Здравейте,
одавна не съм се включвала из темите на форума, но днес се разпалиха някои спемени в мен, когато видях тази тема.
Тъй като идеята на създателя й (до колкото разбрах от първия пост) е за свършената и несвършена работа и за добрите и лоши (ако мога така да се изразя храмове и свещеници), ето и моето мнение по въпроса.
Манастир "Св. Св. Константин и Елена" и отец Стойко - дълбоко съм разочарована На 29.09.2009г. сключихме брак. Както някой спомена - ден на пост. Е, ходихме и разпитвахме по различни църкви има ли проблем и мога да ви кажа, че всеки поп си беше с негово виждане по въпроса... Това едно на ръка. От самия храм не можаха да ни дадат точен съвет и все пак решихме, че това ще си остане датата, така, както го замислихме в началото.
Тези, които са от Варна или всички, които някога са посещавали Св. Константин и Елена (бивша Дружба), най вероятно знаят как изглежда манастирчето - много приятно място, с особена атмосфера и изключително малък параклис. В храма с повече от 20 души вътре е пренаселено по мое скромно мнение. При едното ни посещение в началото, когато още избирахме храм за венчавката си, видяхме изнесен ритуал в двора на манастира, което много ни хареса предвид броя на очакваните ни гости и жегата в летния сезон. В общи линии това май наклони везните венчавката ни да е там.
Какво се случи в сватбения ден - още на фотосесията (която бе точно преди църковния брак) баща ми ми се обади, да побрзаме, че попа прави проблеми. Като стигнахме в храма - няма добър ден, няма нищо - директно "Какъв е тоя цирк, не може венчевка в двора"

И аз, изумена! Как така изведнъж не може, нали с очите си съм виждала, нали от храма ни предложиха този вариант... Изобщо, не можех да възприема ситуацията. Както и да е, след доста разправии (буквално разправии) попа се врътна и си приготви нещата за венчавка в двора. Реших, че всичко е приключило, но не - човека си отвори библията, готов да чете, а ние - с незапалени свещи. И аз попитах, месля достатъчно тактично, "Отче, кога трябва да запалим свещите?" и после жестоко съжалих, че съм задала въпроса си. Така или иначе свещите останаха незапалени до края на венчавката, но си отнесох едно конско (не преувеличавам), което започна с "Ти ли ще ме учиш какво да правя... аз бъркам ли ти се в работата, че ти ще се бъркаш в моята ..." и т.н. После, не обикаляхме и около масата, а през цялото време бяхме и в посока с гръб към алтара на църквата... Няма да изпадам в още подробности, че вече писах някъде точно по този въпрос, но... мисля, случая ми е достатъчно показателен за опорочеността на действията в БПЦ.
Е, вярно, че и ние може да не сме били съвсем прави в желанието си за ритуал в двора, но изчетох доста за храма, за това, как цялото място е свято, за енергията му... т.е. не би трябвало да е проблем това, че верчавката не беше вътре, но това, че свещеника се приемаше за работник, а не за Божи служител, това, че не запалихме свещите (нещо, което всеки прави дори при едно елементарно посещение в храма), това, че бяхме обърнати на запад..., това, че не обикаляхме масата... не ви ли прилича на пародия? Това беше момента от целия ден, в който настроението ми успя да се развали и едва се сдържах да не се разплача. С триста зора имам тук там по някоя усмивка, заради снимките, но на повечето съм с такава физиономия, че все едно съм на погребение, а не на сватба. И до ден днешен колкото и пъти да съм пускала записа от сватбата ни, нито веднъж не съм гледала частта от храма - защо ли? Толкова яд напира в мен само при мисълта за това невероятно отношение.