Та каква беше връзката с треньора на lionelsa и аз загубих вече идея, ама важното е, че си казах мъките.

Днес Герганките ми се губят нещо... Айде за едната знам, че е на изпит, ама врачанското диване къде се е затрило... Мъчно ми става вече, няма кой да ми дърпа ушите значи... брей

П.С. Викам си ще си снимам ботушите да ви ги покажа, пък нали откакто съм на новото място и си имам нов колега в стаята, свестен младеж, симпатичен, не върви да се излагам пред него, та сега няма снимка на ботуши. Преди щях да си изям ушите, че съм все сама, а сега няма ботуши, няма телефони. Сериозни станахме... Хахахах! Да се радвам или да се смея на себе си...

И още нещо - преди един месец си бях пуснала CV-то за една голяма позиция и те днес ми звънят:"Поддържате ли още кандидатурата си?" И аз някаква важна:"Ами вече работя като юрисконсулт и не мога да ви бъда полезна." Хахахахахахаха! Сетили се, баце да ми се обаждат, откакто бях тотално отчаяна, че не ме искат. Аааа-ма-ха!
(Колегата тук седи на компютъра сега, чете някакъв договор и си мърмори:"Айде бе, мацко, айде бе!" (за word-a) Голям смях ми е.
