Честита сватба, Сени 

Да сте винаги щастливи и вечно да се обичате!

Сени,честита сватба,мила,макар и със закъснение!Дано малката Ади е оздравяла и сте успели да заминете на медена седмичка!Пожелавам ви щастлив семеен живот,сплотено семейство и много,много здраве!

Здравейте момичета,
Ето ме отново на линия. Малката принцеса вече се пооправи и аз реших да седна и да ви разкажа как мина денят на нашата сватба . Дано успея да събудя отново празничните емоции, които последните дни бяха заменени със страх и притеснения.
Денят започна рано – рано /Ади естествено ни събуди/. Някои пиха кафенце , но аз вече бях доста нервна /заради болното ни бебче все още не бяхме купили всичко, а времето си течеше/. Към 10:40 ни се обадиха, за да ни кажат, че колата която резервирахме е счупена и трябва спешно да си изберем нова. Това доста ни изнерви, но благодарение на милото проблема беше бързо решен и деня продължи по план. Няма да ви разказвам за последните приготовления, за да не ви отегчавам  - Радо тръгна по задачи, а аз си взех  бърз душ и нашите ме закараха при фризьорката.  Когато се видях готова  /грим, прическа, воал/ сърцето ми вече започна да пърха и ме обзе празнично вълнение . Прибрах се вкъщи, където  се бяха събрали част от гостите и докато се усетя младоженеца вече звънеше нетърпеливо по телефона да пита готви ли сме, защото той е с кумовете и мисли да тръгва да си ме вземе ... а аз още не се бях облякла. Добре, че беше майка ми – буквално за 5 минутки бях готова, а тя се зае да облича Ади и себе си.
Малко /Честно да ви кажа за малката май сватбата ни беше по – скоро стрес, отколкото радостно преживяване – цялата тази суматоха и многото хора наоколо, определено са за по – голямо детенце, а може би, въпреки че изглеждаше здрава още не се чувстваше много добре – не знам, но дребосъчето беше мнооого уплашено и най – вече от майка си, която определено не изглеждаше по обичайния си начин /
Малко след като се приготвих чухме и клаксоните на колите и видяхме, че милото пристига. Честно да ви кажа сърцето ми щеше да изскочи , а като го видях и колко ми е хубав ... 
От момента, в който влезе нататък всичко ми е като в сън. Вдигнахме 1-2 наздравици /аз с водичка/ и тръгнахме към църквата. Мислех, че ще закъснеем, а се оказа, че сме там по-рано /явно много нетърпеливи / и трябваше да изчакаме сватбата преди нас и да се крием, за да не видя другата булка . Тук ни чакаха и по-голямата част от гостите. В църквата малко ми призля – силното  вълнение явно си каза думата... / а и от предната вечер бях само на 1 чаша вода/. Добре, че точно тогава беше моментът със захранването с питка и мед, защото иначе щяхте да ме гледате после във веселите филмчета с припадащи младоженци.

След църквата се снимахме с всички. После гостите потеглиха към ресторанта, а ние с кумовете отидохме в градинката на Народния театър за още малко снимки / даже с кумата пихме по 1 джин с тоник за отпускане в едно от кафенцата, докато чакахме брат ми и фотографката, които успяха и да се изгубят /
Посрещането в градината на ресторанта беше много тържествено. На поляната имаше арка и бяло платно. Наоколо гостите пийваха шампанско и си приказваха – определено се беше получило страхотно. Пуснаха ни сватбения марш и с кумовете минахме по полянката до арката – всички се събраха наоколо. Свекървата ни захрани, пихме шампанско /аз го изпих първа /. После ритнахме менчето с милото и ... казаха, че следващото бебче ще е момченце. После минахме под арката и обиколихме гостите, за да си кажем „Наздраве!” с всеки . Ресторанта също беше много добре украсен. /За украсата вън и вътре искам да благодаря на Шейла, защото въпреки че до последния момент променяхме идеята за украса /разбирай четвъртък/, тя се справи страхотно и беше успяла да улови духа на това, което искахме да се получи/
След коктейла поканихме гостите в ресторанта, и DJ-ят обяви първия ни танц като семейство . Избрахме си песента на Led Zeppelin – Stairway To Heaven /буквално минути преди самия танц/. От тук нататък бяха само танци и хора – на  сме сядали дори за минутка  . В един момент вече не можех да търпя обувките на краката си и се събух боса. Кумата и още едно момиче от приятелите също и определено се получи весело. Между песните обикаляхме по масите и си казвахме наздраве с гостите. Бяхме много влюбени и милото не преставаше да ми повтаря колко съм красива .
Беше мног весело, въпреки че на сватбата нямаше много игри. Само чупенето на питката, хвърляне на букет, ...  сваляне на жартиер /милото все пак се реши  / и разбира се, рязане на тортата.
DJ – ят не водеше сватбата и на всичкото отгоре няколко песни след рязането на тортата си събра нещата и си тръгна под предлог, че от ресторанта така му казали /оказа се, че няма такова нещо/. Освен това не успява да пусне песента за последния ни танц, която е много важна за нас, но... преживяхме го и решихме да не оставяме нищо да помрачи най – щастливият ни ден . Мисля че въпреки всичко сватбата ни беше приказна, двамата бяхме /и все още сме де/ мнооого влюбени , много щастливи и мъжът до мен е най-прекрасният.
Ето това е моят разказ – малко позакъснял, но за сметка на това мнооооооооого дълъг – дано не ви е отегчил. Ще кача после и малко снимки...

П.П.: С кумовете щяхме да ходим да посрещаме изгрева  сутринта на 1 юли/нали така се запознахме с милото на един покрив .../, но нещо се поуспахме 

Ех seny страхотно разказче..... ..много ми беше вълнуващо докато го четох......
да сте живи и здрави, адски щастливи.... .....нека емоциите около сватбения ден (или поне хубавата част от тях) да ви съпътстват мнооооого дълго време...
Честито...вече Г-жооооооооооо и ГОРЧИВООООООООООООООО

Със закъснение... Сени, честита сватба! Бъдете много щастливи, винаги влюбени и най-прекрасни родители!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Много приятно разказче! Радвам се, че безотговорността на ДЖ-ея ви не е успял да помрачи празника, и че въпреки болестта на малкото ви съкровище, сте успели да се насладите пълноценно на деня. И чакаме снимкиииииииии!

Успях да кача 1 снимка в галерията, но я вно има някакъв проблем и не успявам повече. Ще пусна няколко тук, докато ми помогнат да реша проблема. Тук сме в църквата

Тук сме със малката ни шаферка - много изплашена 

Малко снимки в парка

И още ... обеща да направи детелината четерилистна ... 

seny, снимките са страхотни! Толкова нежност и любов лъха от тях! Пожелавам ви завинаги да запазите тази искра в очите ви!

И толкова се обичаме ...

Първият ни танц...

Благодаря много Ани, благодаря и на всички които ни пожелаха толкова мили неща ... имам желание да ви кача всички снимки... Знам, че е невъзможно, но ще направя каквото е по силите ми по-късно в галерията си ... ето ви и още една /не можах да се стърпя, въпреки че тук ни няма/ Това е посрещането ни в градината на ресторанта