Такааа...аз се връщам от лекар супер и аз не знам какво вече. От една страна - разочарована, защото очевидно пак оставам без гинеколог. ОТ друга се успокоих, че си видяхме бебенцето и е добре. Слава Богу!
Да разкажа мойте преживелици...Нали ви бях казала, че съм с по-дълъг цикъл - 35 дни ми беше, и си ми беше съвсем нормално. Е, до сега на колко прегледи ходих, все казваха, че се движим нормално за изчислените от лекарката седмици по стандартния начин - от датата на последната менструация и излизаше, че днес вече трябва да съм 11 г.с. И на миналия преглед тая патица ни каза, че на днешния вече ще чуем сърчицето и ала бала....Отиваме днеска - а тя да ви припомня ме захапа за килограмите от първата ни среща. Тя е една слабичка, веднага ми назначи диета, за което аз нямам нищо против, обаче аз не съм напълняла от манджа, а от лекарства, и предполагаемите проблеми слава Богу не съм ги видяла - забременях си от първия месец опити, кръвното ми не е високо, а ниско, и не се тъпча, както тя очаква, а едва успявам да ям нещо за деня, което да смеля преди да почна да повръщам .Та отиваме днес и аз я питам нали ще чуем сърчицето, а тя "Ами нека видим първо, че е живо и тогава ..." И аз се втрещих, щото кви са тия приказки сега, като само преди две седмици си е било живичко, милото...то пази Боже де...И сядам аз да ме гледа, пробва тя с коремния и понеже не се вижда добре, обявява, че мойте сланинки й пречат и трябва да се ограничавам сериозно с храненето. Аз се опитвам да обясня, че не само че не ям, ами и каквото хапна, го повръщам общо взето, така че едва ли съм качила...те ми оширочаха дънките, бе, момичета....Месо не ям, бобови храни не ям, карам я на варени или печени картофи и препечен хляб, и то два пъти дневно, щото иначе почвам с

още на обяд...иначе тая история започва към вечерта обикновено. Казвам й аз, а тя се хили тъпо като цепната тиква и след малко се обръща към мъжа ми с думите "Трябва да те озаптява, мъжа ти, за храненето, сериозно да те озаптява, да не се храниш много"....И аз вече

, щото като знам как я карам й пак се опитвам да й кажа, че не ям, защото повръщам, а освен това ниското кръвно ми създава проблеми и ми пречи на ученето....Тя обаче пак се изхили и пак обяснява, че тея мойте сланини хич не й харесвали. Е, добре , бе, да му се невиди, пълна съм, така е - не съм манекенка. Ама който ме е виждал, ще каже, че не съм дебела в никой случай. Извинявайте, ся, като не съм 50кг да се хвърлям ли от някъде, какво....Поне да бях надебеляла от ядене, а то от лекарства, като бях на ендокринолог, жената си каза, че съвсем нормално съм каила предвид леченията и не вижда нищо притеснително...
Та гледа ме тя с вагиналния и обявява, че сме твърде малки за 11 седмица и аз естествено се панирам, щото на третото "не, не, много е малко да е 11 седмица", а не последва никакво обяснение това лошо ли е, какво е, естествено, че ще се притесня. Обаче ми хрумва, че аз 11 се падам по график, ако ми е 28 дни цикъла, та й напомням, че аз съм с 35 дневен цикъл и вероятно съм забременяла по-късно. И тя "аааа, даа, да, може, възможно е...Ами около 9 седмица е на размери, ама ще дойдеш пак след седмица, че да видим как расте, дали нормално расте". Само за информация - на миналия преглед е било 0.46см, сега е 2.5см, според мен си расте нормално детето....Само дето на миналия ме писа 8г.с., а сега - две седмици по-късно, изведнъж реши, че съм 9....странна работа, според мен...А и нали й плащам по 40лв на преглед, що да не ме вика всяка седмица...баси..
Та така. Сори за дългия пост, ама знам, че ще ме разберете....Не попадам на лекари и това е. Аз ли съм сбъркана с представите си за тялото ми, че ми се иска като е лекар, да се държи с уважение към пациентите си и да си гледа съвестно работата....Не знам вече. Слава Богу, че поне за сега с бебо всичко е наред. Дай Боже до края да е така.