Добре, ето малко по темата. Това обаче са спомени от преди поне 4-5 години, скоро наистина не съм гледала сватбени филми и нещата вероятно са се променили доста.
Един такъв спомен е как във филма фотографа или монтажиста, нямам представа, наистина не съм специалист, постоянно наслагваше образи един върху друг, като единия накрая преливаше в друг - това лично на мен не само че не ми хареса, ами ако филмът от моята сватба е такъв направо ще отида и ще му го върна на този, който го е правил. В църквата например образа на иконата се наслагваше върху свещеника, което като шега ли е било замислено, не знам, но беше грозно, и така през цялото време, като се преминава от една сцена към друга, с някакво такова преливане на образи. Наистина не знам дали можете да си го представите и дали успявам да го обясня добре?! Друго, което не ми харесва и не знам дали все още е така или се е променило това е звукът. Зная, че не е възможно звукът да е същият като в истински филм, не е възможно, тогава сигурно всеки от гостите трябва да носи микрофон, но сигурно има нещо, което може да се направи, защото в един момент се получава така, че не се чува или не се разбира нищо от онова, което се казва, единствено музиката е по-силна, но понякога дори тогава не може да се разбере коя песен звучи в момента. Това е, което си спомням, че не ми харесва.
Лично аз бих искала в моя сватбен филм да са запечатани най-веселите моменти, а не например как майка ми се е разплакала и и се е размазал гримът - това бих предпочела да го няма, предполагам, че майка ми би предпочела същото.
Хубави моменти, които си спомням от филмите, които съм гледала и които искам да има и в моя филм, това са дребни акценти, които операторът е хванал - например как младоженците се държат ръка за ръка, как си шепнат нещо в ухото, как например дядо ми гали баба по косата

или пък братовчед ми потупва по дупето приятелката си - такива мили и весели неща, които на самата сватба никой не е забелязал, но после се радва, когато ги види във филма.
Не знам дали съм полезна с нещо и май е време да спра, защото мога да си пиша така до утре и сигурно никой няма да го прочете после
