
Хайде да поизчистя паяжините от темата с малко прясна информация.
Вчера ни сложиха третия пентаксим. Този път нощта мина не много спокойно.... Иначе расте човечето. Цели 5 см на дължина - вече е 63 см и 5400 кг. Лигавенето се увеличи много, по няколко пъти на ден сменяме мокрите блузки, бодита, лигавничета.... Неистово "хапе" каквото й попадне, но за следи от зъби е твърде рано според педиатъра.
Не ми говорят за захранване все още, което ме радва. Но тъй като кърмя и това е единственото, което поема за сега Мелина, педиатърът предписа желязо за нея. Знам, че по някое време към 5-6-ти месец депата се изчерпват и на кръвните изследвания излиза нисък хемоглобин, но все още не съм решила как да процедирам с предписания сироп. Освен него ни препоръчват да пие и флуор за зъбите. И тук съм с особено мнение... Най-вероятно ще слушам лекаря, но чуденката е голяма.
Скоро сме и на ортопед. От консултацията смятат, че ортопедът ще махне ортопедичните гащи, но според мен той ще продължава да се презастрахова и ще й ги остави.
Иначе празниците минаха весело, семейно, пролетно. Не съм очаквала, че ще съм толкова спокойна с гости вкъщи, но това е факт. Мелина също не показа признаци на неспокойствие или раздразнение.
Снимки има
тук (пресни) и
тук (тези са сборни)...

Не знаех, че има бебета, които не обичат разходка с количка, но нашето се оказа точно такова. Преди време, когато беше по-малка по някое време на разходката започваше да мрънка, после да плаче малко и аз бях сигурна, че това е защото иска да заспи, а й е трудно. На 5-10-та минута тя вече спеше и продължавахме с разходката.
Сега обаче няма такова нещо. Голямо реване и това е. Вчера излязохме в квартала и като се почна големия плач, и едно нервничене, ритане с крака... Преди да излезем беше кърмена, добре облечена, преобута.... обаче явно нещо не й харесва. Не мога да я взема на ръце и да бутам количката през кръстовището, няма и как да я прибера. Паникьосах се. Обадих се на майка ми (добре, че живее близо), поне да прибере количката, а аз да си нося ревлата на ръце. Поуспокоих се и тъкмо затворих телефона и Мелина просто млъкна. Седя си кротко в количката. Когато майка ми дойде, хвърли й една усмивка, зави си очите с одеалцето и заспа.

Пресякох спокойно улиците и вече бяхме в свои "води". Еми, поседяхме на слънце и въздух още 30-40 минути, но поне вече бяхме около блока.
Реших, че явно малко по малко трябва да започне да свиква, че ще се излиза по-често. Днес я изведох пак с нагласата, че няма да ходя далеч, за да мога да я прибера, ако пак не й хареса. На десетата минута се започна отново с реването. Опитах да я успокоя, говорене, биберон, песнички, лушкане - нищо! На стълбите пред блока вече не плачеше, само хлипаше, и предполагам, че щеше напълно да се успокои, но не ми се искаше да я травмирам още и се прибрахме.
Аз също се притеснявам от тези случки и става една......
