19.11.2009 22:01
Хайде бъдещите и настоящи мамчета да споделят, как съчетават бременуването с дългите часове в офиса/на работа.
Как казахте на шефовете/колегите, за предстоящото събитие?
Как реагираха те? Промени ли се по някакъв начин (в положителен/отрицателен аспект) тяхното отношение?
Как се борите с умората и промените в настроението на работното място?
Кога решихте да се върнете на работа след майчинство?
Абе пишете за всичко, което Ви е развълнувало, тревожило и т.н. по отношение за съчетаването на работата с майчинството
Как казахте на шефовете/колегите, за предстоящото събитие?
Как реагираха те? Промени ли се по някакъв начин (в положителен/отрицателен аспект) тяхното отношение?
Как се борите с умората и промените в настроението на работното място?
Кога решихте да се върнете на работа след майчинство?
Абе пишете за всичко, което Ви е развълнувало, тревожило и т.н. по отношение за съчетаването на работата с майчинството


,а незнайно защо и с упорство от моя страна да ходя на работа и то в студа(ноември,декември януари)въпреки настояването на моята гинеколожка да изляза в болничен,та тези 3месеца незнаех на кой свят се намирам и в офиса точно бях като пребито магаре,само гледах кога ще стане 5:30 и да офейкам.навсичкото отгоре се разболях хванах някакъв грип,майка много се уплаши за мен и бебчо,но всичко мина много бързо и за 2 дни пак се върнах на работа.
(когато ме нае на работа ми обясни че вече косите му щръкнали от бременни
)
Определено всички се държаха супер любезно. Много ме глезиха. Като почна да расте корема една колежка всеки ден си му говореше и си ми го гушкаше 
При което аз съобщих новината, но не даде кой знае какъв ефект. Колежката напусна, приемахме и се предвахме на бързи обороти. С две думи на мен лично ми беше много напрегнато и незнаех искам или не да поемам нейното място. Шефката, обаче каза, че няма не искам,няма недей...нямало кой друг....и така. После аз излязох отпуска и когато се върнах съобщих официално новината.
Сега вече всички ми се радват, пазят ме. За моя радост нямах кой знае какви сериозни неразположения в началото, а и сега, така че си ми е кеф да идвам още на работа. А и седенето в къщи ме убива. Даже смятам до като мога да си ходя на работа. Единственото, което би било по притеснително е, че работя в музей и си има специфичната миризма на нафталин и разни препарати, но.........времето е хубаво и имаме страхотен двор.... 
защото и мен ме вълнувааа!!! Е аз още не съм съобщила, но дори и на лекар не съм ходила още..така че ще трябва да почакат преди да им поднеса новината.Изчаквам да ми станат поне 10-на дни закъснение и тогава на лекар да ида. Обаче ме притеснява, че шефката ми говори, че ще имаме съкращения!!! Предполага се че след нова година де, ама..знае ли се, а ако е преди това и аз не съм казала, че съм бременна....какво ще се случи направо незнам!!!! И сега съм на трънииии...