Момичета... моето усещане за всичко тук е като вашето. Неслучайно попитах Вероника да напише повече по темата. Мисля, че няма как всичко, което се случва около нас, да не се отрази и тук. Затова е по-сухарско май. Аз и до ден днешен не мога без форума, без това да знам и усещам как живеят другите момичета, от които съм взимала както пример, така и са ме карали да мисля за най-различни неща, които иначе няма с кой да споделя. Но точно като в някои класически взаимоотношения между хора и смея да кажа - приятели, има си спадове, има и леки дразнения.
На мен например ми се случиха къде-къде по-сериозни и трудни неща след онези, за които така щедро разправях в началото, но като знам колко съм говорила и съм се оплаквала тогава, някак ми става неудобно пак да мрънкам. Даже не се понасям като ми докривее и първо започвам да пиша нещо тук, после се отказвам, изтривам всичко и решавам, че трябва да се стегна.
Направи ми впечатление това, което каза Вероника: "Всеки се е свил в няква тема и не излиза от нея - никой нищо не го интересува, все спорим за нещо, а преди редовно пишехме", но и аз самата чувствам така нещата, а незнам защо .
Може би пък всеки си изживява някакви трудни моменти и не иска да натоварва другите с тях. Знам ли...
На мен връзката с форума ми се струва като връзка с жив човек - променя се във времето, обичаш го, ядосва те, карате се, сдобрявате се... Онзи ден и на форумската среща това си говорехме, че някак сурови са станали всички - само караници, само налагане на мнения. То остана всеки тук да си изкарва лошотията... докъде така?
Клео, аз никога не съм смеела да се меся в твои разговори с другите момичета, макар да съм чела много неща от теб. Все пак вие се "познавате" от по-отдавна, не ми се струва редно да давам мнение, защото макар и в общата тема, това, което споделяш си е за някой, когото усещаш по-близък. Но не мога да не кажа, че ми стана много мъчно като прочетох за всичките проблеми, които ви се трупат. Несправедливо е и ужасно демотивиращо. А за думите на свекървата напълно се противопоставям, защото вие сте семейството и колкото и половинката ти да има нужда от спокойствие, твоето дете е това, което усеща последствията и аз също бих реагирала като теб. Друго освен разбиране не мога да предложа. Много се надявам да има начин и другояче да се развият нещата при теб.
Сега виждам, че и гостенка е писала - нейното мнение е най-рационално - да се провери до каква сума трябва да се поеме, макар че явно при вас тотално трябва да се плаща какво ли не и не само тоя заем ви дърпа надолу.
И ние имаме два кредита, под наем сме... изобщо... неприятна история. И покрай работното положение сега - хептен сме се оправили, ама какво да се прави. Нямам никави нерви да се ядосвам дори вече. Вие поне сте семейство, двама носите тежестта уж, дано това е някакво успокоение.
Алексче, ти за кое Светле питаш, че не разбрах? Много зъм зле днес, еееех.

Едва се сдържам да не ви замрънкам.
П.С.
"5 нови отговора бяха публикувани, докато ти пишеше." Бравос. Явно и трудните моменти събират. Имаше нужда.